Определение № 45686 от 21.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45686 гр. София, 21.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110125260 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от „Е.М“ ЕООД, чрез адв. Х., за изменение на решението от 09.10.2023 г. по гр. д. № 25260/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

С цитираното решение от 09.10.2023 г. съдът е приел, че съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК, следва да се приеме, че ответникът отговаря за направените от ищеца разноски, поради което е осъдил „Е.М“ ЕООД да заплати на Р. Е. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 640,96 лв. – разноски за държавна такса за производството пред СРС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Р. Е. Т. не е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, неоснователно е твърдението на ответника, че в случая нямало искане за присъждане на разноски от страна на ищцата. В исковата молба е формулирано ясно и изрично искане от ищцата за присъждане на направените по делото разноски. На следващо място, цитираното от ответника в молбата по чл. 248 ГПК определение на ВКС от 21.02.2022 г. е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като е постановено при съвсем различен от настоящия казус.

1

Ето защо настоящият съдебен състав не намира никакви основания да ревизира, респ. да преповтаря, приетото в цитираното решение от 09.10.2023 г. в частта му за разноските.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в съответствие с приетото от настоящия съдебен състав е константната практика на ВКС, в частност Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1809/2023 г. , постановено по напълно идентичен случай, в което е прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес.

Също така, в молбата от 25.05.2023 г. ищцата е изложила твърдения, които не са били и оспорени от ответника, че към 19.05.2023 г. сумата е вписана в Централния кредитен регистър като дължима именно на ответното дружество, поради което сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК - в този смисъл са и Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК, Решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС.

Отделно от гореизложеното следва да се подчертае, че в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на процесуалните разноски, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Отнесено към настоящия случай следва да се приеме, че тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка със задължения по потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Осъществявайки правото си потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда.

Ето защо молбата за изменение на решението от в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на „Е.М“ ЕООД, чрез адв. Х., 2 за изменение на решението от 09.10.2023 г. по гр. д. № 25260/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3