Решение № 194 от 25.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001000249 по описа за 2021 година

С решение № 261461 от 27.11.2020г., постановено по гр.дело № 11/2014г. по описа на Софийски градски съд „Медиком 2000“ ООД е осъдено да заплати на Н. И. Д. на основание чл.125,ал.3 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД сума в размер на 214 035,50лв., от която 199 833лв.стойност на дружествен дял на ищеца, чието членствено правоотношение е прекратено на 05.08.2013г. поради доброволно напускане с едномесечно предизвестие и 14 202,50лв. нетен размер на неизплатен дивидент за сметка на неразпределената печалба от минали години, ведно със законната лихва върху главницата от 214 035,50лв., считано от датата на подаване на исковата молба-30.12.2013г. до окончателното изплащане. Претенцията за главницата е отхвърлена до пълния й предявен размер от 219 368,50лв., а претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за периода от 03.10.2013г. до 29.12.2013г.

Против това решение е подадена въззивна жалба от дружеството ответник. В същата се правят оплаквания за недопустимост на решението в частта му, с която е присъдена сумата от 14 202, 50лв. поради обстоятелството,че такава претенция не била предявена. В частта, с която се присъжда стойността на дружествения дял на ищеца решението се обжалва над размера от 98 289,93лв., т.е – за сумата от 101 543,07лв. Счита, че в тази му част решението е неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства, а също и при непълнота на доказателствата.

Изложени са подробни доводи в подкрепа на становището, че повторната съдебно икономическа експертиза е приета при нарушаване на съдопроизводствените правила и 1 поради това кредитирането й от съда представлява процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на решението. Поддържа се също, че е нарушен материалният закон и по-конкретно счетоводен стандарт 36. Счита, че съдът неправилно е определил датата, на която е прекратено участието на ищеца в дружеството.

Въззиваемият е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Счита, че доводите за частична недопустимост на решението са несъстоятелни, тъй като процесното вземане за дивидент е част от имуществените последици от прекратяване на членството. Спорното материално право било за вземането на ищеца от дружеството за равностойността на полагащия му се дружествен дял, а разпределеният, но неизплатен дивидент също бил елемент от имуществото на дружеството. При предявяването на иска Д. не бил уведомен от дружеството и не е знаел за разпределения дивидент и узнал за това едва от заключението на вещите лица по последната експертиза.

В съдебно заседание и в депозираните писмени защити страните поддържат становищата си. Претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая постановеното решение е валидно- постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е подписано.

По отношение на допустимостта:

Въззивният съд приема, че постановеното решение е допустимо. Макар в диспозитива на същото присъдената сума да е разбита на такава за стойност на дружествен дял и на сума, дължима като дивидент, в самото решение иск за дивидент не е разглеждан, а общият размер е присъден на основание чл.125,ал.3 от ТЗ. Нещо повече - в частта на мотивите на решението, в която се посочва каква сума съдът приема за дължима, сумата от 199 833лв. е посочена като съответна част на собствения капитал на дружеството, а не като стойност на дружествен дял и след това е направен извод за основателност на предявения иск до размера от общо 214 035,50лв., а за разликата до 219 368,50лв.- за неоснователност на същия.

Направено е смесване на счетоводни понятия, което обаче не променя факта, че е разгледана претенция за присъждане на стойността на дружествен дял от капитала на „Медиком 2000“ ООД и съдът се е произнесъл именно по нея. Предвид на тези констатации настоящият състав счита, че става въпрос за непрецизност на изказа и като определяща волята на съда 2 следва да се приеме правната квалификация на иска и посочването, че общата сума е присъдена на това правно основание. Ето защо направените с въззивната жалба оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл „свърхупетитум“ по отношение на присъдените 14 202,50лв. са неоснователни.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на решението настоящата инстанция намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Н. И. Д. е предявил против „Медиком 2000“ ЕООД иск за заплащане на стойността на дела му от имуществото на дружеството към 31.08.2013г. Излага твърдения, че е бил съдружник в ответното дружество като е притежавал 84 дяла в неговия капитал. На 05.07.2013г. подал заявление до дружеството, с което отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на участието си в същото на основание чл.12 от Дружествения договор и чл.125,ал.2 от ТЗ.

След подаване на заявлението- на 19.07.2013г. и и след изтичане на срока на предизвестието - на 02.09.2013г. Д. поискал от дружеството да му представи счетоводни документи и справки, необходими за определяне на действителния размер на дела му от имуществото на дружеството, но тези документи не му били предоставени.

На 11.11.2013г. било проведено общо събрание на съдружниците, на което дяловете на Д. били поети от останалите съдружници. Взето било решение за изготвяне на счетоводен баланс към края на медеца, към който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение с цел определяне на стойността на неговия дял от имуществото.

Ищецът твърди,че към датата на подаване на исковата молба дружеството все още не е изготвило и представило счетоводен баланс към 31.08.2013г., който да отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В резултат на това не бил определен размерът на дружествения дял на ищеца и този дял не бил изплатен.

Моли се дружеството да бъде осъдено да заплати стойността на дружествения дял на ищеца. Първоначално претендираната сума е била в размер на 50 000лв., а в последствие размерът на иска е увеличен до ….

