Определение № 8500 от 02.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8500 гр. София, 02.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110152273 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Б. К., ЕГН **********, с която срещу „С.К.“ АД, ЕИК ********, е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 941869/31.03.2023 г., а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, евентуално, че отделни клаузи от договора са нищожни, вкл. и като неравноправни.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който в заем му е предоставена сумата 1000 лв., която следвало да върне на три месечни вноски всяка в размер на 458,30 лв. Съгласно чл. 1, т. 5 от договора общата подлежаща на връщане сума била в размер на 1063,26 лв. Сочи, че ГПР бил посочен в размер на 42,58 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, поради което счита, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Поддържа, че е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена дължимостта на неустойка в размер на 0,90 % от усвоената сума на ден (чл. 27, ал. 1 от договора). Развива подробни съображения, че така установената с договора от страна на кредитора неустойка всъщност представлява скрито възнаграждение за него и е следвало да се включи при изчисление и посочване на ГПР в договора, с което ГПР щял да надхвърли максимално допустимия по закон размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това потребителят бил поставен в положение на невъзможност да прецени икономическите последици от сключването на договора и на колко точно възлиза задължението му. Отделно излага съображения за накърняване с договора на добрите нрави с оглед високия размер на договорната лихва – 36 %, с доводи, че съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава повече от три пъти законната лихва, какъвто не е настоящият случай. В условията на евентуалност твърди да са нищожни отделни клаузи от договора за кредит – чл. 17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от договора (предвиждащи задължение за обезпечаване на договора и дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение), които противоречали на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) и били неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, какъвто характер имала и клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща възможност за едностранно увеличаване на размера на договорната лихва, приложима към кредитното правоотношение, която освен че е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 11 и 13 ЗЗП, прoтиворечала и на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Твърди да са нищожни и клаузите на чл. 10, чл. 11 и чл. 28 от договора – първите две 1 поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) и като неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, а последната, касаеща уговорена неустойка при просрочени задължения – поради противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Моли се за уважаване на предявения главен или евентуални искове, както и за присъждане на разноски.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на исковете, тъй като договорът за кредит е бил погасен. Излага съображения, че е налице злоупотреба с право с доводи, че между страните са образувани няколко дела с идентични претенции, като прави искане по чл. 213 ГПК. Не отрича сключването на договора за кредит между страните с параметри, описани в исковата молба. Отрича при сключването му и чрез съдържанието да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори определени клаузи от договора да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договорите, което право не е упражнил. Развива подробни съображения относно действителността на договора и на отделните клаузи от него. Подчертава, че между страните са били сключени множество договори за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т. ч. и тези относно дължимата неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По допустимостта на исковете:

Възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни.

От обстоятелството, че между същите страни има висящи и други дела с подобен предмет, не следва извод за недопустимост на настоящите искове поради злоупотреба с правото на иск, доколкото за ищеца не съществува задължение да предяви в рамките на едно и също производство всички свои претенции срещу ответника, произтичащи от различни договори между тях.

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице правен интерес от предявяване на искове за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит и нас отделни клаузи от него. Доколкото ищецът има качеството на страна по оспореното договорно правоотношение, то и за него е налице правен интерес да иска от съда да внесе яснота по спорния въпрос относно действителността на договора. В тази връзка следва да се съобразят и разрешенията на решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22 г. на СЕС, според които чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза.

Липсва основание за съединяване на дела, защото след служебна справка в ЕИСС 2 съдът констатира, че предметът на посочените в отговора дела не налага издаване на общо решение по тях, делата се намират на различен етап, като същите ще бъдат съобразени при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на настоящия спор и разпределение на отговорността за съдебните разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, а в условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави, че оспорените клаузи са нищожни на заявените основания (поради нарушение на императивни норми на закона, а в условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави), включително и като неравноправни.

В тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Безспорни между страните са фактите на предоставяне на заемната сума на потребителя, съдържанието на договора за кредит, че при посочване на ГПР в договора не е взета предвид неустойката за неосигуряване на обезпечение.

Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от страните с исковата молба и с отговора документи като доказателства по делото.

Искането на ответника за изискване на служебна справка относно броя и вида на образуваните между страните съдебни производства, да се изискат и приложат останалите искови молби, подадени от ищеца, не е необходимо за изясняване на спора и следва да се остави без уважение.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 213 ГПК, за изискване на служебна справка относно броя и вида на образуваните между страните съдебни производства, както и да се изискат и приложат останалите искови молби, подадени от ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.03.2026 г. от 09:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат 3 съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред погорен съд. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищeца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4