Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1399 от 11.10.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3744/2022
Вид
Решение № 1399
Подписан
11.10.2023
В сила
11.10.2023
Състав
Мария Гецова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 · Закон за правната помощ
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Русе, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20224520103744 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Енерго Про Продажби“АД, ЕИК 103533691, гр. Варна срещу Ж. С. С., ЕГН **********, от гр. Ветово, с която предявява установителни искове по чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ за сумата от 313,52 лв.- главница и за установяване на вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 12,37 лв. за периода от падежа на издадената фактура до 27.01.2022 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2022 г. Претендира и разноските по делото.

Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД твърди, че Ж. С. С., ЕГН **********, бил потребител на електрическа енергия с кл. № 1700101165, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, с абонатен № **********, в гр. Ветово, *************. В периода от 08.07.2021 г. 07.08.2021 г., била доставена в имота му, електрическа енергия на стойност 313,52 лв., за което била издадена фактура от 16.08.2021 г. с падеж 07.09.2021 г. Поради неплащане в срок на задължението той дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 12,37 лева, от падежа на фактурата до 27.01.2022 г. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 825/2022 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на Ж. С. С. да заплати на ищеца сумите от 313,52 лв.главница и 12,37 лв. за лихва за забава, за периода от падежа на издадената 1 фактура до 27.01.2022 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2022 г., както и сумите от 25,00 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По заповедното производство ответника бил призован по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Ответникът Ж. С. С., чрез назначения си особен представител адв. В. Д., счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва ответника да има неплатени задължения към ищеца по описаните фактури. Оспорва подписите на ответника в Констативен протокол № 6750993 от 15.07.2021 г.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.02.2022 по гр. д. № 825/2022 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на Ж. С. С., да заплати сумата от 313,52 лв.главница и 12,37 лв. за лихва за забава, за периода от падежа на издадената фактура до 27.01.2022 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2022 г., както и сумите от 25,00 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По заповедното производство ответника бил призован по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

От приетите по делото писмени доказателства: Извлечение от сметка към 27.01.2022 г.; Справка за потреблението през последните 12/24/36 м. към 20.06.2022 г.; Фактура № 0312470567 към дата 16.08.2021 г.; Извлечение за фактури и плащания към 17.06.2022 г.;Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД;

Решение от ДКЕВР с № ОУ-061 от 07.11.2007 г.; Общи условия публикувани в местни ежедневници, Искане № 5808264 от 13.07.2021 г.; Констативен протокол № 6750993 от 15.07.2021 г., за който проведеното оспорване не бе успешно, се установява, че Ж. С. С. е потребител на доставяна от ищеца електрическа енергия с адрес, находящ се в гр. Ветово, *************, като ползваната от него електроенергия била заплащана по счетоводна партида с аб. № **********. Била издадена фактура за периода от 08.07.2021 г. до 07.08.2021 г., на обща стойност 325,89 лв., които Ж. С. С. не заплатил в срок.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца „Енерго-Про Продажби” АД цели да установи, че Ж. С. С. му дължи парични суми за доставена ел. енергия по фактура за периода от 08.07.2021 г. до 07.08.2021 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, а длъжникът, бил призован по реда на 2 чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Ж. С. С. е страна по валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД. Спрямо него, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, общите условия са произвели обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

По делото не се спори, че Ж. С. С. е ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. гр. Ветово, *************, с аб. № **********, и който съгласно представените по делото писмени доказателства е имал сключен договор с ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от него имот през периода от 08.07.2021 г. до 07.08.2021 г., От представените Общи условия за продажба на ел. енергия - чл.17, т.2 се установява, че потребителите, следва да заплащат използваната в имота ел. енергия. За месечните дължими суми продавачът издава и изпраща фактури на купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от общите условия. Видно от представената фактура от 16.08.2021 г. с падеж 07.09.2021 г. , се установява по категоричен начин, че ищецът доставил ел. енергия в имот с аб. № **********, ползван от Ж. С. С., за периода от 08.07.2021 г. до 07.08.2021 г. на обща стойност 313,52 лв.- главница, който не му е заплатил тази сума.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за установяване на дължимостта на начислената от ищеца сума се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените Общи условия, които се прилагат към сключения договор, по който страна е наследодателя на ответника– чл.38 указва, че потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В конкретния случай Ж. С. С. не е заплатил претендираните суми в срок. По делото са ангажирани доказателства за размера на лихвата за забава съгласно представеното извлечение от сметка и фактурата, от които се установява, че поради неплащане в срок на задължението ответникът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 12,37 лева, от падежа на фактурата до 27.01.2022 г. Разноските в заповедното производство следва да се признаят на ищеца в размер на 75 лв.

Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски по настоящото дело 475 лв. /заплатена държавна такса – 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП в размер на 100 лв., и 300 лв.- за назначения особен 3 представител на ответника/, както и 200 лв., заплатени от Бюджета на Съда за графологична експертиза са в тежест на Ж. С. С.. По заповедното производство ответникът следва да заплати сумата 75 лв. разноски на ищеца за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. С. С., ЕГН **********, от гр.

Ветово, *************, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 313,52 лв.– представляваща главница за незаплатена ел.енергия, по фактура, издадена за периода от 08.07.2021 г. 07.08.2021 г., във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, с абонатен № **********, гр. Ветово, *************, както и сумата 12,37 лв. за лихва за забава, за периода от падежа на издадената фактура до 27.01.2022 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 09.02.2022 по ч.гр. д. № 825/2022 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Ж. С. С., ЕГН **********, от гр. Ветово, *************, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 75 лв. разноски по ч.гр.д. № 825/2022 г. по описа на РРС , както и сумата от 475 лв.- разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА Ж. С. С., ЕГН **********, от гр. Ветово, *************, да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Русенския районен съд сумата 200 лв. направени разноски за възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4