Ответното дружество е подало писмен отговор, с който е изразило становище за неоснователност на претенциите.

На първо място се възразява относно момента на прекратяване на членството на ищеца в „Медиком 2000“ООД като се поддържа тезата, че предизвестието за прекратяване на членството е тримесечно, а не едномесечно съгласно нормата на чл.125,ал.2 от ТЗ. В тази връзка се поддържа, че счетоводният баланс, въз основа на който да се определи и стойността на дружествения дял на съдружника трябва да бъде към 30.10.2013г., а не към 31.08.2013г.

Оспорват се фактическите твърдения в исковата молба относно надлежното връчване 3 на молбата за напускане на дружеството от Н.Д., както и за узнаване за исканията за предоставяне на счетоводни документи и изготвяне на баланс към 31.08.2013г. С оглед на това не било породено задължение на дружеството за предоставяне на поисканите с тях счетоводни документи.

Посочва се, че от исковата молба не става ясно как е определена претендираната стойност на дружествения дял като се изтъква, че балансът към 31.12.2012г. не може да служи за основа за определяне на тази стойност на дружествения дял, защото това е различен момент от този на прекратяване на членственото правоотношение.

Оспорен е и предявеният иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД. Липсвала надлежно връчена покана за плащане. Дори да се приемело, че искането от 02.09.2013г. е редовно връчено на законния представител на дружеството ,то същото било подадено преди да е настъпило прекратяване на членственото правоотношение на ищеца,т.е.преди да е настъпил края на месеца, към който следва да се изготви счетоводен баланс.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявените искове са основателни и доказани е заявено възражение за прихващане с вземане на дружеството срещу Н.Д. за вреди от действията му като управител. Това възражение не е прието за разглеждане от градския съд и поради това настоящият състав не обсъжда изложените в тази връзка твърдения.

С подадената допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията си, че членственото правоотношение е прекратено с изтичане на предвидения в устава на дружеството едномесечен срок. Поддържат се и становището за надлежно получаване от дружеството на исканията за предоставяне на счетоводни документи и изготвяне на баланс С допълнителния отговор на исковата молба се поддържа тезата, че членственото правоотношение е прекратено с изтичането на тримесечен срок и поради това имуществените отношения следва да се уредят въз основа на баланс към 30.10.2013г.,а не към 31.08.2013г. Посочва се, че от страна на дружеството е имало желание за уреждане на отношенията и в тази връзка са били проведени множество срещи, а на една от тях е подписан и протокол като се съгласили преговорите за уреждане на отношенията да бъдат продължени. Въпреки това ищецът предприел мерки за налагане на обезпечителни мерки на бъдещия си иск като в резултат на това бил наложен запор върху сметките на дружеството.

Оспорва се и получаването на писмените изявления отправени до дружеството от ищеца.

Като доказателства по делото са представени множество писмени документи.

Ответното дружество е представило протокол от проведено общо събрание на съдружниците на „Медиком 2000“ ЕООД с дата 11.11.2013г. В същия е отразен фактът, че на 05.07.2013г. от дружеството е получено молба за напускане от Н. И. Д. и че са изтекли както срока по чл.12 от Устава на дружеството, така и срока по чл. 125,ал.2 от ТЗ . останалите съдружници са взели решение за поемане на дяловете на напусналия съдружник и за изготвяне на баланс към края на месеца,в който е настъпило автоматичното 4 прекратяване на членството на Н.Д. без да е посочена конкретна дата.

Взети са и други решения, което нямат отношение към настоящия спор.

Приложен е също протокол от 18.12.2013г., подписан от част от съдружниците в „Медиком 2000“ ЕООД, от ищеца и адвокатите на страните. Той отразява усилията на страните да постигнат споразумение във връзка с изплащане на дружествения дял на Д. и уточняване на неговия размер. Приложени са също счетоводни баланси към на „Медиком 2000“ ЕООД към 31.12.2012г., към 31.08.2013г. и към 31.10.2013г., както и справки-опис на вземанията на „Медиком 2000“ ЕООД към последните две дати.

По делото е допуснати и приети три съдебно-счетоводни експертизи.

Първата от тях е изготвена от вещото лице В. Г.. Този експерт е констатирал, че счетоводния баланс е изготвен въз основа на данните, отразени в оборотната ведомост.

Посочени са по пера дълготрайните и краткотрайните материални активи, както и съставните части на пасива на дружеството.

Посочено е, че салдото към 31.08.2013г. е 589 хил лв. и поради това дружественият дял на ищеца е изчислен на 98 166,67 лв. предвид обстоятелството, че капиталът е разпределен по равно между шестимата съдружници.

Поради оспорване на тази експертиза е допусната тройна такава, изготвена от вещите лица Е. Б. С., П. И. Д. и В. С. Г.. Експертите са прегледали счетоводството на ответното дружество като са взели предвид оборотните ведомости за периода 01.01.2013г.31.08.2013г. и за периода 01.01.2013г.-31.10.2013г. в редакциите към 24.10.2014г. и към 13.11.2015г., както и главната книга на дружеството и извлечение от счетоводната политика на дружеството в частта „обезценка на активи“.