Решение № 123 от 08.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. ******, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100600 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от П. А. П., ЕГН ********** и С. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ******, ул. ****** № 30 срещу Л. Д. Ж., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 11 иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ******.502.837, съгласно КККР на гр. ******, одобрени със Заповед РД-18-67/02.12.2010г. на ИД на АГКК, с площ от 125кв.м. находящ се в гр. ******, ул. ****** № 11, при граници на имота по скица имоти с идентификатори: ******.502.2142, ******.502.2124, ******.502.838 и ******.502.836, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж с идентификатор ******.502.837.1 и застроена площ от 86кв.м., на основание договор за покупко- продажба от 28.09.1992г. обективиран в НА № 15, том II, дело № 751/1992г. на районен съдия при Районен съд ****** и осъждане ответника да им предаде владението върху същия имот.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба: Ищците са съпрузи и като такива собственици на процесния имот придобит по време на брака им с договор за покупко-продажба от 28.09.1992г.

Семейството притежавало в съседство друг имот, в който живее.

Преди повече от 10години, синът им им казал, че има хора желаещи да вземат имота под наем. Така се договорили устно с Я. Г. и съпругата му Л. да вземат имота под наем срещу определена цена. Двамата заедно с двете им деца се настанили в имота и понеже искали да правят ремонти, се разбрали с ищците вместо да плащат наем да извършат ремонт и подобрения. Преди 7-8г. Я. и Л. закупили друга къща в ****** и се преместили да живеят там. От тогава имотът от време на време бил посещаван от сина им Г.. От него ищцата сочи да се страхува да влезе в имота си. Посочва се, че не били в добри отношения с Л., Я. и синът им. Многократно били водени разговори с тях да й освободят имота, но следвали кавги, заплахи и отказ да го направят.

Няколко дни преди подаване на исковата молба, получили уведомление от Община ******, че ответницата е започнала процедура по снабдяване с КНА за имота им. Пуснали възражение до всички нотариуси в града, като същата вечер получили и обаждане със 1 заплахи за живота им, за което подали жалби в полицията.

Твърдят, че ответницата е била в имота единствено на основание сключен с нея неформален договор за наем, като е заплащала наем и в пари. Затова, сочи се същата да е имала качество само на държател, но не и владелец, като при това през последните 7-8г. изобщо не е била в имота, още по- малко да го е владяла. Ищците заплащали всички разходи за имота, в т.ч. данъци. Оспорват да се е заявявала като собственик на имота през годините и като първо такова действие считат да е подаването на молбата- декларация за започване на процедура по обстоятелствена проверка през 2025г.

Ето защо, твърди се понастоящем ответникът да владее имота без основание, което обосновава и правния интерес от търсената защита.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.

Оспорва фактическите твърдения на ищците и излага собствени относно действителните отношения между страните.

Оспорва между нея или член на семейството й да е имало устна договорка с ищеца за отдаване имота под наем.

Твърди, че през зимата на 2002г. с партньора си решили да закупят имот в гр. ******.

Процесният имот се продавал и влезли в контакт с продавача. Договорили се за продажна цена от 13хил.лева, от която 10хил.лева да се заплати в брой, а остатъкът от цената да се заплати чрез предоставяне на продавачите на л. автомобил. Уговорката била изпълнена и от края на 2002г. ответницата и семейството й се настанили в имота. Веднага направили освежаващ ремонт, за да стане къщата годна за живеене. Година по- късно поискали сделката да се оформи нотариално. Продавачът им направил пълномощно с декларации, което заверили в Община ****** и оставало да отидат при нотариус. Понеже се настанили в имота, отлагали все посещението си при нотариус и така документите изтекли и не можели да се ползват пред нотариус. След това, повече не били говорили с ищеца за прехвърляне на собствеността. Твърди през всичките години да е била с убеждението, че отношенията й с продавачите са уредени. Затова и през 2005г. започнали сериозен ремонт в имоташпакловали стени, правили банята и тоалетната. През 2008г. направили цялостно саниране, изолация, подменили дограмата и вратите, подовите настилки, подменили изцяло ВиК инсталацията и закупили ново обзавеждане. През 2012г. отново правили ремонт.

Твърди, че противно на изложеното, с ищеца са били винаги в добри отношения и той е бил свидетел на всички ремонти, които са правили в имота.

От 2002г. тя и семейството й са упражнявали явно и непрекъснато владение върху имота, възприеман винаги за техен, като за всички тези години никой не е оспорвал владението им. През всичките години ответницата е заплащала дължимите данъци и сметки.

Синът й отдавна бил пълнолетен и живеел в къщата със собственото си семейство. Посочва ищецът никога да не се противопоставял на владението им върху имота, тъй като той, а и всички в града знаели, че тя е негов собственик.

Предвид осъществяваното от нея владение повече от 20г. и липса на документ за собственост, по съвет през 2025г. отпочнала процедура по снабдяване с КНА за собственост.

Тогава едва ищецът възразил, защото явно бил решил, че получената от него през 2002г. продажна цена е малка на фона нарастващите цени на имотите сега.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа 2 и правна страна:

Предявен е осъдителен иск за собственост. Разпоредбата на чл. 108 ЗС, предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи без да има основание за това.

Ищците са въвели като придобивно основание договор за покупко- продажба от 28.09.1992г. обективиран в НА № 15, в рамките на което съдът дължи произнасяне.

