Решение № 441 от 08.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 441

Монтана, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20267140600045 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от ст. юрк. А. Г. М., пълномощник на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП /уточнено с писмо на л. 19 по делото след дадено изрично разпореждане на съда/, против Решение № 246 от 25.11.2025 г. по АНД 20251630200999/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 846378-[рег. номер]/26.08.2025 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „АСМ“ ЕООД, [ЕИК], адрес [населено място], [улица], представлявано от Б. И. Б. – прокурист и К. Й. И. – управител, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006/МФ), във връзка с чл. 118, ал. 10 ЗДДС.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът го обжалва като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, при неправилен анализ на установената по делото фактическа обстановка. В касационната жалба се поддържа, че санкционираното дружество „АСМ“ ЕООД осъществява търговска дейност в обект „нафтопункт“, находящ се в [населено място], и при извършена на 17.03.2025 г. проверка от длъжностни лица е установено, че в обекта се извършва икономическа дейност, свързана с търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход към потребители, които не са крайни, без за съответните доставки да са подадени изискуемите данни в НАП. Касаторът излага, че съгласно чл. 118, ал. 10 ЗДДС доставчикът/получателят по доставка на течни горива е длъжен да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените или получени количества течни горива, както и за промяната в тях, а предвидените в чл. 118, ал. 11 ЗДДС изключения са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване. Поддържа, че в случая дружеството не попада в нито една от хипотезите, освобождаващи го от това задължение, тъй като не се явява „краен разпространител“ по смисъла на § 1, т. 70 ДР на ЗДДС, нито доставя горивото на „краен потребител“ по смисъла на § 1, т. 69 ДР на ЗДДС, понеже горивото не се зарежда директно в резервоарите на моторни превозни средства на територията на бензиностанцията, а се налива в цистерна, с която впоследствие се транспортира до клиенти. Според касатора при това положение за дружеството е възникнало задължение да подаде данни за доставката и движението на горивото чрез ЕДД по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г./МФ, като това е следвало да стане на датата на данъчното събитие, а именно 10.02.2025 г., когато според контролните органи е възникнало задължението, но данни не са били подадени. В жалбата се подчертава още, че всяка неотразена разлика в доставката, движението или промяната в количествата течни горива препятства тяхната проследимост в търговския обект, поради което е без правно значение дали неподаването се дължи на грешка, незнание или на конкретния размер на количествата гориво. Касаторът счита, че извършеното деяние е засегнало с необходимата степен на интензивност обществените отношения, охранявани от ЗДДС, и правилно е било квалифицирано като административно нарушение. Наред с това се поддържа, че самият въззивен съд е приел, че АУАН е съставен от оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Излагат се доводи, че описанието на нарушението, времето, мястото и обстоятелствата по извършването му са ясно, точно и достатъчно конкретно посочени както в АУАН, така и в НП, налице е фактическо и правно единство между двата акта, а нарушението е индивидуализирано по начин, който не ограничава правото на защита на наказаното лице. Посочва се също, че към преписката са приложени становище и отговор на запитване, с които административнонаказващият орган се е съобразил при установяване на фактическата обстановка. Касаторът поддържа още, че по делото безспорно е установено неподаването на процесните данни в деня на доставката на горивото, като за ангажиране отговорността на санкционираното дружество е достатъчно обективното неизпълнение на нормативно установеното задължение, доколкото отговорността на юридическото лице е безвиновна. По тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з касаторът, редовно призован, се представлява от ст. юрк. А. М., която поддържа касационната жалба по съображения изложени в нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „АСМ“ ЕООД – Монтана, представлявано от прокуриста Б. И. Б., не взема становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован се представлява от Б., която оспорва касационната жалба. Счита оспореното въззивно решение за обосновано, мотивирано, законосъобразно и правилно, и моли същото да бъде потвърдено от касационната инстанция.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

От фактическа страна районният съд е приел, че „АСМ“ ЕООД осъществява дейност по търговия с препарати за растителна защита, торове, семена, зърно, гориво и транспортни услуги, като разполага с необходимата материална и техническа обезпеченост и съответните разрешителни за дейността си. Дружеството стопанисва собствена бензиностанция в [населено място], [улица], в която продажбите на горива се регистрират и отчитат чрез електронна система с фискална памет, свързана с нивомерна и измервателна система, надлежно регистрирани в НАП. Установено е също, че дружеството разполага с резервоар за съхранение на гориво и със 7 транспортни средства, снабдени със средства за измерване, както и с необходимите регистрации за търговия на дребно и транспорт на нефт и продукти от нефтен произход.

