Решение № 295 от 21.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Ботевград, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231810100308 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- “****** ЕАД, гр. София, чрез пълномощника си твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, уредени с публични извести Общи условия, възникнали от факта, че последният има открита партида при ищеца с клиентски No 300124577391 за обект в с. *****, общ. Правец. Поддържа, че като доставчик на електрическа енергия е доставял на ответника ел. енергия за периода от 09.09.2019 г. до 09.02.2020 г., за което са издадени 5 бр. фактури, конкретно индивидуализирани и с посочени дължими суми по всяка от тях, в общ размер на 529.76 лв., а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на дружеството посочената сума. Поддържа, че задълженията по фактурите са изискуеми, като съгласно чл. 19, ал. 1 от Общите условия потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на ел. енергията по разпределителната мрежа веднъж месечно. Твърди, че от страна на ответника не е постъпило плащане на задълженията му по издадените фактури. Сочи, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК съдът е образувал гр. д. No 1552/2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 529.76 лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 09.09.2019 г. до 09.02.2020 г., както и сумата 37.29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.11.2019 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът- В. С. Б. от с. *****, общ. Правец в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска. В съдебно заседание чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител - адв. Васлиев от 1

САК, изразява становище за основателност на исковете. Заявява, че не оспорва наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника, както и че не оспорва, че е консумирана претендираната ел. енергия на претендираната стойност в процесния период, като не оспорва и иска за лихва за забава.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1552/2020 г. по описа на БРС, по заявление на ищеца от 05.11.2020 г. съдът е издал заповед No 5070/10.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника В. С. Б.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 529.76 лв., представляваща задължение за ползвана електрическа енергия за периода от 09.09.2019 г. до 09.02.2020 г. с адрес на електроснабден имот: с. *****, обл. Софийска; сумата от 37.29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.11.2019 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. за направени разноски за платена държавна такса и 63.00 лв. за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

От представеното по делото заверено копие на Справка за консумация на клиенти на “*****” АД за задължения на ответника В. С. Б. се установява, че ответникът е регистриран като потребител на ел. енергия по партида с клиентски No 300124577391 за доставка на електрическа енергия за обект 6006027816, намиращ се на адрес: с. *****. Видно от счетоводната справка за задълженията на този потребител, партньор No ********** в нея е посочена общо дължима сума в размер на 1569.82 лв., представляваща сбор на задълженията по описаните в справката фактури.

Представени са и заверени копия на 5 бр. фактури, издадени на името на ответника за клиентски номер 300124577391 за консумирана електрическа енергия, както следва: 1. Фактура No 270248150/15.10.2019 г. за периода 09.09.2019 – 08.10.2019 г. на стойност 22.04 лв.; 2. Фактура No 271810780/14.11.2019 г. за периода 09.10.2019 – 08.11.2019 г. на стойност 111.84 лв.; 3. Фактура No 273527991/14.12.2019 г. за периода 09.11.2019 – 09.12.2019 г. на стойност 104.70 лв.; 4. Фактура No 275202558/15.01.2020 г. за периода 10.12.2019 – 09.01.2020 г. на стойност 167.30 лв., и 5. Фактура No 277041182/14.02.2020 г. за периода 10.01.2020 – 09.02.2020 г. на стойност 123.88 лв.

Общата стойност на сумите по фактурите е 529.76 лв.

По делото е представено и заверено копие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “****** АД, съдържащи подробна регламентация на договорните отношения по продажбата на електрическа енергия от “****** АД на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на територията, за която “****** АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия No Л-135 от 29.11.2006 г., одобрени от ДКЕВР с Решение No ОУ-059 от 2

07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение No ОУ-03 от 24.06.2010 г. на ДКЕВР При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 5070/10.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1552/2020 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са основателни.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че при ищцовото дружество на името на ответника за процесния период е имало открита партида за снабдяване с ел. енергия на обект с адрес с. *****, като същият е потребител на ел. енергия по партида с клиентски No 300124577391. Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ответникът е страна по договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на “*****” АД (сега “Електроразпределителни мрежи Запад” АД) и за продажба на електрическа енергия на “*****” АД (сега “****** АД). Последните са одобрени от държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като по този начин обвързват страните по договора.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “*****” АД, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическата енергия за домакинството си. В чл. 19, ал. 1 от Общите условия е регламентирано задължението на потребителя за заплащане на продавача стойността на ел. енергията и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, като по силата на ал. 2 продължителността на периода за плащане е 10 дена, а съгласно ал. 8 на същата разпоредба неполучаването на съобщение за дължимите от потребителя суми не го освобождават от задължението за заплащането им. По силата чл. 98а, ал. 1 и 4 от Закона за енергетиката, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи услови, като публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

След като на името на ответника е открита партида за снабдяване с ел. енергия и същият е вписан като потребител, то за него възникват правата и задълженията на потребител на ел. енергия. По делото от страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че на негово име е открита партида за снабдяване с ел. енергия за съответния електроснабден имот, както и че същият е потребил доставената му от ищцовото дружество електрическа енергия, за която са издадени процесните фактури.

Видно и от събраните по делото доказателства, ищецът е доставил на посочения електроснабден имот, находящ се в с. *****, клиентски номер 300124577391, ел. енергия за периода от 09.09.2019 г. до 09.02.2020 г., за което са издадени 5 броя фактури на обща стойност 529.76 лв., като по този начин е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника.

При това за ответника, в качеството му на потребител на ел. енергия, е възникнало задължение за плащане към ищеца-продавач на цената на доставената от последния ел. енергия, която за периода от 09.09.2019 г. до 09.02.2020 г., която 3 съгласно издадените за този период 5 бр. фактури е на обща стойност 529.76 лв. По делото няма представени доказателства от ответника за заплащане на исковата сума, което обстоятелство подлежи на установяване в негова тежест. Предвид последното съдът намира за установено наличието на задължение на ответника към ищеца за сумата-главница в размер на 529.76 лв. за доставена на електрическа енергия за процесния период, като искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

Предвид направените изводи за дължимост от страна на ответника на суматаглавница по издадените 5 бр. фактури, по които същият е изпаднал в забава след крайната дата от срока за плащане, посочен в съответната фактура (и който по всички процесни фактури е по-дълъг от предвидения в чл. 19, ал. 2 от Общите условия 10дневен период от издаване на съответната фактура), то за него е възникнало и задължение за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Размерът на това задължение за претендирания период – 08.11.2019 г. – 27.10.2020 г., изчислен с помощта на он-лайн калкулатор, а именно на законната лихва върху главницата по всяка отделна фактура от датата на падежа, посочен в съответната фактурата, е на обща стойност 41.08 лв.

(2.17+10.13+8.58+12.22+7.98 = 41.08). При това относно вземането за законна лихва за забава предявеният иск за сумата от 37.29 лв. за периода от 08.11.2019 г. – 27.10.2020 г. се явява основателен за целия му предявен размер.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 955.00 лв., от които 75.00 лв. за държавна такса, 480.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника .

Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство, които се явяват дължими от ответника, са за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 63.00 лв., или общо разноски по заповедното производство в размер на 88.00 лв.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на “****** АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, бл. Бенч Марк, Бизнес център, към В. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Правец, обл. Софийска, за които е издадена Заповед No 5070/10.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.