За уважаване на така заявената искова претенция, ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на соченото основание, а именно валиден договор за покупко- продажба от 28.09.1992г. обективиран в НА № 15, том II, дело № 751/1992г. на районен съдия при Районен съд ******, идентичен на процесния и че ответницата осъществява фактическа власт върху имота, в т.ч. по неформален договор за неговия наем от 2002г. сключен с ищците. Успешно проведеното им доказване от ищците, възлага на ответника да докаже пълно и главно, че владее имота на годно правно основание- като собственик въз основа на осъществявано явно, спокойно и непрекъснато упражнявана върху него фактическа власт с намерение за своене в периода от 2003г. до датата на подаване на исковата молба- 25.04.2025г., като е установила фактическа власт върху имота със семейството си на основание неформален договор за неговата покупко- продажба през 2002г. сключен с ищеца.

От ангажираните по делото писмени доказателства, а и между страните не е имало спор за това, че с договор за покупко- продажба сключен по време на брака на ищците от 28.09.1992г. по НА № 15, том II, дело № 751/1992г. на районен съдия при Районен съд ******, ищците са придобили процесния имот.

За безспорен между страните е обявен фактът, че ответницата осъществява фактическа власт върху имота.

На 10.04.2025г. ответницата е отпочнала процедура по снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка относно процесния имот. По този повод и след получаването на уведомление за това, ищците са подали възражения до нотариусите в града и са инициирали настоящия спор.

За доказване твърденията относно основанието, на което фактическата власт е установена и се упражнява, и опровергаване твърденията тя да има признаци на владение, по делото са ангажираните гласни доказателства- показанията на свидетелите Е. Я.ева и А.

Т.а.

От показанията им се установяват следните релевантни за спора факти:

Св. Я.ева/ ****** на ищеца/ разказва, че е близка с ищците. В момента живеели в непосредствена близост до процесната къща. От 2003г. този имот се ползвал от Л. и синът й.

От ищците знае, че са го дали под наем на ответницата, но не знае колко е наемът, с уговорка когато нямат възможност да плащат, да правят ремонти. От П. знаела, че от 2- 3г. искали да си вземат имота, но имали неприятности с ответниците. Преди 5- 6 месеца Я.мъжът на Л. заплашил ищеца с нож, че ще го убие, а синът й Г., че ще запали къщата.

Виждала е, че в къщата се прави ремонт, понеже всеки ден минавала от там. Разбутали една стена, с което П. не бил съгласен, измазвали вътре и вън. Откакто Г. живеел в имота била ходила 1-2 пъти в тях. Не знае П. да е получавал кола от Л.. Разказва, че двете семейства са били приятелски и не са се карали. Доколкото й е известно дори не са плащали наем, с уговорката да правят ремонти. Скарали се, след като П. поискал да им върне имота преди около 3г. В момента нямали достъп до имота си, защото не ги пускали.

Св. Т.а /съпруга на брата на ищеца/ потвърждава, че в момента ищците не ползват имота си и в него отдавна живеят Л. и мъжът й. Не е влизала в къщата. От П. знаела, че Л. и мъжът й го ползват под наем, но не знае за колко пари, с последваща уговорка да правят ремонти и да го поддържат вместо да плащат наем. Имало правени ремонти по къщата от Л..

3

Знае, че П. е искал да продава къщата, но не знае кога, нито това дали с Л. е говорил по този въпрос. Уточнява, че към 2003г. е била в чужбина и се завърнала преди 8години. В момента в къщата живеел синът на Л., а тя и мъжът й се преместили в друга, която закупили преди 23г. От повече от година П. се опитвал да си върне имота, но не можел. Имало заплахи срещу него.

За доказване твърденията на ответницата относно осъществявано давностно владение върху имота и опровергаване твърденията да е имало уговорка между страните за ползване на имота срещу наем, са ангажираните гласни доказателства- показанията на свидетелите В.

Д. и Т. Н..

Св. Д. /брат на мъжа на ответницата/ разказва, че с брат си са живели в една къща, преди той да купи процесната къща през 2002- 2003г. Един от двамата договарял цената първо с П., после и с жена му. Уговорили цена от 13хил.лева. Лично той дал на П. 10хил. лева в присъствието на жена му. И понеже не стигнали 3хил. л ева, дали им една кола- опел вектра, червена на цвят и те я приели за разликата до цената. Парите за къщата ги дали на ръка, както и ключовете за колата. Не знае дали са правили някакви документи за продажбата. Били си близки, ходели си на гости, познавали се от 1995-96г. Не помни как е оформяна сделката за колата. В годините били правени ремонти по къщата, а в момента там живеел племенникът му Г.. Още като се нанесли правили по- сериозен ремонт- мазилки вътре и вън, външно боядисване, смяна на тръбопровод, плочки, оправяне теч на покрива.

След това, ремонтите били козметични. Преди около 2г. започнали конфликти между П. и брат му, заради слухове за отношения между брат му и дъщерята на ищеца. Преди това отношенията им били много добри. Познавали се отпреди 2002г. понеже брат му и двамата сина на П. били много близки. Отрича да е имало уговорка за ползване на имота под наем.

През годините посочва, че ищците са влизали в имота само за почерпка. Иначе били комшии и никога не е имало спорове за къщата. След като продали къщата, ключ за нея не били имали. Целият град знаел, че къщата е на брат му, а от 5- 6г. на племенника му Г., който живеел там. Не знае защо сделката не е минала през нотариус. Били близки семейства и си имали доверие. Знае само, че по едно време брат му имал пълномощно, което впоследствие като се развалили отношенията, не можал да намери.