Присъда № 43 от 23.03.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 43 от 23.03.2026 година, постановена по НОХД № 453/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият А. М. М. /А.М.М./, гражданин на **********по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 29.02.2024 година около 22.00 часа в района на ГКПП Лесово, общ. Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. П. М. от АК Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на А.

М. М..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. П. М. заявява, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че от обективна и субективна стрА. подзащитният му е извършил вменяваното му във вина престъпно деяние и желае при определяне вида и размера на наказанието съдът да вземе предвид нА.чието на смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина и направено самопризнание. Счита предложеното от прокурора наказание за справедливо.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият А. М. М. е роден на ********** г. в гр. ***, Сирийска арабска Република и е гражданин на тази стрА..

Съгласно обясненията на подсъдимия, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняем, приобщени към доказателствата по реда на чл.279, ал.2, вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият живеел в родината си, но заради военните действия там решил да я напусне и в началото на 2024 година отишъл нелегално в Република Турция. Целта му била да отиде в Нидерландия, но първоначално трябвало да отиде в град София и да изчака идването на неговото семейство. Тъй като не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република България, подсъдимият решил да стори това не по предвидения от закона начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Във връзка с това си решение подсъдимият А. М. М. се свързал чрез свои сънародници в гр. Истанбул с неустановено по делото лице, който да го преведе през границата между Р Турция и Р България срещу заплащане на сумата от 6 000.00 евро.

На 28.02.2024г. вечерта в гр.Истанбул подсъдимият А. М. М., заедно с още едно момче – сирийски гражданин, били качени в автомобил и извозени до гр.Одрин, където пренощувА.. На следващия ден - 29.02.2024 г. водачът им закарал подсъдимият и неговият спътник в близост до турско-българската граница, където имало паркиран товарен автомобил. Водачът отворил вратата на кабината на този автомобил и посочил на двамата сирийски граждани да се скрият зад шофьорската седалка, под леглото. Скоро дошъл шофьорът на камиона - неустановено по делото лице и потеглил към граничната зона. След като преминал турския КПП камионът спрял и водачът му дал на подс. А. М. М. и спътника 1 му по един бял лист, като им казал да вървят в посока граничния пункт на ГКПП - Лесово и да се движат между товарните автомобили като да се преструват на водачи на камион.

По същото време, като Началник смяна на ГКПП - Лесово служебните си задължения изпълнявала свидетелката Й. А. Г. и около 22.00 часа тя била уведомена от колегата си от Централна алармена система и видеонаблюдение, че докато наблюдавал влизащите в стрА.та товарни автомобили, забелязал две лица, движещи се в посока от Р Турция към Р България, близо до сградата за дезинфекция на път към изходящо трасе на товарните камиони. Св. Й. А. Г. незабавно излязла на платно „Изход на товарни автомобили“ придружена от колегите си П.С. и Д.С.. Там свидетелката Г. и колегите й установили две движещи се пеш лица, които веднага щом забелязА. полицейските служители променили посоката си на движение и тръгнА. обратно към Р Турция. Пътят им пресякъл служител, извършващ контрол на входящото трасе. На място пристигнА. служители на „Гранична полиция“ и подсъдимият А. М. М. и спътникът му били задържА.

Така на 29.02.2024 г. в района на ГКПП - Лесово подс. А. М. М. влязъл през границата на стрА.та от Република Турция на територията на Република България, без знанието и разрешението на надлежните българските власти. При влизането си в стрА.та ни подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в стрА.та.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е А. М. М.

/А.М.М./, гражданин на Сирийска арабска Република.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А. М. М. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелката Й. А. Г., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелката Й. А. Г. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от нея факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелката са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА..я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелката Г., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А. М. М. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 29.02.2024 година, около 22.00 часа в района на ГКПП - Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични 2 съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелката Й. А. Г., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Нидерландия.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. М. М. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока - че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни и да продължи към Нидерландия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А. М. М., съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено 3 съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказания на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.