Решение № 839 от 05.05.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 209/2023
- Вид
- Решение № 839
- Подписан
- 05.05.2023
- Състав
- СВЕТОМИР ВИТКОВ БАБАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 12, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 5 · Конституция на Република България
- чл. 36 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 839 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ с участието на секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия БАБАКОВ адм. д. № 209 за 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от
АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от А.Р.А., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. А.К., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, причинени му по време на задържането му в Затвора Пловдив в периода от 01.04.2020 г. до 30.12.2022 г., настъпили като резултат от нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧОС, извършени от затворническата администрация.
Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност. Нарушенията по чл. 3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; липса на вентилация в килиите и свеж въздух; лошо състояние на тоалетната в килията - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, както липса на шумоизолиране на тоалетната; лошо състояние на банята –малък брой душове, от които тече или гореща, или ледено студена вода; лошо качество на водата в банята, която не ставала за пиене; неосигуряване на дневна светлина, поради наличието в стаите, в които пребивавал ищецът, само на един прозорец с размери, които не осигурявали проникване на достатъчно светлина, предвид размерите на килията, както и липса на достатъчно проникващ свеж въздух през прозорците в килията, което създавало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна изолация на стените на затвора, което водело до трудно отопление през зимата и усещане за студ през нощта; непредоставяне през зимата на достатъчно дебели завивки; рядка смяна на спалното и постелъчно бельо, което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи в леглата на лишените от свобода; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; непровеждана спрямо ищеца индивидуална и групова корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора, което довело до поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно шкафчета, което принуждавало лишените от свобода да ползват общи шкафове за бельото и посудата си и липса на достатъчно мебели, или наличие на такива в лошо състояние, поставянето му в килии с пушачи, въпреки, че ищецът е непушач.
Обезщетението, което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействията на органите на Г. – София.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с разпоредбата на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Искът бива поддържан в съдебно заседание от пълномощника на ищеца адв. К..
Ответникът Г. - София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.
Задължително участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за частична основателност на иска, като моли за присъждане на справедливо обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Пловдивският административен съд счита искът за допустима С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди с правна квалификация по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
Ищецът претендира вреди от посочените нарушения за конкретен период на задържането му в Затвора Пловдив. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в места за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със седалище в гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в конкретно място за лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че за времето от 01.04.2020 г. до 31.05.2020 г. и от 17.11.2020 до
30.12.2022 г., което се явява част от посочения исков период, ищецът А. не е бил задържан в Затвора Пловдив, като видно от справка за правното положение на лишения от свобода, същият реално постъпил в пенитенциарното заведение на 01.06.2020 г., като първоначално бил настанен в Приемно отделение, където е пребивавал до разпределението си в 5-та група, стая № 60 на 05.06.2020 г. За периода на престой на ищеца в Приемното отделение същият е пребивавал в стая ОП-1 с площ от 26,47 кв. м. с между 3-5 л.осв. Стаята разполагала с два прозореца с размери 0, 50 м х 1, 218 м и 0,97 м х 1, 18 м и със санитарен възел с площ 2, 80 кв. м., който имал прозорец с размери 0, 30 м х 1,18 м. Санитарният възел бил снабден с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация.
Стаята разполагала с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина.
Отоплявала се с централно парно.
На
05.06.2020 г. ищецът бил настанен в помещение № 60 на пост V в Затвора Пловдив, където престоял до 11.06.2020 г. Помещение № 60 било с площ от 27, 86 кв. м. и разполагало с два отваряеми прозореца с размери 0, 45 х 1, 17 м и 0, 98 х 1, 15 м и отделен санитарен възел с площ 2, 82 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0, 30 х 1, 15 м. За времето, в което ищецът бил настанен в помещение № 60, вътре пребивавали 5 души.
