Решение № 145 от 29.05.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. гр. Добрич, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Ж.а при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20243200500099 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 22131/12.12.2023 год. на Д. Ю. Ю., ЕГН ********** и Г. Д. Ю.

,ЕГН **********,двамата от гр. Д. срещу решение № 890 /21.11.2023 год. по гр. д.№ 20223230101773 по описа за 2022 година на Районен съд Добрич , с което като солидарни и неограничено отговорни съдружници в “Р." СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д. са осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл.88 от ТЗ на :1./Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр. Д. А ;2./ Б. С. Б. ,ЕГН **********, от гр. Д. А и 3./Б. С. Б., ЕГН **********, от гр. Д. А сумите от по 16 683.33 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на техния съпруг и баща С. Б. , настъпила при трудова злополука около 6.00 часа на 19.06.2019 год., на около два километра преди село К., общ. Ген. Тошево , при която в изпълнение на трудовите си задължения, като шофьор на автобус по трудово правоотношение с “Р." СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д. е претърпял ПТП и въпреки проведеното лечение на *** год. е починал, дължими ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука (19.06.2019 1 год.) до окончателното изплащане на сумата, като за сумата от 50 000 лева, постановена с определение №260027/19.01.2022 год. по гр.д.№105/2022 год. по описа на РС-Добрич, с което е одобрена сключена между страните спогодба и въз основа което е издаден и изпълнителен лист от 26.04.2022 год. по отношение на “Р." СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Д. и настоящото вземане постановено по отношение на тримата ищци изчислено сумарно, по своята същност касае едно и също вземане от 50 000 лева ; 4./ на адв. Г. И. И., ДАК сумата от 4 654 лева -адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция, определено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и 5./ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Добрич, сумата от 2 002 лева – държавна такса по делото .

Въззивниците възразяват срещу изводите на съда ,че съдружниците в събирателно дружество следва да отговарят на основание чл. 76 и чл.88 от ТЗ солидарно и неограничено заедно с дружеството за вреди от трудова злополука, тъй като за разлика от него те нямат качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, безвиновната и обективна имуществената отговорност по чл. 200 от КТ можела да бъде ангажирана само по отношение на субект с това качество , а специалната й уредба в КТ изключва приложението на общата деликтна отговорност по ЗЗД. Оспорени са констатациите на първоинстанционния съд, направени в противоречие със събраните доказателства и необоснованите му правни изводи ,че е осъществен фактически състав на чл. 200 от КТ.Смъртта на работника не била резултат на трудова злополука , а на усложнения в здравето му, в следствие на извеждането му от болнична среда и предприетите мерки за транспортирането и лечението му от неговите близки в друга държава, въпреки тежкото общо състояние , без да е придружаван от медицинско лице и без превозното средство да е разполагало с възможности за продължаване на лечението, реанимация и възстановяване на основни жизнени дейности.

Горното изключвало отговорността на работодателя , респ. ведно с проявената от работника груба небрежност ,нарушил правилата за движение по пътищата ,обуславяло процент на съпричиняване, значително по –висок от приетия от съда.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт ,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за отхвърляне на 2 претенциите по чл.200 от КТ, респ. за уважаването им в нален размер.

При данни, че съдебният акт е бил връчен на дата 04.12.2023 год. ,жалба рег.№ 22131/12.12.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирани страни и носители на правото да предявят въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната им сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално допустима.

Обжалваното решение е постановено по осъдителна претенция на 1./Н.

Д. Б., ЕГН **********;2./ Б. С. Б. ,ЕГН ********** и 3./Б. С. Б., ЕГН **********, тримата от гр. Д. А срещу Д. Ю. Ю., ЕГН ********** и Г. Д. Ю.

,ЕГН **********,двамата от гр. Д. за сума в общ размер от 50 000 лв. ,заявена с искова молба рег.№ 10469/20.06.2022 год. и основана на твърдения, че ищците са наследници на починалия на дата С. Б. ,ЕГН **********, а ответниците са съдружници в Събирателно дружество “Р.“, ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр. Д.. В ранните часове на 19.06.2019 год. С.

Б. се завърнал в страната след международен курс и помолил свои син Б. да го посрещне в гр. Добрич , тъй като бил доста изморен. Около 5.10 часа получил разпореждане от работодателя си ,който бил закъсал с до с. К., да смени автобуса , който е управлявал до сега с друг и да се отправи към посоченото населено място за да му помогне. Придружен от своя син, С. Б. отпътувал за с. К., като на 2 километра преди селото и около 6.00 часа ,загубил контрол над управлението на автобуса поради преумора и се ударил в крайпътно дърво. Получил сериозни вътрешни наранявания, наложили приемането му по спешност в МБАЛ Добрич, където претърпял две операции. В състоянието му настъпили усложнения , поради което по желание на близките бил изписан и приведен в болница в Р Турция ,където въпреки проведеното лечение починал на дата *** год. С разпореждане на НОИ от дата 29.11.2019 год. ,случилото се било прието за трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО. Ищците предявили срещу събирателното дружество иск за обезщетяване на причинените им от трудовата злополука вреди , като образуваното гражданско дело № 105/2020 год. ,приключило с одобрена от Районен съд Добрич спогодба за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди в общ размер от 50 000 лв.

Събирателното дружество не изпълнило клаузите на споразумението, наложило образуването на изпълнително дело № 338/2022 год. по описа на 3

ЧСИ Л.Т. с рег.№ 737 на КЧСИ и район на действие-ДОС.В изпълнителното производство било установено ,че дружеството не притежавало имущество ,с което да удовлетвори вземането на ищците.

Тъй като съдружниците в събирателното дружество били неограничено отговорни за задълженията му е отправено искане за осъждането на Д. Ю.

Ю. и Г. Д. Ю. да заплатят солидарно на Н. Д. Б., Б. С. Б. и Б. С. Б. общо обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния съпруг и баща С. Б., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука и до окончателното плащане.

В хода на производството (съдебните заседания от дата 27.01.2023 год. и 27.03.2024 год. ,процесуалния представител на ищците е твърдял ,че осъдителната претенцията е заявена в условията на солидарност между двамата съдружници,както и между двамата съдружници и събирателното дружество, макар да не може да уточни , от къде явства това му искане).При съобразяване ,че искане за солидарното осъждане на Д. Ю. Ю.,Г. Д. Ю. и Събирателно дружество “Р.“, ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр. Д. не е заявено в исковата молба, нито пък в хода на производството е заявено и допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК на първоначалното искане за солидарното осъждане само на двамата съдружници , претенцията следва да бъде разгледана във вида ,в който е първоначално предявена с исковата молба.

Ответниците Д. Ю. Ю., ЕГН ********** и Г. Д. Ю. ,ЕГН

**********,двамата от гр. Д. считат претенцията за неоснователна, което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 15578/12.09.2022 год. Изразили са становище по обстоятелствата ,на които се основава иска ,като изрично са посочили ,че не оспорват твърденията ,че наследодателят на ищците е бил в трудовоправни отношения със събирателното дружество, в което са съдружници по силата на договор № 004/05.03.2019 год.; че на дата 19.06.2019 год. С. Б. е претърпял ПТП, вследствие на което претърпял телесни увреждания ,наложели хоспитализацията и оперативното му лечение в МБАЛ Добрич, както и че между ищците и събирателното дружество бил воден граждански спор без тяхно участие , приключил с одобрено от ДРС по гр. д.№ 105/2020 год.

4 споразумение, по силата на което страните са споразумели ,че размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди за тримата ищци възлиза на общ размер от 50 000 лв.Оспорили са възможността да отговарят по предявените искове, тъй като нямат качеството на работодател, посочили са ,че вина за настъпилото ПТП носи единствено наследодателят на ищците, заявили са възражение за съпричиняване на вреденосния резулат от неговите близки ,предприели извеждането му от болнично заведение и транспортиране в друга държава, довело до смъртта му ,както и са оспорили размера на претендираните неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен ,че ищците са били обезщетени от застраховател със съдействието на работодателя-търговско дружество.

Жалбата е основателна по съображения,основани на констатации и правни изводи ,както следва: фактически

Ищците по делото са наследници по закон (съпруга и низходящи от първа степен) на С. Б.,поч. *** год.

–така удостоверение за съпруга/родствени връзки изх.№ 737/05.02.2020 год. на Община гр. Добрич и решение №2019/777 по дело №2019/849 на Мировия съд Къркларели , Р Турция за издаване на удостоверение за наследници и определяне на дяловете им, в което те са посочени като наследници на С. Б., син на Р. и Х., роден на *** год., регистриран в том І, семейна стр.656, пор.номер 4 на Къркларелицентър, починал на *** год. , наследството е определено на осем дяла, разпределено на по три дяла за децата и два за съпругата.

По силата на трудов договор № 004/05.03.2019 год. , С. Б. е заемал длъжността “Шофьор автобус“ в Събирателно дружество “Р.“.

С постановление по преписка № 302/2019 год. на Районна прокуратура гр. Генерал Тошево от дата 11.12.2019 год. е установено,че дознание № 111/2019 год. по описа на РУ на МВР гр. Генерал Тошево е образувано на дата 19.06.2019 год. срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1б.“б“,във връзка с чл. 342 ал.1 от НК. Посочено е ,че на 19.06.2019 год. , около 06.00 часа по път № II -29 от гр. Генерал Тошево за с. К. ,общ. Генерал Тошево , С. Б. управлявал моторно превозно средство-автобус“Мерцедес-515 ЦДИ Спринтер“ с рег.№ ***,собственост на СД “Р.“ гр. Добрич с управител Д. Ю. Ю.. В нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП управлението на автобуса се осъществявало със скорост от 104.86 км/час. На около 2 километра преди с.

5

К. , в нарушение на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, С. Б. не контролирал постоянно управляваното от него превозно средство, вследствие на което загубил контрол върху управлението , последвало излизане от пътното платно и удар в крайпътно дърво, при което били причинени телесни увреждания на водача С. Б. и значителни имуществени вреди за събирателното дружество в размер на 17 104.87 лв. Прието е ,че С. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1б.“б“,във връзка с чл. 342 ал.1 от НК. Тъй като С. Б. бил починал на дата *** год. в гр Едирне, Р Турция и на основание чл.243 ал.1 т.1,във връзка с чл. 24 ал.1 т.4 от ГПК ,прокуратурата е прекратила наказателното производство по дознание № 111/2019 год. по описа на РУ на МВР гр. Генерал Тошево ,водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“,във връзка с чл.

342 ал.1 от НК.

С разпореждане № 51042456/29.11.2019 год. на НОИ-ТП-Добрич и на основание чл. 60 ал.1 от КСО ,декларираната злополука с вх.№ 51012449/25.10.2019 год. от наследник на пострадало лице Н. Д. Б., станала със С. Б.,ЕГН ********** на 19.06.2019 год. е приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО. Посочено е ,че внезапното увреждане на здравето на пострадалия, довело до усложнения и причинило смъртта му , е настъпило през време на извършваната работа и в пряка връзка с действията, чрез които тя се изпълнява. Увреждането се е получило в следствие на възникнало пътно-транспортно произшествие с управлявания от него автомобил.