Решение № 277 от 09.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 277

****, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101059 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК от Д. Н. С. с ЕГН **********, адрес гр. **** срещу ****, представлявана от **** на **** Д. Д., ЕИК ****, адрес **** с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. ****, ****, с площ 370 кв.м., включено в УПИ IV**** в кв. 38 по плана на града, при граници: ПИ V-****, ПИ VIII-****, ПИ VIII-****, ПИ III-****, въз основа на осъществено давностно владение в периода от **** г. до предявяване на иска – **** г.

Ищцата излага следните обстоятелства, на които основава иска:

Твърди, че е собственик на имота и на построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка по давностно владение и наследство. Сочи, че майка Н. А. Т., а преди това баба С. Д. А. последователно са владяли имота от **** г. до смъртта си. След това ищцата го владее за себе си като свой, явно, спокойно, необезпокоявано. В началото на 2025 г. ищцата решила да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и установила от издаденото от ответника удостоверение, че за имота има запис в разписен лист „общински“ без да има съставен акт за общинска собственост. Затова провела процедурата единствено за построените в дворното място сгради и се снабдила с НА № 189, том I, рег. № 1337, дело № 166/2025 по описа на нотариус М. Я., вписан в Служба по вписванията**** под акт № 187, том IV, дв.вх.рег. № 1646/30.04.2025 г. Ищцата твърди, че имотът се владее от нея, но се води общинска собственост, а ответникът 1 никога не е предявявал претенции за него. Сочи, че на 18.04.2017 г. майка е подала декларация по ЗМДТ, като отразила произхода на имота – по наследство от своята майка. До 30.04.2025 г. ищцата заплащала данъци за имота. след сдобиването с КНА по отношение на сградите данъчната партида била частично закрита по отношение на земята. Твърди, че имотът не е актуван като общински, никога не е бил отнеман от ищцата или от нейните праводатели, не е одържавяван, не е отчуждаван, не е изземван. Заявява, че в нейна полза е изтекла придобивна давност, като присъединява към своето владението на своите майка и баба. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът оспорва иска. Заявява, че в подадената през 2017 г. декларация от майката на ищцата имотът е описан като дворно място с площ 400 кв.м., а построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка – с площ от по 15 кв.м. Твърди, че описаното в декларацията не съответства на описаното в КНА, с който се е снабдила ищцата, в който имотът е описан с площ 370 кв.м., а сградите – с площ от по 20 кв.м. Заявява, че през 1990 г. бабата на ищцата е закупила къща и стопански постройки, застроени в държавно дворно място с площ 400 кв.м. и че липсват представени строителни книжа предвид увеличената квадратура. Твърди, че не може да се установи година на построяване и пълен идентитен между процесните имоти и тези, описани в представените нотариални актове. Заявява, че процесният имот е общинска частна собственост и с оглед въведената забрана за придобиване по давност ищцата не го е владяла десет години. Заявява и, че ищцата не е единствен наследник на своите майка и баба и възразява, че тя не е доказала манифестирано явно и недвусмислено владение по отношение на останалите наследници. Твърди, че е невъзможно да се установи начален момент на владението на процесните имоти от страна на възходящите на ищцата. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител – адвокат, поддържа иска. Заявява, че през **** г. е издаден акт за държавна собственост за имота и че счита за установено по делото, че имотът е актуван, евентуално е частна общинска собственост и че съгласно § 42 от ПЗР ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство, преминават в собственост на ****. Сочи, че АОС и АДС имат правоустановяващо, но не правопораждащо действие. Заявява, че ищцата и нейните майка и баба са владяли последователно, непрекъснато и явно процесния имот с намерение за своене. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. В писмена защита излага подробни съображения, идентични с посочените в исковата молба и в хода на устните състезания.

Заявява още, че предвид действалата забрана на чл. 86 от ЗС и обявяването за противоконституционна, за периода от **** г. до подаване на исковата молба **** г. ищцата е придобила правото на собственост като нужният десетгодишен период е изтекъл.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че процесният имот е идентичен с 2 този, описан в АДС № 1007. Сочи, че съгласно § 42 от ПЗР ЗИДЗОС и АДС № 1007 имотът е преминал в собственост на ****. Заявява, че в акта за собственост, с който бабата на ищцата е придобила построените сгради, изрично е записано, че са построени в държавно дворно място. В съставения АДС пък изрично било записано, че има отстъпено право на строеж в полза на праводателя . Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. В писмена защита заявява, че в нотариалния акт на праводателя на ищцата от 1990 г. е посочено правно основание за ползване на земята чрез сградите, което е пречка придобивната давност да е започнала да тече от този момент.

Твърди, че с придобиването на имота бабата на ищцата, а последователно майка и тя, са били държатели на земята, а не владелци и че не са заявили намерението си да го владеят. Сочи, че не са събрани доказателства, от които да се направи извод за промяна в основанието на упражняваната фактическа власт. Твърди, че при липса на преобръщане на държането във владение придобивната давност не е започнала да тече. Ищцата и праводателите са живеели в имота със съзнанието на лица, които имат право да ползват земята законно като нейни държатели. Заявява още, че ищцата не е единствен наследник на своите майка и баба и че тя не е отблъснала владението на останалите наследници, а с подаването на възражения в административното производство се поставя под съмнение твърдението за необезпокоявано и безспорно владение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за установено следното от фактическа страна:

През **** г. е съставен акт за държавна собственост № 1007 на осн. чл. 6 от ЗС на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 400 кв.м., планоснимачен № ****, парцел IV, кв. 38 по плана на ****, при съседи: изток – улица, запад – парцел ****, север – парцел ****, юг – парцели ****,****, за което е вписано, че е отстъпено право на строеж в полза на С. Д. П..

