Решение № 3578 от 27.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3578

Пловдив, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА канд № 20267180700409 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 63в ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р. от [населено място] срещу решение № 1514 от 28.12.2025 г., постановено по АНД № 6509 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, ХІІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1030-009256 от 15.11.2024 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на И. Р. Р., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б."б" ЗДвП, и е изменено наказателното постановление в частта, с която на И. Р. Р. за нарушение на чл. 119, ал. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, като го отменя в частта за основанието за налагане на административното наказание и размера на глобата и е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и е необосновано, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила поради непълно обсъждане на възраженията и доказателствата, а същото и защото е налице явна несправедливост при индивидуализацията на санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено, че на 18.10.2024 г. в 7:20 ч., в [населено място], на [улица], посока на движение изток-запад, жалбоподателят е управлявал автобус от градския транспорт на [населено място] и до № 158, не спира зад преустановилия движението си лек автомобил, заобикаля отляво и преминава по лявата пътна лента, не изчаква детето В. Г. и с дясната част на автобуса го забърсва в лявата част на главата, момиченцето се олюлява, залита, пада на колене и подпира на ръцете с наведена надолу глава, изчаква автобусът да мине, изчаква няколко секунди, защото е замаяна, изправя се и, залитайки, пресича пешеходната пътека; чул виковете на хората, жалбоподателят спрял на 15-20 метра зад зебрата, видял на пътя момиченцето и преценил, че е добре, затова решил да остави пътниците по оставащите три спирки; на място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и служители от сектор „Пътна полиция“, повикани от неустановен по делото очевидец на случилото се; жалбоподателят е бил спрян по обратния маршрут по булеварда. Въз основа на установените факти районният съд е приел за несъстоятелни защитните възражения, че не е установен механизмът на настъпване на ПТП, че жалбоподателят не е разбрал за настъпилото ПТП, за да спре, съответно че липсва субективният елемент от състава на чл. 123, ал. 1 ЗДвП, за да изпълни задължението си да уведоми компетентната служба и да остане на мястото на ПТП, и че липсва обвинение, че водачът не е спрял на пешеходна пътека. Районният съд е приел, че е без значение за предмета на доказване с която част на автобуса е съприкосновението с пострадалото дете, тъй като в случая не се изследва причинно-следствената връзка на деянието с настъпилите телесни увреждания на детето, а единствено фактът на неизпълнение на задължението на водача да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец и след настъпване на ПТП с пострадал да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните служби на МВР. Затова според съда посоченото в АУАН и НП, че скоростта на автобуса е несъобразена, за да пропусне пешеходеца, е без значение за нарушението по чл. 119, ал. 2 ЗДвП, тъй като несъобразената с пътните условия скорост е друго нарушение по ЗДвП, невменено на жалбоподателя. От друга страна, в АУАН и НП ясно и недвусмислено текстово е изписано в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя при управление на МПС. Връщането на жалбоподателя на мястото на ПТП, откъдето е обратният маршрут на автобуса, не го оневинява, защото напускането на мястото на ПТП не е свързано с извинителна причина, каквато би била евентуалното оказване на помощ на пострадалата или опазване на собственото му здраве. Районният съд е приел, че за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗДвП правилно санкциите са наложени по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като и двете определени наказания са в съответствие с чл. 27, ал. 1 ЗАНН и са адекватни за постигане целите по чл. 12 ЗАНН. По различен начин според районния съд стоят нещата с определеното наказание по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушението по чл. 119, ал. 2 ЗДвП, за което нарушение има специална санкция по чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП, поради което процесното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде отменено в частта на наложената глоба по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП и санкцията да бъде определена по чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП, предвиждащ и по-нисък размер на глобата от 150 лева, който е фиксиран и не може да бъде преценяван. Според районния съд липсват основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, защото не се установяват факти, които да налагат извод, че поведението на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид, както и при отчитане на приложената справка за нарушител/водач, в която са отразени девет влезли в сила наказателни постановления и 12 фиша за 23 нарушения на правилата за движение по пътищата, а жалбоподателят е професионален шофьор и професията изисква да бъде особено внимателен към другите участници в движението, особено към най-уязвимите пешеходци.

Решението е правилно.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Фактическите констатации на районния съд са основани на доказателствата, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, установяващи правнорелевантните факти. Писмените и гласните доказателства не са противоречиви, напротив, в пълна, логична и ясна последователност и точност те свидетелстват за съставомерността на деянията. Разпитаните свидетели са установили факти, които са възприели лично, под страх от наказателна отговорност добросъвестно и точно са изложили всичко, което знаят по случая. От страна на районния съд са изложени мотиви за кредитирането на свидетелските показания, както и всички останали доказателства, събрани в производството. Противно на заявеното в касационната жалба, обсъдени са всички възражения на касатора, включително защо за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора не е необходимо да се установява скоростта на автобуса, механизма на контакт между автобуса и пешеходеца. Следователно при постановяване на решението си районният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават неговата отмяна само на това основание.

Не се споделя възражението за явна несправедливост на наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. В тази насока районният съд е изложил достатъчно ясни и обосновани мотиви защо определеният размер на глобата е правилен с оглед критериите на чл. 27 ЗАНН и целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, които мотиви се споделят от настоящата инстанция. С оглед множеството извършени от касатора нарушения по ЗДвП е очевидно, че същият не променя поведението си и е склонен да неглижира всяко свое нарушение, дори когато има пострадал пешеходец и той е дете.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен Пловдив, ХХІIІ касационен състав, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1514 от 28.12.2025 г., постановено по АНД № 6509 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, ХІІ н.с.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: