Определение № 18288 от 28.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18288 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507857 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. с чл. 4б от ЗДТ.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 25005759/18.06.2026 г. от директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР /ГД „ПБЗН“ – МВР/, чрез юрк. К.К., срещу Определение № 20153250/07.06.2026 г., постановено по гр. д. № 50922/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 87-и състав, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 38,70 лв.

Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, доколкото районният съд е върнал въззивната жалба преди образуване на делото пред Софийски градски съд. Намира, че действието по администриране на жалбата не обуславя дължимост на събраната такса, а противното тълкуване - е в противоречие с принципа, че държавната такса се събира за извършването на конкретна процесуална дейност. Релевира доводи относно настъпването на неоснователно обогатяване в полза на държавата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна с правен интерес, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което същата се явява процесуално допустима.

С Решение № 20078921/13.02.2023 г. по гр. д. № 50922/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 87-и състав съдът се е произнесъл по осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В срока за обжалване ответникът 1

ГД „ПБЗН“ – МВР е подал въззивна жалба от 22.02.2023 г., а с допълнителна молба представил и вносна бележка за заплатена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 38.70 лв. На 07.04.2023 г. постъпила молба от ищеца, с която на основание чл. 233 от ГПК е заявен отказ от исковете. Районният съд се произнесъл с определение № 20088171/22.04.2023 г., като обезсилил постановеното решение и прекратил производството. С разпореждане № 20093845/13.06.2023 г. Софийски районен съд върнал депозираната въззивна жалба. ГД „ПБЗН“ – МВР изпратила молба с вх. № 25005047/29.05.2026 г. за връщане на внесената за въззивно обжалване държавна такса, която съдът, с определение № 20153250/07.06.2026 г., оставил без уважение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

В решение № 74/29.05.2018 г. по гр. д. № 1465/2017 г. на ВКС, IV ГО, се заключава, че правоотношенията, които се развиват между държавата и физическите и юридическите лица по повод събирането на публични държавни вземания, каквито са държавните такси, неизчерпателно изброени в чл. 4 от ЗДТ и изрично посочени в други закони, са с публичноправен характер. Когато съответното лице е платило недължимо или е надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса, вземането му има частноправен характер. Редът за възстановяване на сумите е редът на съответния процесуален закон, когато в него е изрично посочен процесуален ред за събиране на таксите, а когато заплащането на таксата е условие за даване на търсената защита или съдействие (например при съдебните такси и останалите хипотези на чл. 4 от ЗДТ), редът за възстановяване на надвзети или недължимо събрани държавни такси е искане, отправено до държавния орган, в чиято полза е събрана таксата. Видно от представеното платежно нареждане /л. 91 от първоинстанционното дело/ държавната такса за въззивно обжалване е наредена по сметка на Софийски градски съд. Следователно именно Софийски градски съд разполага с правомощието да се произнесе по молбата по чл. 4 от ЗДТ за връщане на държавната такса на молителя /в този смисъл са: определение № 218/11.04.2017 г. по ч. т. д. № 727/2017 г. на ВКС, ІІ ТО и определение № 223/19.05.2021 г. по ч. т. д. № 850/2021 г. на ВКС, ІІ ТО /.

Съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/ недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС е застъпено становището, че това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и при надвзети такси, т.е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4а от ЗДТ и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса има самостоятелен характер, развива се извън исковия процес, а с постановеното определение съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата - дали таксата е събрана, въпреки че страната е била освободена от заплащането й, или е била надвнесена, т.е. платена без да 2 е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4а от ЗДТ. В настоящия случай въззивната жалба не е изпращана на Софийски градски съд по компетентност, за да се произнесе. Доколкото решението на първата инстанция е било обезсилено след подаване на молбата по чл. 233 от ГПК, не е съществувал акт – съдебно решение, което да подлежи на инстанционен контрол, респ. не е образувано въззивно гражданско производство. Поради изложените съображения внесената държавна такса за въззивното производство се явява недължимо платена и подлежи на връщане на вносителя на основание чл. 4б от ЗДТ.

Въз основа на гореизложеното, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20153250/07.06.2026 г., постановено по гр. д.

№ 50922/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 87-и състав и вместо него постановява:

ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б от ЗДТ на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР внесената с бюджетно платежно нареждане № Е00776/01.03.2023 г. по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 19,79 евро /с левова равностойност 38.70 лв./.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3