Определение № 473 от 13.07.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. София, 08.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211800500610 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С решение 105 от 26. 03. 2022 г. по гр. д. № 610/2021 г. Софийският окръжен съд е потвърдил това на първоинстанционния Ихтимански районен съд с № 260072 от 04. 06. 2021 г., постановено по гр. д.№ 373/2020 г. и застрахователното дружество е осъдено да заплати на процесуалните представители на ищците – адв. Г.К. от САК и адв. Г.Т. от САК общо сумата 595,50 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 248 ГПК, на 26 04. 2022 г., от адвокатите Т. и К. е постъпила молба с вх. № 260376, с която молят съда да измени решението си в частта за разноските, като им се постанови присъждането на сумата 2 700 лева, вместо тази по решението – 595,50 лева.

Посочват, че възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ е следвало да бъде определена по реда на чл. 2, ал. 5, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При положение, че в производството са предявени и разгледани общо девет иска, всеки от които с материален интерес до 1 000 лева, съгласно Наредбата адвокатското възнаграждение за всеки един от исковете е 300 лева, общият размер на което възлиза на 2 700 лева.

В срока за отговор ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“ АД, чрез пълномощника си юрк. Й. К., е депозирал такъв, в който изразява становище по отношение допустимостта и основателността на молбата. Твърди, че молбата е недопустима, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК за разноски, поради което моли да бъде оставена без разглеждане. Оспорва и нейната основателност, като заявява, че хонорарът следва да бъде съобразен с броя на исковете, проведените съдебни заседания и отчетена фактическата и правна сложност на делото и моли да бъде оставена без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.

1

Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. При определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. следва да бъде съобразено правилото на чл. 2, ал. 5 от същата, като в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. В хипотезата на субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, прилагането на това правило следва да бъде преценено съобразно спецификата на всеки отделен случай. В разглеждания с една искова молба са предявени девет субективно съединени искове от девет ищци, които с едно пълномощно и един договор за правна защита и съдействие са упълномощили двамата адвокати – К. и Т.. Предметът на договора е за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на искова молба срещу застрахователното дружество за причинените им имуществени вреди от неосъществена екскурзия, т. е. всички ищци са имали една и съща искова претенция, за защитата на която адвокатите са извършвали съответното процесуално действие, ползващо всеки от ищците. Така пред въззивната инстанция представителството на упълномощените адвокати се изразява единствено в подаване на отговор на въззивната жалба, което обстоятелство, отчетено и с фактическата и правна сложност на делото, води до извод, че не е налице основание за увеличаване на размера на присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г..

Воден от горното Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260376 от 26. 04. 2022 г. от адв. Г.К. от САК и адв. Г.Т. от САК – пълномощници на ищците в производството, за изменение на постановеното по делото решение № 105 от 26. 03. 2022 г. по гр. д. № 610/2021 г. на Софийски окръжен съд, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2