Решение № 112 от 03.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500174 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Р. И. В. против Решение № 1474/ 19.12.2025 г. по гр. д. № 1902/ 2025 на ОС – Пловдив в частта, в която предявеният против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 176 по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. за престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното решение, като се излагат доводи, че присъденото обезщетение е занижено, тъй като съдът не е съобразил в достатъчна степен обстоятелството, че ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ за максимално допустимия срок от 8 месеца, както и продължителността на наказателното производство. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което предявения иск се уважи до 1 пълния предявен размер от 100 000 лв.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

Р. И. В. е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, наказателното производство по което е прекратено.

Решението в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 8 000 лв., е влязло в сила, поради което относно предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на държавата е формирана сила на пресъдено нещо. Спорът между страните е само относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

От фактическа страна не е спорно, че на 12.12.2012 г. по ДП № 180/ 2012 г. на Сектор „ПКП“ - Пловдив е извършено претърсване на жилище в гр.

Ветово, ползвано от Р. И. В., като същият ден е задържан за 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

С Постановление от 13.12.2012 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Пловдив Р. И. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.

1 във вразка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, като основание постановление от 13.12.2012 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив е задържан за срок от 72 часа. С протоколно определение от 15.12.2012 г. по ЧНД № 8539/ 2012 г. на Районен съд – Пловдив, потвърдено с определение от 20.12.2012 г. по ВЧНД 2022/ 2012 г. на Окръжен съд – Пловдив, спрямо Р. И. В. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С постановление от 13.08.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура Пловдив е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане 2 под стража“, тъй като на 08.08.2013 г. е бил изпратен в затвора в гр. Белене за изтърпяване на наказание лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца по НОХД № 8/2013 г. на

РС – Оряхово.

На 09.06.2020 г. Р. В. се е явил с назначения му по делото служебен защитник в ОД на МВР – Пловдив, където му е предявено разследването.

С постановление от 01.09.2020 г. наказателното производство срещу Р.

В. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, което му е връчено на 21.09.2020 г.

При тези данни съдът намира следното:

С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. В хипотезата на незаконно обвинение при преценка справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, предишните му осъждания, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. В съдебната практика е възприето разбирането, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност, безпомощност, обреченост, онеправданост, стрес, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично 3 здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се търси разумен баланс между обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

В контекста на изложеното следва да се отчете в случая, че ищецът е привлечен към наказателна отговорност за престъпления по чл. 211 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, както и възможност за конфискация да една втора от имуществото на виновния, което несъмнено е провокирало основателен страх, че може да бъде осъден неоснователно за продължителен период от време, както и да му бъде отнето част от имуществото.

Спрямо ищеца е била взета най – тежката мярка за неотклонение – задържане под стража – за срок от 7 месеца и 25 дни, през който период е било нарушено основното му конституционно право на лична свобода и неприкосновеност (чл. 30, ал. 1 от Конституцията). През посочения период ищецът е бил принудително и без законово основание изолиран от своето семейство, от близки и приятели, бил е поставен в условията на ограничено пространство, без възможност за двигателна активност и при недобри и подтискащи битови условия.

Наказателното производство спрямо ищеца е продължило продължителен период от време - 7 години, 9 месеца и 9 дни (от 12.12.2012 г. до 21.09.2020 г.), през който ищецът се е намирал в състояние на несигурност, страх и притеснение относно своето бъдеще. Интензитетът на неимуществените вреди от незаконното обвинение е във функционална връзка с продължителността на наказателната репресия, а в случая не може да се определи като краткотрайна.

Същевременно при преценка интензитета на претърпените страдания от незаконното обвинение следва да се съобрази богатото съдебно минало на ищеца, който преди привличането му като обвиняем е бил 5 пъти осъждан за престъпления от общ характер, за част от които му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което е 4 започнало на 20.08.2007 г. Предишните осъждания на ищеца (от петте три са за квалифицирана измама) обективно са накърнили доброто име на ищеца, поради което не може да се приеме, че липсата на добра репутация се дължи именно на воденото срещу него незаконно наказателно преследване.