За периода от 12.06.2020 г. до освобождаването му на 17.11.2020 г. ищецът бил настанен на пост V в помещение № 52 в Затвора Пловдив, което било с площ 27, 92 кв. м. и с два отваряеми прозореца с размери 1,17 х 1, 17 м и 0, 45 х 1, 17 м. Към помещението имало отделен санитарен възел с площ 2, 57 кв. м, който разполагал с прозорец с размери 0, 34 х 1, 17 м. В периода, в посочената килия били настанявани между 4 и 8 души, като от 30.06.2020-19.07.2020-7; от 22.07.2020-02.08.2020-7;
06.08.2020-16.08.2020-7; от 22.08.2020-27.09.2020-7;02.10-01.11.2020-7от 03.11.2020-12.11.2020-7; от 13.11.2020-16.11.2020-8 души.
С постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се осигурявал комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода от домакина се осигурявал допълнителен комплект, като лишените от свобода имали право да получават и от свои близки спално бельо и одеяла, т. е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането ставало по усмотрение на лишените от свобода – в пералнята на затвора по график, ръчно и чрез изнасяне за пране от близките. Във всяко от спалните помещения по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието на постоянно течаща студена вода (във всеки санитарен възел), а топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята при затвора по график минимум два пъти седмично, като за работещите била осигурена възможност да използват баня и всеки ден след приключване на работа. Спалните помещения били добре осветени и с отваряеми прозорци, осигуряващи проникване на естествена светлина и вентилация. Проветряването на стаите се осъществявало по желание на лишените от свобода чрез отваряне на прозорците. Отоплението се осъществявало чрез изграденото парно. Хигиената се поддържала от настанените в помещенията, като за целта същите получавали съответните материали и консумативи, както и можели да закупуват допълнителни такива от лавката на затвора, или да им бъдат донасяни от техни близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. През 2017 г. в Затвора Пловдив било извършено боядисване на общите помещения и била подменена дограмата с нова PVC. Поставен бил гранитогрес в общите умивални. След ремонт в 5-та група били подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите били оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Поради умишлено увреждане и унищожаване на инвентара обаче, се наложило няколко пъти да се извършват допълнителни ремонти и да се осигурява нов инвентар. В периода на престой на ищеца били извършвани текущи ремонти, като своевременно се сменяли повредени кранчета, отстранявали се течове, подменяли се осветителни тела, както и своевременно се подменяли счупените прозорци. В рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив действали договори между Г. и съответно дружество за осъществяване на периодични дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора, включително и спалните такива, за изпълнението на които следвало да се съставят и съответни протоколи, като се установява, че такива протоколи са били съставени за извършвани четири пъти дейности по ДДД обработка през 2020 г., като последния такъв е от 04.08.2020 г. По време на престоя си в Затвора Пловдив, ищецът не е работил, както и не е подавал молба да бъде включен в групово мероприятие.
Посоченото се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля Любомир ББ., чиито показания съдът кредитира само доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства и доколкото имат пряко отношение към конкретните помещения по престой на ищеца в Затвора Пловдив.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, ще следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество изобщо оплакванията на ищеца, като недоказана претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, касателно частта от исковия период, за която не се установява изобщо същият да е бил настанен в Затвора Пловдив по мярка за неотклонение, или по изтърпяване на наказание, а именно за времето от 01.04.2020 г. до 31.05.2020 г. и от 17.11.2020 до 30.12.2022 г. Поради това и искът е недоказан за посочените части от исковия период и ще следва да се отхвърли частично по отношение на посочените периоди само на това основание.
Предвид посоченото и с оглед събраните доказателства, ще следва да се разгледат конкретните оплаквания на ищеца А. за нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧ, които се твърди да са осъществени чрез действия/бездействия на администрацията на Затвора Пловдив само за част от заявения исков период, а именно за времето от 01.06.2020 г., когато реално е постъпил в Затвора Пловдив до 16.11.2020 г., когато е бил освободен. При това и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от оплакванията за установеното време на престой в Затвора Пловдив, съдът ще осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е задържал, като вземе предвид и продължителността на престоя му в конкретното място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Разпечатката съдържа 31 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d92823e-1c5f-410b-a1cf-a40174cecd59