Решение № 113 от 26.04.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. гр. ****, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620101985 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен о т „В и К“ ООД, гр. *****, ЕИК ****, представлявано от В. И. - Управител, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, против Н. В. Н. , с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 649,79 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, от които 573,18 лв. /петстотин седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 09.09.2020 г. до 10.05.2023 г. и 76,61 лв. /седемдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ лихва за времето от 10.10.2020 г. до 13.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.06.2023 г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1013/2023 г. по описа на PC – ****.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на «В и К» ООД - гр. ***** съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1013/2023 г. по описа на РС- ****. До 13.06.2023 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 649,79 лв. за имот, находящ се в гр. ****, обл.

*****, ул. ******, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството. Задължението, представляващо главница, е за периода от 09.09.2020 г. до 10.05.2023 г., като претендираната законна лихва е за периода от 10.10.2020 г. до 13.06.2023 г. Законната лихва се претендира на основание 1 чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 1013/2023 год. по описа на РС – ****, видно от което по заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 694 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.06.2023 г. срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК на установения по делото постоянен и настоящ адрес. На основание чл. 415 ГПК съдът с Разпореждане от 08.09.2023 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 25.09.2023 г. Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия разпореждане от 06.11.2023 г. изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание, проведено на 20.03.2024 г., ответникът не се е явил, като е редовно призован и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Към съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено му лично на 20.11.2023 г., е приложено разпореждане на съда, в което изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението по чл. 140 от ГПК, което е редовно връчено на ответника на 19.02.2024 г.. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се 2 направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 649,79 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, от които 573,18 лв.

/петстотин седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 09.09.2020 г. до 10.05.2023 г. и 76,61 лв. /седемдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ лихва за времето от 10.10.2020 г. до 13.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.06.2023 г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1013/2023 г. по описа на PC – ****.

По отношение на разноските:

По силата на Тълкувателно решение № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ исковото производство, следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се включва довнесената държавна такса по гражданското дело в размер на 75,00 лв. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 1013/2023 г. по описа на ЛРС разноски – 25,00 лв. за държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.

******, дължи на „В и К“ ООД , гр. *****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, обл.*****, ул. „*****, представлявано от управителя В. И., сумата от 649,79 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, от които 573,18 лв. /петстотин седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 09.09.2020 г. до 10.05.2023 г. и 76,61 лв. /седемдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ лихва за времето от 10.10.2020 г. до 13.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.06.2023 г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1013/2023 г. по описа на PC – ****.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, да заплати на „В и К“ ООД, гр. *****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, обл.*****, ул. „*****, представлявано от управителя В. И., направените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 75,00 3 лв. /седемдесет и пет лева/, както и направените по частно гр. дело № 1013/2023 г. по описа на ЛРС разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________

4