Съдът е приел за безспорно установено, че при извършена на 17.03.2025 г. проверка в обекта от служители на НАП са били констатирани три продажби на дизелово гориво, извършени на 05.02.2025 г. и 10.02.2025 г. на земеделски производители, като за всяка от тях са били издадени фискални бонове и фактури, а горивото е било доставено с транспортно средство, собственост на продавача. Прието е още, че за тези сделки са издадени всички изискуеми документи, подадени са уведомления до НАП, платени са дължимите данъци и акцизи, а по делото са представени и декларации от контрагентите, че закупеното гориво е за собствени нужди, поради което същите имат качеството на „краен потребител“ по смисъла на § 1, т. 69 ДР на ЗДДС.

Районният съд е установил, че актосъставителят е квалифицирал сделките като „търговия на едро“, тъй като горивото не е било заредено директно в резервоарите на клиентите на територията на бензиностанцията, а първо е било налято в специализирано превозно средство на продавача и след това доставено на купувачите. Този извод контролните органи са извели въз основа на становище на Министерството на икономиката и индустрията, поискано по повод идентичен случай, след което е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г./МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС, а впоследствие е издадено и наказателното постановление.

От правна страна районният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на процесуалните изисквания. Съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентно лице, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, а АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. За неоснователно е счетено и възражението за нередовно връчване на акта, тъй като той е бил връчен на надлежно упълномощено лице.

По същество обаче въззивният съд е приел, че вмененото нарушение не е доказано. Решаващият извод на районния съд е, че в конкретния случай осъществените продажби не следва да се квалифицират като „търговия на едро“, а като дейност в рамките на притежаваното от дружеството удостоверение за търговия на дребно. За да достигне до този извод, съдът е изходил от това, че горивото е отчетено чрез ЕСФП (електронна система за фискална памет) на бензиностанцията, сделките са надлежно фактурирани и осчетоводени, платени са всички данъци и акцизи, а купувачите са крайни потребители. Според съда тези обстоятелства сочат, че зареждането е извършено от бензиностанцията на дружеството, независимо че физическата доставка до клиента е осъществена чрез специализирано МПС на продавача.

Районният съд е приел за неправилен извода на актосъставителя, че дружеството е загубило качеството си на „краен разпространител“ само защото горивото е било транспортирано до клиента със собствена цистерна. Според въззивния съд това е въпрос на техническа организация на доставката и търговска практика, който сам по себе си не променя характера на дейността, когато останалите законови изисквания са спазени. В тази връзка съдът се е позовал и на приложеното по делото становище на Министерството на икономиката и индустрията, което, според възприетото от съда тълкуване, подкрепя извода, че когато горивото се отчита през ЕСФП на обекта и се продава на краен потребител, дейността следва да се разглежда като търговия на дребно, а не като търговия на едро.

В обобщение, районният съд е приел, че „АСМ“ ЕООД е действало в обхвата на притежаваното удостоверение за търговия на дребно, не е изгубило качеството си на краен разпространител и не е било налице задължение за подаване на данни по начина, възприет от административнонаказващия орган. Поради това съдът е счел, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и го е отменил като незаконосъобразно.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

По разбиране на настоящата касационна инстанция решението е правилно и законосъобразно.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че макар административнонаказателното производство да е проведено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и при спазване на формалните изисквания към АУАН и НП, вмененото на дружеството нарушение не е доказано от материалноправна страна. Този извод е правилен.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че „АСМ“ ЕООД стопанисва бензиностанция, в която продажбите на горива се регистрират и отчитат чрез електронна система с фискална памет, надлежно свързана и регистрирана в НАП, както и че дружеството притежава удостоверение за търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. Безспорно е и че по трите процесни сделки дизеловото гориво е отчетено през ЕСФП на обекта, издадени са фискални бонове и фактури, сделките са счетоводно отразени, а дължимите данъци и акцизи са платени. Установено е още, че купувачите са земеделски производители, декларирали придобиването на горивото за собствени нужди, което е възприето от районния съд като доказателство за качеството им на крайни потребители по смисъла на § 1, т. 69 ДР ЗДДС. Тези фактически констатации не се опровергават от касатора.