Решение № 95 от 01.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Бургас, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000196 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от О. С. чрез адв.Д.Д., против решение № 77/ 15.07.2022 г., постановено по т.д.№ 36/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което въззивникът е осъден да заплати на „М.“ ЕООД сумата 10 629,07 лв. – главница, представляваща стойност на допълнително извършени СМР при изпълнение на 4 участъка във връзка с договор от 21.06.2019 година с предмет „Избор на изпълнител за изпълнение на строително-монтажни работи за обект „основен ремонт тротоарни настилки на територията на О. С.“ по пет обособени позиции, сключен във връзка с проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.21 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1287,30 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение; сумата от 113 317,80 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по същия договор за работи, изпълнени по описаните в диспозитива на съдебното решение участъци, видно със законната лихва върху главницата от 28.06.21 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 13 314,84 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение; сумата 1 от 7 051,22 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по същия договор за извършени строително-монтажни работи за участъка ул.“Б.

Т.“ №3, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.21 год. до окончателното изплащане на задължението и сума в размер на 332,97 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на последното парично задължение.

Решението се обжалва като недопустимо, евентуално като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

Въззивникът твърди, че исковата молба не съдържа по пера конкретно и точно посочени по вид и количество кои са твърдените за извършени строително-монтажни работи по договора за обществена поръчка, кои са твърдените за извършени допълнителни строително-монтажни работи, тяхната стойност по пера и датата на извършването им. Твърди се, че липсва изложение на фактическите твърдения, което представлява нередовност на исковата молба по чл.127 ал.1 точка 4 от ГПК и неотстраняването на констатираната нередовност, след многократно предоставена възможност от съда, е основание за връщането на исковата молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Въззивникът сочи, че за първия иск, за сумата от 10 629.09 лв., в изложението на исковата молба се твърди, че е за допълнително възникнали и изпълнени СМР, тоест такива, които не са предмет на договора, извън ценовата оферта и извън цената по договора, но същевременно в петитума същият иск е описан като такъв за неизплатено задължение по договора.

Според въззивника, това противоречие в основанието на иска е следвало да бъде отстранено от ищеца и е съществено за правната квалификация на претенцията, за предпоставките за нейното уважаване, за обстоятелствата, които подлежат на доказване и разпределението на доказателствената тежест.

Заявява се, че и за другите два иска не е налице яснота на тяхното основание дали са за строително-монтажни работи по договора или за допълнително извършени строително-монтажни работи. Твърди се, че с уточнителната молба на ищеца противоречията, смесванията и неточностите не са били отстранени, напротив - неяснотите са се задълбочили.

Въззивникът поддържа, че е налице несъответствие между правната квалификация, дадена с доклада по делото, в сравнение с правната 2 квалификация на уважените искове в мотива и диспозитива на решението, което се изразява не само в липсата на някое от основанията, а най-вече е свързано с неуточняването в доклада и колизията му с решението за правната характеристика на приетите за предявени искове и предпоставките за тяхното уважаване. Твърди, че е бил осъществен неправилен и непълен доклад, довел до постановяване на недопустимо и неправилно решение. С доклада е била дадена квалификация на предявените искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД, връзка с чл.258 и чл.266 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.61 алинея 1 от ЗЗД. Заявява се, че съдът не е отграничил исковите суми по кои искове се претендират и на кои правни основания, коя е претенцията с правно основание чл. 61 ал.1 от ЗЗД и какъв е нейният размер. Сочи се, че в мотивите и диспозитива на съдебното решение изобщо липсва обсъждане и произнасяне по претенция с правно основание чл. 61 ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че съдът, при постановяване на решението си, изобщо не коментирал предявен иск с правно основание чл. 61 ал. 1 от ЗЗД, като изобщо явно не е счел, че такъв е предявен, независимо, че именно съдът е докладвал иск с такава правна квалификация - гестия и е разпределил доказателствената тежест за установяване обстоятелства именно по иск, основан на гестия.

Излагат се доводи за недължимост на присъдените суми по всички претенции.

Моли се решението да бъде обезсилено, евентуално - отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Въззивникът претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор от „М.“ ЕООД, чрез упълномощен адвокат Г. Д..

Въззиваемият поддържа, че решението е постановено по редовна искова молба - фактическите основания на иска му били ясни, подробно изложени в исковата молба, в уточняващата молба и в допълнителната искова молба. Настоява, че е изпълнил СМР по договора от 21.06.2019 година. За първия иск за сумата от 10 629.07 лв. поддържа, че е формиран от строително-монтажни работи, които са възникнали допълнително, не са включени в ценовото предложение, но са дължими съгласно член 4 ал. 9 от процесния договор, както и работи, които са били заплатени по протокол №1 от 31.01.21 година, но са намалени количествено. В уточняващата молба 3 искането било квалифицирано като корекционна сметка, поради това, че на изпълнителя не са заплатени реално извършени строително-монтажни работи, така и за строително-монтажни работи за остойностяване с параметри на цени, посочени в анализите към ценовото предложение и съобразно разходните норми СЕК (описани в третата таблица на уточнителната молба).

