Решение № 29 от 24.02.2023, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Гражданско дело 356/2022
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 24.02.2023
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Соня Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 63 · Закон за собствеността
- чл. 64 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. В.П., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100356 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирани от Р. Д. В. и П. Г.
В. срещу Ф. С. Д. и М. А. Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС, чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 64 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в недопускане и възпрепятстване на достъпа на ищците до техните собствени сгради и стопански съоръжения, представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с РЗП 30 кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, както и да премахнат вещите си, намиращи се в имот - зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. Претендира се постановяване на решение, с което съдът да определи правото на ищците на ползване на прилежащата площ към всяка една от собствените им сгради и стопанки съоръжения, намиращи се в УПИ ХIV-310, кв.З по плана на с.М.о, необходима за обслужването на съответната сграда и стопанско съоръжение, включително и правото на преминаване до сградите и стопанските съоръжения и безпрепятствения и безвъзмезден достъп до тях, както и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на така определените площи. Ищците молят ответниците да бъдат осъдени да им заплатят сумата от 15233.00 лева, представляваща обезщетение за нанесената им вреда, изразяваща се в пропуснати ползи от това, че са били лишени от ползите и плодовете от собствените им сгради и стопански съоръжения, като претендираното обезщетение се равнява на сбора от стойностите на месечния свободен пазарен наем на база 1000 лв. на месец, за всички сгради и стопански съоръжения, считано от 09.04.2021 год./ датата на връчване на цитираната нотариална покана/ до 15.07.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/, ведно със обезщетение за забава в размер на законнната лихва върху всяка неплатена месечна сума от датата на изискуемостта - първо число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, до датата на подаване на исковата молба, възлизащо общо на 941,51 лв., ведно със законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Ищците твърдят, че са собственици на сгради и стопански съоръжения (зърносушилня и сграда с 1 площ от 70 кв.м.м. и сграда кантар с РЗП 30 кв.м), находящи се в имота на ответниците УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ.В.П.. Излагат, че ответниците възпрепятстват достъпа им до сградите и съоръженията, като не ги допускат до тях, включително и не освобождават зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. от техни вещи, намиращи се в тях, като с тези си действия им причиняват имуществени щети. Ищците релевират, че на 18.03.2021 год. са отправили нотариална покана до ответниците, с която са приканили последните да премахнат вещите си, намиращи се в зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м.м., поискали са да им осигурят пълен и безпрепятствен достъп до гореописаните сгради и технически съоръжения и са отправили покана за изготвяне на споразумение между страните по настоящото дело, което да урежда начина на преминаване и безпрепятствен достъп до сградите, техническите и строителни съоръжения, собственост на ищците, намиращи се в УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, и с което да се определят точните граници и квадратура от земята на имота на ответниците, необходима за ползването на сградите, техническите и строителни съоръжения на ищците. С оглед обстоятелството, че са лишени от възможността да използват пълноценно своите сгради и съоръжения, ищците считат, че ответниците следва им заплатят обезщетение в размер на 1000.00 лева месечно, платимо до 30-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законовата лихва за всяка просрочена месечна вноска от 1000.00 лева. Предвид всичко изложено, молят исковите претенции да бъдат уважени. Претендират сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание първият ищец Р. Д. В. се явява лично и заедно с процесуалния си представител адв. С., редовно упълномощен, а втората ищца П. Г. В. не се явява лично, представлява се от адв. С.. Заявяват, че поддържат депозираните искове. Молят да бъде одобрен първият вариант, предложен от вещото лице по назначената СТЕ за достъп до зърносушилнята.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците депозират отговор на исковите претенции, като ги оспорват изцяло по основание и размер. Признават, че ищците са собственици на зърносушилня и кантар в собствения им недвижим имот, но оспорват твърдението, че държат техни движими вещи в горепосочените сгради. Релевират, че ищците имат пълноценен достъп до своите сгради, като имат собствено електрозахранване и водоснабдяване до тях. Твърдят, че не препятстват по никакът начин достъпа на ищците до техните сгради. Излагат, че оспорват качеството на ищците на суперфициарни собственици, което им давало право да държат сградите в чужд имот, респ. да ползват дворното място.
Считат, че искът по чл.109 ЗС е преждевременно предявен, тъй като този иск бил обусловен от изхода на спора по чл.64 от ЗС. Предвид изложеното считат, че исковата претенция по чл. 109 от ЗС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Релевират, че исковите претенции по чл. 109 от ЗС и чл. 64 от ЗС не следва да бъдат обвързвани с изпратената от ищците нотариална покана, тъй като при липса на взаимно съгласие, достъпът до сградите и ползването на част от терена за нуждите на сградите се определя по съдебен ред с иска по чл.64 ЗС. Ответнците навеждат твърдение, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с кой то е налице произнасяне по претенция с пр. осн. чл. 109 от ЗС за преустановяване на неоснователни действия от страна на ищците. Възразяват по предявените искове по чл.45 ал.1 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД, както и по акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, считат същите за изцяло неоснователни, като твърдят, че не са лишили ищците от достъп до тех ните сгради.
