Определение № 290 от 07.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Пазарджик, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500258 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от Б. А. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Д.” № 7, чрез пълномощника си адв. Ю. П. Д., с адрес: гр. С. 1303, ул. ”О.П.” № 1-3, вх.

Офиси, ет.1, офис 4, вписан в АК – М., против Разпореждане № 404/04.03.2025 г. на Районен съд – В. по гр.д. № 673/2023 г. за издаване на изпълнителен лист.

В частната жалба се твърди, че районният съд изобщо не е съобразил, че вземането на ищеца за процесните разноски е погасено от страна на Б. Г., поради което и изпълнителен лист не е следвало да се издава. Според жалбоподателя това вземане за разноски не е съществувало нито към момента на подаване на молбата от ищеца за изпълнителен лист, нито при произнасянето на съда с обжалването разпореждане, защото то е било погасено чрез надлежно уведомление за прихващане до ищеца „ВКТВ“ ЕООД, за което на районния съд били представени доказателства.

Твърди, че на 21.02.2025г. по делото е постъпила молба от „ВКТВ“ ЕООД, с която иска да му се издаде изпълнителен лист за присъдените му с решенията на първата и на втората инстанция разноски. С изрично възражение до съда Г. бил заявил, че молбата е изцяло неоснователна и представлява злоупотреба с право, защото вземането му вече било погасено чрез прихващане след влизане в сила на решението, за което до „ВКТВ“ ЕООД било изпратено и писмено уведомление на 05.01.2025 г. за извършеното от частния жалбоподател прихващане. При това положение задължението му към дружеството било изцяло погасено и той не дължал никакви суми за разноски по влязлото в сила решение.

1

С молба от 05.01.2025 г., изпратена на електронната поща на съда по ч. гр.д. № 538/2023 г. по описа на Районен съд – В., поради влязлото в сила решение по гр.д. № 673/2023 г., била поискана отмяна на допуснатото обезпечение на иска на ищеца по същото дело чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 197/2023 г. на ЧСИ Ангелова. Към тази молба също било приложено писменото уведомление до „ВКТВ“ ЕООД за извършеното от Г. прихващане на задължението му за разноски от насрещните задължения на „ВКТВ“ ЕООД. Молбата за отмяна на обезпечението – заедно с приложенията й: уведомлението за прихващане и изпращането му до „ВКТВ“ ЕООД, била връчена от съда на това дружество, т.е. отново за втори път на дружеството било връчено самото уведомление за прихващане. С Определение № 102 от 04.02.2025 г. на РС-В. било отменено допуснатото по ч.гр.д. № 538/2023 г. обезпечение на иска на „ВКТВ“ ЕООД (предмет на гр.д. № 673/2023 г. на РСВ.) чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 197/2023 г. на ЧСИ М.А.. От изложеното било видно, че „ВКТВ“ ЕООД е било уведомено и поне два пъти му е било връчено писменото уведомление за извършеното прихващане, с което вземането на „ВКТВ“ ЕООД за разноските било изцяло погасено, като съответно в същия размер били намалени паричните задължения на дружеството към Г..

Искането е разпореждането за издаване на изпълнителен лист да бъде отменено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

В производството по чл. 406, ал.1 от ГПК съдът извършва проверка за това дали съществува право на принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи като кредитор срещу лицето, което се сочи като длъжник по изпълняемото право, а именно налице ли е предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска издаване на изпълнителен лист. Други правомощия съдът няма. По-специално, в това производство съдът нито следва да съобразява дали вземането е погасено по който и да е погасителен способ /в т.ч. и чрез прихващане/, нито може да извършва прихващане между присъдени суми на двете страни, поради което са и напълно ирелевантни за издаването на ИЛ правилата за прихващане на изпълнението по чл. 76 от ЗЗД.

В това производство възражение за съдебно прихващане е недопустимо /то е допустимо единствено в исковия процес - арг. от чл. 298, ал.4 от ГПК/, а съдът 2 не може да е адресат на изявление за извънсъдебно прихващане. Извън това по делото липсват надлежни доказателства, че изявлението за извънсъдебно прихващане е стигнало до знанието на другата страна, защото подобни изводи не могат да бъдат направени от представените от частния жалбоподател писмени доказателства. Но дори и да можеше да се направи такъв извод, частният жалбоподател прави възражение за прихващане и с изтекли лихви, които не представляват изискуемо и ликвидно вземане. По тези причини като е постановил разпореждане за издаване на изпълнителен лист, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 404/04.03.2025 г. на Районен съд – В. по гр.д. № 673/2023 г. по описа на същия съд за издаване на изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3