Решение № 816 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500582 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.

Образувано е в изпълнение на решение № 93 от 14.01.2025 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, постановено по гр.д.№ 3242 по описа за 2023 г., с което е обезсилено решение № 365 от 23.03.2023 г. по в.гр.д.№ 1302 по описа за 2022 г. на АС-София, 8-ми състав, в частта, в която е уважен предявеният от Л. Т. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 119 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на П. Л. Т. /син на ищеца/, настъпила в резултат на ПТП от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Със същото касационно решение делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-София в частта, в която първото въззивно решение е обезсилено.

В отменителното решение са дадени указания на съда при новото 1 разглеждане на делото да спре същото на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК, след нова проверка на наказателното производство по нохд № 1488 по описа за 2022 г. на СГС, НО, 34 състав. След приключването на наказателното производство с влязла в сила присъда или друг влязъл в сила акт на съда, въззивното производство да се възобнови, като новото въззивно решение следва да бъде съобразено с влязлата в сила присъда /ако такава е постановено/, съгласно чл.300 ГПК.

Съгласно чл.294, ал.1, предл.2 ГПК указанията на ВКС са задължителни за съда, на който е върнато делото.

Ето защо настоящата въззивна инстанция служебно изиска данни относно движението на нохд № 1488 по описа за 2022 г. на СГС, НО, 34 състав дали същото е приключило с влязла в сила присъда или друг влязъл в сила акт на съда. В изпълнение на тези указания по делото е постъпила Присъда №210 от 29.11.2024 година, постановена по същото дело, както и постъпило писмо от СГС от 14.03.25 година, че присъдата е влязла в сила на 17.12.24 година. От въззивната инстанция при новото разглеждане на делото така събраните служебно доказателства бяха приобщени към доказателствения материал.

В изпълнение указанията в отменителното решение на ВКС въззивната инстанция при новото разглеждане на спора постановява решение в следния смисъл:

С решение 260017 от 04.01.2022 г. по гр.д.№ 3163 по описа за 2020 г. на СГС, І-1 състав се: ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, да заплати на Л. Т. Т., сумата от 119 000лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя син П. Л. Т., следствие на ПТП настъпило на 13.10.2019 г., ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от:

1-Л. Т. Т., ищец пред първата съдебна инстанция.

Решението се обжалва в частта, в която претенцията му по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 119 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., както и дължимото обезщетение е редуцирано с 30 % съобразно приетия принос на пострадалия за настъпване на 2 вредоносния резултат.

Доколкото въззивникът/ищец не е подал касационна жалба, както и, че ВКС в отменителното решение е обезсилил първото въззивно решение само в частта, в която е уважен предявеният от Л. Т. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 119 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на П. Л. Т. /син на ищеца/, настъпила в резултат на ПТП от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, то тази въззивна жалба не е предмет на настоящето въззивно производство по новото разглеждане на делото.

В частта, в която с първоинстанционното решение е отхвърлен иска по чл.432, ал.1 КЗ, доколкото с решение № 365 от 23.03.2023 г. по в.гр.д.№ 1302 по описа за 2022 г. на АС-София, 8-ми състав, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и последното не е било предмет на ревизия от ВКС в тази му част, то решение № 260017 от 04.01.2022 г. по гр.д.№ 3163 по описа за 2020 г. на СГС, І-1 състав следва да се счита за влязло в сила.

2-ЗК „Лев Инс“ АД, ответник пред първата съдебна инстанция.

Решението се обжалва в цялост.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност. Решението било постановено в нарушение на материалния и процесулен закон. Счита, че определения размер на обезщетението не отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД за справедливост. Същото не било съобразено със съдебната практика, определяща обезщетение по сходни казуси. Твърди, че присъдената сума не отговаря на икономическите условия, както и на обичайния размер на обезщетенията за аналогични случаи. Сочи, че по делото по безспорен начин били установени допуснатите от велосипедиста нарушения на ЗДвП, а именно: чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП като бил управлявал велосипеда след употреба на алкохол и без светлоотразителна жилетка, както и в посока обратна на разрешената за платното в нарушение на чл.8, ал.1 ЗДвП. Счита, че тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпването на деликта, както и са довели до неговата смърт. Счита, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че виновен за ПТП е водача на лекия автомобил като приел, че той бил нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаваща водачите да управляват МПС 3 със съобразена за условията, скорост. Счита, че ако се приемел принос на водача на МПС за настъпването на ПТП, то той следвало да се определи в понисък процент от този на велосипедиста.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СГС- Л. Т. Т., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение в частта, в която претенциите му са били уважени. Намира за правилен извода на СГС относно приетата вина на водача на лекия автомобил за настъпването на ПТП.

