Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1101 от 28.08.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1856/2024
Вид
Решение № 1101
Подписан
28.08.2024
В сила
22.10.2024
Състав
Христо Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.14 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.15, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.19, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.9 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Пазарджик, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220101856 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 530 от ГПК, вр. 19, ал. 1 от ЗГР.

Делото е образувано по молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от Й. С. Б., ЕГН **********, от гр. **, чрез адвокат К. И. от АК Пазарджик, с искане да бъдат променени собственото, бащиното и фамилното име на молителя Й. С. Б. на Е М Ю., след което тази промяна да бъде вписана/отбелязана в регистрите по гражданска регистрация.

Молителят твърди, че е роден на 0**г. в гр. Пазарджик от майка ** Й.ова и баща ** Б.

Й.ов, за което е издаден удостоверение за раждане ** от **г. Сочи се че, бащата на молителят е починал в резултат на автомобилна катастрофа, когато той е бил все още дете.

Същият е отгледан от дядото си по бащина линия, а именно М И Ю Родителите му дали български имена, а не турски поради факта, че по това време в България комунистическия режим не разрешавал децата да носят други имена освен български. Твърди се, че от раждането си неговите близки са го наричали с малко му име Е, с оглед на религиятамюсюлманска, която изповядват, а не с българско му име Й.. Впоследствие сред своите близки и приятели молителят е започнал също да се представя с личното име Е, но не само това, а и с оглед на факта, че дядо му се казва М И Ю и породи това, че е бил отгледан от своя дядо по бащина линия и в знак на благодарност към него, молителят се е представял навсякъде в ежедневното си общуване с лично име Е, презиме М/ името на дядо си- М/ и фамилия Ю/ фамилията на дядо си - Ю/. Сочи се, че българските си имена той използва единствено и само пред държавните и общински институции, тъй като така е бил записан в акта за раждане, но навсякъде другаде при общуването си с хората, сред семейството си, близките, приятелите си той е известен с имената Е М Ю. С течение на физическо си 1 израстване молителят започнал все по често да посещава и джамията, като започнал да изповядва мюсюлманска религия, която религия изповядвал и неговия дядо. Там, в джамията, той навсякъде се представял с имената Е М Ю. Когато се запознал с бъдеща си съпруга, той се представил на нея си с турските имена Е М Ю, като по този начин и нейните близки възприели него с турските му имена и го наричали с турските му имена, а не с българските му. Сочи се, че към настоящият момент молителят и семейството му живеят в Белгия. Там той отново в общуването с хората се представя с имената Е М Ю, а не с българските му имена, тъй като в Белгия той работи предимно с лица от турски произход.

Оформен е петитум с който се моли съда постанови решение с което да допусне промяна на личното, презимето и фамилното име на молителя от Й. С. Б. на Е М Ю.

Направени са съответните доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от контролиращата страна Община Пазарджик и Районна прокуратура Пазарджик.

В проведеното съдебно заседание общ. Пазарджик и РП Пазарджик не изпращат представител.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане / се установява, че молителят Й. С. Б. е роден на 0** г. в гр. Пазарджик, като негови родители са ** Й.ова и баща ** Б. Й.ов.

От удостоверение за съпруг/а и родствените връзки се установява,че бащата на молителят е починал , а дядо по бащина линия на молителя е М И Ю От разпитаните по делото свидетели –М И Ю и ** Ф Й.ова се установява, че молителят е известен от малък със собственото си име Е. Установява се твърдяното в молбата, че след смъртта на бащата на молителя, същият е бил отгледан от своя дядо по бащина линия.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна: Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.

В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че молителят е възприел собственото име Е още от раждането си. Това име молителят е използвал през целия си съзнателен живот. С него е известен сред своите близки, родственици и познати. С името Е молителят се идентифицира в обществото и това име молителят счита за свое. Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на собственото име на молителя от Й. на Е, поради което 2 в тази част молбата следва да бъде уважена.

По отношение на искането за промяна на бащиното име на молителя от С. на М и на фамилното име на молителя от Б. на Ю- Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по гр. д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС на трето г. о.,/, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР „Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

Според чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или – ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго.

Съгласно чл.15, ал.1 от ЗГР бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. / Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. / промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки.

Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните 3 от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл.19, ал.1 ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на бащиното фамилното му име. При раждането си молителят е записан с имената Й. С. Б. като бащиното и фамилното му име е формирано по императивното правило на чл.15, ал.1 ЗГР, тъй като към момента на раждането си молителят е бил с установен произход от баща и установен такъв от майка. Тези обстоятелства не са променени и към настоящия момент. Обстоятелството, че молителят желае да приеме имената на своя дядо по бащина линия , безспорно за него е важно обстоятелство, но дори и да се приеме, но това обстоятелство не обосновава необходимост от промяна на бащиното и фамилното име на молителя, доколкото по категоричен начин по делото се доказа, че родителите му не са възстановили рождените си имена, а са останали с българските си имена.

По тези съображения съдът намира, че желанието на молителя да носи собственото име Е следва да бъде уважено като бъде допусната исканата промяна, а молбата за промяна на бащиното и фамилното име като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ето защо на основание чл.19, ал.1 ЗГР, Районен съд Пазарджик

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя Й. С. Б., ЕГН **********, от гр. **, от „Й.“ на „Е“.

ОТХВЪРЛЯ молбата на молителя Й. С. Б., ЕГН **********, от гр. ** за промяна на бащиното му име от „С.“ на „М“ и на фамилното му име от „Б.“ на „Ю“.

След влизане в сила на решенето препис от него да се изпрати на Община Пазарджик за отразяване на промяната в акта за раждане на молителя, както и на Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Пазарджик за сведение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на решението.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4