Въззиваемият поддържа, че правната квалификация, дадена от съда по чл.61 ал.1 от ЗЗД, е техническа грешка. Неоснователни били оплакванията на въззивника, че отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на извъндоговорната отговорност и в частност при водене на чужда работа без пълномощие, тъй като същите са обвързани от облигационно правоотношение по договор за изработка. Именно поради горното, съдът правилно е квалифицирал предявените искове и изобщо не се е произнесъл по иск с правно основание чл. 61 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се уточнението, сторено след указания на първоинстанционния съд, а именно, че изброените в исковата молба строително-монтажни работи са извършени единствено и само в изпълнение на процесния договор съгласно член 4 от същия и изпълнителят нито твърди, нито сочи доказателства, че има извършване на строително-монтажни работи над уговореното или извън обхвата на процесния договор. Сочи се, че за опреД.е на съответстващо на чл.

61 ал. 1 от ЗЗД обезщетение решаващият състав (ако не е бил в техническа грешка за квалификацията), е бил длъжен да допусне допълнителна експертиза за опреД.е на сторените от гестора разходи за материали и труд.

Поддържа се, че ако се касае за такива СМР, чието извършване е необходимо условие за функционалното единство на обекта и въвеждането му в експлоатация, то тогава правоотношенията следва да се разгледат на договорно основание.

Моли се жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди обжалваното решение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Сливен, ищецът „М.“ ЕООД е поддържал, че с ответника са встъпили в договор от 21.06.2019 4 год., с който О. С. възложила, а изпълнителят „М.“ ЕООД приел да изпълни с осигурени от него и одобрени от възложителя материали, техническо оборудване и организация на строителството обществена поръчка с предмет:

Избор на изпълнител за изпълнение на строителни и монтажни работи за обект “Основен ремонт на тротоарни настилки на територията на О. С.” по пет обособени позиции. Поддържал е, че изпълнението на работите му било възложено с възлагателно писмо от 08.08.2019 год., но не му била предоставена количествена сметка, а такава била предадена след завършването на СМР, на 25.03.2020 год. Твърдял е, че е изпълнил възложените дейности, като бил подписан единствено протокол №1/31.01.2020 год. за СМР по четири участъка и по този протокол му била изплатена сумата от 30 598,45 лв., но след корекции от възложителя, чрез които били изключени количества или отделни, непризнати дейности. Всички други работи, както и тези, допълнително възложени по нов участък на ул.“Б.

Т.“ №3, възложителят отказал да приеме и да разплати. Ищецът е предявил претенция за заплащане на възнаграждение по договора, образувано от следните суми : сумата 10 629,07 лв. – главница, представляваща неплатено възнаграждение по договор от 21.06.2019 година за изпълнени строителномонтажни работи по четири участъка, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.21 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1287,30 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение от 18.04.2020 год; сумата от 113 317,80 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по същия договор за работи, изпълнени по пет участъка, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.21 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 13 314,84 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение от 01.05.2020 год.; сумата от 7 051,22 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по същия договор за извършени строително-монтажни работи за участъка ул.“Б. Т.“ №3, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.21 год. до окончателното изплащане на задължението и сума в размер на 332,97 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на последното парично задължение от 27.06.2021 год.

В отговора си О. С. не е оспорила възлагането на работите с писмен договор. Оспорила е, че работите са извършени, одобрени и приети от 5 възложителя. Заявила е, че претендираните за заплащане работи не са били фактурирани. Заявила е, че част от работите са извън предмета на обществената поръчка и не следва да се заплащат, без значение дали изпълнението им е било необходимо. Ответникът е заявил, че е налице пълно неизпълнение по смисъла на чл.30 т.1 от договора под формата на некачествено изпълнение. Заявил е, че е отказал да приеме работите по реда на чл.4 ал.4 от договора, тъй като има надписани количества, отклонение от техническото задание, не са били възлагани допълнителни работи, не са били спазени изискванията на Наредба №4/01.07.2009 год. относно изискванията за достъпна среда. В отговора си О. С. е изброила конкретни недостатъци на изработеното и е заявила, че е упражнила правото си по чл.266 ал.1 от ЗЗД.

С обжалваното решение претенцията е уважена изцяло, като са присъдени следните суми: 10 629,07 лв. – главница, представляваща стойност на допълнително извършени СМР при изпълнение на 4 участъка във връзка с договор от 21.06.2019 година; сумата от 113 317,80 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по същия договор за работи, изпълнени по описаните в диспозитива на съдебното решение участъци и сумата от 7 051,22 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по същия договор за извършени строително-монтажни работи за участъка ул.“Б. Т.“ №3. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран единствено с претенция с правно осн.чл.79 ал.1, вр.чл.258 и чл.266 от ЗЗД, за заплащане на неизплатено възнаграждение по договора от 21.06.2019 год. за възложени и изпълнени СМР, както и за изпълнени допълнителни работи, невключени в ценовото предложение на изпълнителя, но необходими за завършването на обекта.