Многократните осъждания на ищеца, включително и на ефективно изтърпяване наказание „лишаване от свобода“, означава, че той е преминал през условията на пенитенциарната среда и съпътстващите я ограничения и лишения, поради което настъпилите за ищеца негативни преживявания от повдигнатото обвинение и предприетите процесуално - следствени действия не могат да се приравнят по тежест и интензитет на тези, които би понесло лице без предишни осъждания.

Също така следва да се отчете обстоятелството, че по същото време ищецът е бил подложен и на друго (паралелно) наказателно преследване – по НОХД 8/ 2013 г. на РС – Оряхово, което предхожда процесното и по което е бил осъден ефективно на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 м.

Търпените от двете наказателни производства неимуществени вреди не могат да бъдат разграничени, доколкото второто обвинение не е причинило вреди, които са специфични само за него, поради което при определяне на обезщетението следва да се отчете факта, че второто обвинение само е допринесло за техния интензитет и продължителност, без да е техен първоизточник.

В тази насока следва да се отчете и ниската процесуална ангажираност на ищеца в хода на наказателното производство, изразяваща се единствено в двукратното даване на обяснения на 13.12.2012 г. при привличането му като обвиняем и на 24.01.2013 г. и участието му при предявяване на разследването на 09.06.2020 г. Производството не е протекло в съдебна фаза, което също определя по – нисък интензитет на претърпените страдания в сравнение със случаите, при които обвиняемият се предава на съд.

Не се доказаха по делото твърденията на ищеца, че вследствие на привличането му като обвиняем е загубил работата си, както и че пролежаването му в ареста е довело до влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в износване на тазобедрената му става, тъй като не се подкрепиха с убедителни доказателства. Настоящата инстанция споделя съображенията на окръжния съд да приеме посочените обстоятелства за 5 недоказани, а и във въззивната жалба не се правят конкретни оплаквания в тази насока.

Съпоставката на двете групи обстоятелства: от една страна тези, обосноваващи по – нисък интензитет на преживените страдания: наличието на предишни осъждания, паралелно протичащо друго наказателно производство, както и ниската степен на процесуална ангажираност, а от друга, обстоятелствата, обосноваващи по – висок интензитет: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство от 7 години и 9 месеца, взетата за срок от 8 месеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, налага да се приеме, че в конкретния случай претърпените от ищеца неимуществени вреди не надвишават типичните за подобни случаи и не се отличават с особено висок интензитет. Единственото обстоятелство, което може да обоснове по – висок интензитет на вредите от незаконното обвинение е задържането под стража на ищеца за предвидения в закона максимален срок от 8 месеца. В тази връзка следва да се отчете, че незаконното задържане под стража нарушава основното човешко и гарантирано от Конституцията и ЕКЗПЧОС право на свобода, неприкосновеност и на личен живот. Поставя лицето в състояние на изолация, откъсва го от неговата семейна и социална среда, налага му редица ограничения и лишения, водещи до унижение и стрес.

Това е засегнало чувствително качеството му на живот, рефлектирало е негативно на психоемоционалното му състояние, провокирало чувство на несправедливост, обреченост и безнадеждност. Следва да се има предвид, че всяко незаконно задържане нанася сериозна морална вреда на задържаното лице независимо от съдебното му минало. Предвид изложеното настоящият състав намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 8 000 лв. (4 090. 33 €) не съответства на понесените от ищеца страдания от незаконното му лишаване от свобода, както и на социално – икономическите условия, характеризиращи се с обезценка на валутата, поради което следва да се увеличи на 8 000 €. Изложеното налага обжалваното решение да се отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 4 090. 34 € (8000 лв.), вместо което се постанови ново, с което Прокуратурата на Република България бъде осъдена за му заплати допълнително 3909. 66 €, представляваща разликата между присъдената сума от 4 090. 34 € до 8 000 €, ведно със законната лихва от 29.09.2020 г. Решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 8 000 € следва да се потвърди.