Освен това акцентират, че претендираният размер е твърде завишен и не съответства на пазарните наеми. Претендират сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание първият ответник Ф. С. Д. се явява лично и заедно с процесуалния си представител адв. Д., редовно упълномощен, а втората 2 ответница М. А. Д. не се явява лично, представлява се от адв. Д.. Молят исковите претенции с пр. осн. чл. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 64 от ЗС да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се противопоставят искът с пр. осн. чл. 109 от ЗС да бъде уважен, но молят съда да одобри втория вариант, предложен от вещото лице по назначената допълнителна СТЕ за достъп до зърносушилнята.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма разногласие, а и от приложените договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 144, том 4, рег. № 2453, дело № 381 от 2018 год. по описа на Нотариус Светлозар Николов, рег. № 592 на НК, с район на действие – Районен съд В.П. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2017 год. на Окръжен съд – Ш., влязло в законна сила на 23.06.2017 год. се установява, че първият ищец Р. В. е придобил собствеността върху процесните сгради и стопански съоръжения, представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с РЗП 30 кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, община В.П., обл. Ш..
Не е спорно, че УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, община В.П., обл. Ш. е собственост на ответниците Ф. и М. Д..
Към материалите по делото е приобщена нотариална покана от ищците, връчена на ответниците редовно на 08.04.2021 год. при условията на чл. 44, ал 1 от ГПК (при отказ на последните да я получат), от която се установява, че ищците са поканили ответниците в 14дневен срок от получаване на поканата да премахнат вещите си, намиращи се в собствената на ищците зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м., да им осигурят безпрепятствен достъп до притежаваните от тях сгради и стопански съоръжения, находящи се в собствения на ответниците недвижим имот, както и да им заплатят обезщетение за лишаване от правото им да ползват своите имоти в размер на 1000 лева месечно.
От представеното Решение № 118/08.05.2014 год., постановено по гр.д. № 194/2013 год. по описа на РС – В.П., влязло в законна сила на 31.05.2014 год. се установява, че между страните по настоящото дело е имал спор досежно правото на собственост върху процесните сгради и стопански съоръжения, като ответниците са се легитимирали като собственици на горните имоти с констативен нотариален акт № 137, том II, рег. № 615, дело № 97/2012 г. на нотариус рег. № 592 на НК. С цитираното решение на осн. чл. 124 от ГПК е признато за установено, че ответниците не са собственици на стопанска сграда – зърносушилня с приемен бункер с РЗП 70 кв.м; стопанска сграда с електрическо табло с РЗП 12 кв.м; сграда с кантар с РЗП 30 кв.м; сграда -зърносушилня, разположена върху стоманобетонен фундамент с РЗП 81 кв.м, ведно с 3 бр. редлери, обслужващи складовете и ел. проводниците и кабелите, обслужващи сушилнята; сграда-колиен кантар от 50 тона; цистерна с вместимост 30 тона, разположена върху стоманобетонен фундамент с РЗП 80 кв.м и цистерна с вместимост 1 тон, всички находящи се УПИ ХIV-310 в кв. 3 по плана на с.
М.о, обл. Ш., а нотариалният акт на ответниците е бил отменен на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Със същото решение е бил постановен осъдителен диспозитив по претенцията с пр. осн. чл.
109 от ЗС, депозирана от Ф. и М. Д., а насрещната претенция със същото правно основание, депозирана от ищците в настоящото производство, е била отхвърлена като неоснователна.
Предвид неоснователността на негаторния иск са били отхвърлени и претенциите с пр. осн. чл. 64 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По делото е представено и решение № 81 от 11.04.2019 год. по гр.д. № 652/2017 год. по описа на РС – В.П. по предявен от ответниците срещу ищците иск за собственост на процесната сграда с кантар, с което исковата претенция е била отхвърлена. С решение № 3
215/23.10.2019 год., постановено по в.гр.д. №253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Ш. е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която районният съд се е произнесъл със свръхпетитум като е приел, че ищците не са собственици и на поземления имот, върху който сградата с кантар се намира, тъй като иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС по отношение на УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ.В.П. не е бил предявяван. Въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване, видно от приложеното Определение № 270/27.05.2020 год. по гр.д. № 536/2020 год. по описа на ВКС, първо г.о. и е влязло в законна сила на 27.05.2020 год.
Представена е и справка от Агенция по вписванията досежно извършваните вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.2014 год. до 08.11.2022 год. по отношение на първия ответник Ф. Д..
Приложено е и определение № 246/23.08.2017 год. по дело по несъстоятелност № 335/2012 год. на Окръжен съд – Ш. за въвод във владение на първия ищец на сградата с кантар, както и на поземлената площ върху която сградата е построена и която е предназначена за достъп до сградата, като първият ответник е бил изрично задължен от съда да освободи незабавно имота.
От представеното Разрешение за строеж № 32 от 01.04.1988 год. и Разрешение за строеж № 16 от 20.03.1987 год. се установява, че в полза на АПК „В.П.“ е учредено право на строеж на зърносушилня и за реконструкция на кантар 50т., като между страните не е налице спор, че приобщените към материалите по делото разрешения за строеж касаят именно процесните сгради и съоръжения.
Разпечатката съдържа 27 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d96abb1-9d5f-4031-aa81-3b120cac07c3