Позовава се на заключението на автотехническата експертиза. От същата се установявало, че водача на МПС не само не бил осигурил място за разминаване, но се бил движел и с висока скорост, което принудило водача на велосипеда да предприеме въпросната рязка маневра наляво, за да избегне удара с автомобила, но за съжаление било прекалено късно. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ответника – С. Д. П., в който се излага становище за основателност на въззивната жалба като се споделят изложените в същата, доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи се, че в случая липсвало виновно поведение на водача на лекия автомобил.

Основателни били доводите на въззивника във връзка със сочените като допуснати, нарушения на ЗДвП отстрана на пострадалия. Основателни били и доводите във връзка с допуснати нарушения на чл.52 ЗЗД.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 17.01.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 31.01.2022 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване в частта, в която искът по чл.432, ал.1 ГПК е уважен. В тази част въззивната жалба е допустима.

3- С. Д. П. третото лице помагач на страната на ответника.

Решението се обжалва в частта, в която ищцовите претенции са 4 приети за основателни, както и в частта за разноските.

Излагат се доводи във връзка с приетото от първоинстанционния съд за осъществен фактически състав на непозволено увреждане от страна на водача на МПС. Сочи, че по делото се установило, че удара между двете превозни средства е настъпил в спомагателното платно на бул.“Ломско шосе“.

Установено било, че велосипедиста се е движел в противоположна посока, обратна на разрешената за движение. Установено по делото било, че П. се бил движел именно в лявата лента на спомагателното платно, спрямо посоката му на движение /където съдът приел, че деликвента следва да се движи, за да избегне удара/ . При това положение двете превозни средства, действително, е следвало да се разминат, ако велосипедиста не бил променил посоката си на движение. По движението на велосипедиста мотивите били противоречиви, а „опасността“ по смисъла на чл.20 ЗДвП не била изяснена от първоинстанционния съд. Така в решението не било отчетено, че ПТП е вследствие на рязкото отклоняване на посоката на движение на велосипедиста. Внезапната маневра била предприета от последния, когато бил на разстояние от 12,26 м. от автомобила. При това разстояние водачът на лекия автомобил не бил разполагал с техническа възможност да предотврати удара посредством аварийно спиране при установена скорост на движение от 76 км/ч. Дори да се приемело, че водача на МПС е нарушил ограничението за скорост, то следвало да се обсъди дали ударът би настъпил, ако велосипедиста не би променил траекторията си. Това било необходимо да се установи, за да се изследва въпроса дали скоростта е в причинна връзка с настъпването на ПТП. Сочи, че промяната на посоката на велосипедиста била изследвана от допълнителното заключение, в този смисъл неправилно съдът се бил позовал на основното заключение, където този въпрос не бил изследван. Наред с това счита, че е занижен приноса на пострадалия като било прието, че той е 30 %.

Това противоречало на чл.51, ал.2 ЗЗД. Макар да се бил позовал на съпоставка между поведението на водача и това на пострадалия, такава съпоставка фактически не била направена. Ако такава била в действителност направена, то изводът щял да бъде за равен принос на двамата участници в ПТП.

Неправилно съдът приемал, че в случая носенето на светлоотразителна жилетка не била задължително. Следвало да се има предвид, че ПТП е настъпило на 13.10.2019 г. около 18:45 ч, т.е. при намалена видимост, тъй като залезът в този ден бил настъпил в 18:48 ч. Относно видимостта съдът не бил 5 дал указания за ангажиране на доказателства, както и не бил разпределил доказателствената тежест. В този смисъл се твърдят процесуални нарушения във връзка с допускането и събирането на доказателства в процеса. По този начин делото останало неизяснено от правна и фактическа страна.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СГС- Л. Т. Т., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение в частта, в която претенциите му са били уважени. Намира за правилен извода на СГС относно приетата вина на водача на лекия автомобил за настъпването на ПТП.

Позовава се на заключението на автотехническата експертиза. От същата се установявало, че водача на МПС не само не бил осигурил място за разминаване, но се бил движел и с висока скорост, което принудило водача на велосипеда да предприеме въпросната рязка маневра наляво, за да избегне удара с автомобила, но за съжаление било прекалено късно. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника – ЗК „Лев Инс“ АД.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 01.02.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 15.02.2022 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.