На 11.05.1990 г. С. Д. П. продала на С. Д. А. с ЕГН ********** своите къща и стопански постройки, застроени в държавно дворно място, находящо се в ****, цялото от 400 кв.м., при граници: улица, Й. Д., А. Я., Й. А., С. Г., съставляващо парцел IV-**** в кв. 38 по плана на града, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба № 36, том II, нот. дело № 393/1990 г. на ПРС. При съставяне на акта сред представените документи е договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 27/15.03.**** г., издаден от ОбНС-****.

От удостоверение за наследници изх. № ГР17-288/1/19.06.2025 г., издадено въз основа на акт за смърт № 0084/**** г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при ****, се установява, че С. Д. А. с ЕГН ********** починала на **** г. и оставила след смъртта си наследници по закон, сред които Н. А. Т. с ЕГН ********** – дъщеря.

От удостоверение за наследници изх. № ГР17-289/1/19.06.2025 г., издадено въз основа на акт за смърт № 0072/14.06.2024 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при ****, се установява, че Н. А. Т.

3 с ЕГН ********** починала на **** г. и оставила след смъртта си наследници по закон, сред които ищцата Д. Н. С. с ЕГН ********** – дъщеря.

Представени са приходни квитанции от 2025 г. за платени данъчни задължения за процесния имот за години от 2018 г. до 2024 г. включително с посочени име – Н. А. Т..

С представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 394/18.04.2017 г.

Н. А. Т. декларирала пред ****, че е придобила по наследство имот съгласно НА № 36/01.03.1990 г. с адрес ****, ул. „****“ № , площ на земята 400 кв.м., застроена площ 30 кв.м (жилище и второстепенна сграда), пл. № ****, УПИ IV, кв. 38.

В издадената от **** на 06.03.2025 г. скица на процесния имот за собственик е вписана Д. Н. С..

В издадената от **** на 17.06.2025 г. скица на процесния имот за собственик са вписани **** и Д. Н. С..

От представената заверена преписка от нотариално дело № 166 от 2025 г. по описа на нотариус М. Я., се установява, че е инициирано по молба на ищцата за признаване собствеността върху процесния имот, ведно с построените в имота жилищна сграда и паянтова сграда, за което са дали показания свидетелите С. А. С., З. А. С. и З. И. Я.. Те са посочили пред нотариуса, че са роднини, лели на ищцата и че повече от десет години тя владее имота, останал от родителите им.

В постановлението си нотариусът е установил, че построените в имота сгради нямат държавен или общински произход, за разлика от дворното място, за което има издаден акт за държавна собственост № 1007/**** г., поради което то не е предмет на нотариалното производство.

Част от нотариалната преписка е удостоверение изх. № СД0132(2)/13.03.2025 г. от ****, от което се установява, че за построените в имота сгради няма съставени актове за общинска собственост, но за земята има съставен акт за държавна собственост № 1007/**** г. Няма преписка за извършвано отчуждаване или възстановяване на имотите, няма данни за заявени реституционни претенции. Посочено е, че е предоставена възможност на всички заинтересовани лица да изразят становище по започналото административно производство като в законоустановения срок не са постъпили писмени искания или възражения.

В удостоверение изх. № СД01-32(15)/15.04.2025 г. също от **** е посочено, че са постъпили три възражения – от Ю. С. А., Х. Ю. С. и А. С. А..

От удостоверение № ОП-25-9400-192(1)/10.04.2025 г. от Областен управител на област с административен център Варна се установява, че за дворното място няма съставен акт за държавна собственост за периода от **** г. до момента на издаване на удостоверението, но има съставен акт за държавна собственост № 1007/07.03.**** г. на осн. чл. 6 от ЗС.

С нотариален акт № 189, том I, рег. № 1337, дело № 166/2025 г. по описа на нотариус М. Я., вписан в Служба по вписванията**** под акт № 187, том V, дв.вх.рег. № 1646/30.04.2025 г. ищцата Д. Н. С. е призната за собственик по 4 давност на жилищна сграда и второстепенна постройка, построени върху държавно дворно място с площ от 370 кв.м., находящо се в ****, **** с административен адрес ул. „****“ № 3, включено в УПИ IV-**** в кв. 38 по плана на града, при граници: улица, УПИ V-****, VIII-****, III-**** и II-****.

По искане на ищцата са разпитани свидетелите С. А. С. и З. И. Я..

В показанията си свидетелят С. А. С., леля на ищцата, заявява, че майка купила къщата преди около 40 години. Тогава Д. била на три години. След като майката на свидетелката починала, в къщата заживяла Н. – сестра на свидетелката и майка на ищцата. Н. направила ремонт, отглеждала сезонни зеленчуци в двора. Починала преди две години. В момента ищцата живее в къщата. Пояснява, че майка купила къщата и двора от баба С., за което взела нотариален акт. Заявява, че Д. разбрала, че имотът е общински, когато направила нотариален акт за сградите, започвайки със стария нотариален акт.

Сочи, че майка , сестра и Д. живеели все на това място, не са плащали наем нито за къщата, нито за двора и никой по никакъв начин не ги е притеснявал. Описва двора с площ 370-400 кв.м.