Решение № 1774 от 06.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Десислава Зисова

Мая Михайлова като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело № 20221100506033 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано e по жалба с вх. № 35826/09.06.2022 г. по описа на СГС, подадена от „И.-2001“ ЕООД - длъжник по изпълнително дело № 20138440400191 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу разпореждане от 22.03.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал прекратяване на принудителното изпълнение. Навеждат се доводи, че е налице хипотезата за прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Жалбоподателят излага твърдения, че след образуването му, по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, които да прекъснат течащата в полза на длъжника „И.-2001“ ЕООД давност. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Взискателят „Юробанк България“ АД – правоприемник на „Алфа Банка – клон България“ КЧТ, и присъединения взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, не са подали възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Частен съдебен изпълнител Я. е депозирал мотиви във връзка с постановения акт, като счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по 1 делото не е налице двугодишен период, през който да не са извършвани изпълнителни действия. Навежда доводи, че преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече общо, а не самостоятелно за длъжниците. Твърди, че когато изпълнителни действия са поискани, но не са приложени по някаква причина, вкл. поради липса на имущество, не е налице хипотезата на бездействие от страна на взискателя и перемпция не настъпва.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 23.01.2013 г. по молба на „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: ****, с правоприемник „Юробанк България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 55996/2012 г. на Софийски районен съд, срещу „И.-2001“ ЕООД, ЕИК: ****, и З.Л.М., ЕГН: **********, за солидарно заплащане на сумата от 9027,69 евро главница, ведно със законната лихва от 26.11.2012 г. до окончателното изплащане, 538,95 евро просрочена лихва върху главницата за периода 11.05.2012 г. – 25.10.2012 г., 206,12 евро – наказателна лихва върху просрочената главница; 111,57 евро – такси за обслужване; 60 лева – разноски за връчване на нотариална покана; 1024,90 лв. - съдебни разноски.

На 23.01.2013 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника „И.-2001“ ЕООД в „Алфа банка – клон България“.

На 12.06.2014 г., по молба на взискателя „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ изпълнителното производство е спряно, поради сключено извънсъдебно споразумение за погасяване на задължението. Година и пет месеца по-късно, на 09.11.2015 г. изпълнението е възобновено по молба на взискателя, като е направено искане за предприемане на изпълнителни действия само по отношение на длъжника – физическо лице.

С молба от 15.12.2016 г. взискателят „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Алфа банка- клон България“) е поискал налагане на запор върху притежавани от дружеството МПС. На 23.02.2018 г. е отправил искане до ЧСИ да наложи запори върху вземания на длъжника „И.-2001“ ЕООД. Еднотипна молба е депозирана и на дата 20.09.2018 г. пред ЧСИ.

На 26.09.2019 г. от страна на „Юробанк България“ АД е отправено 2 искане за насрочване на опис на движимо имущество и запор на вземания от банки на длъжника „И.-2001“ ЕООД. Във връзка с отправеното искане, ЧСИ е наложил запор на 11.12.2019 г. на вземания на длъжника по банкова сметка от „Юробанк България“ АД. На 24.07.2020 г. е последвала молба за насрочване на опис на движимо имущество и запори на вземания на длъжника.

На 14.02.2022 г. длъжникът „И.-2001“ ЕООД е подал молба с искане за прекратяване на производството спрямо него, поради настъпила перемпция.

На 22.03.2022 г. ЧСИ С.Я. постановява отказ от прекратяване на изпълнението с мотив, че не са настъпили прекратителните срокове по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК , платена е изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината, така и в съдебната практика, е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за 3 прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал. 1 ГПК и кога ще направи това. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т.

10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молбата от 22.01.2013 г., като от този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Давностният срок по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД е бил прекъснат, с факта на извънсъдебното признание на вземането (арг. чл. 116, б. „а“ ЗЗД), изразен в сключеното между страните споразумение, като този срок не е текъл за срока, в който изпълнителното дело е било спряно, тъй като през това време е било обективно невъзможно да се предприемат изпълнителни действия. Следователно, двугодишният давностен срок е започнал да тече 4 отново, считано от 09.11.2015 г. – датата на възобновяване на изпълнителното производство.

Видно от документите по делото и описаните по-горе действия, от този момент нататък не се установява да е налице период от повече от две години, през който да не са извършвани изпълнителни действия по процесното изпълнително дело, тъй като взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес чрез активното си поведение.

С оглед на гореизложеното, по делото не са настъпили предпоставките за прогласяване на неговото прекратяване съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника „И.-2001“ ЕООД.

Предвид изложеното, по делото не се установява изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съдебният изпълнител правилно е отказал издаването на акт, с който да констатира прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „И.-2001“ ЕООД, ЕИК ****, длъжник по изпълнително дело № 20138440400191 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу разпореждане от 22.03.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5