Решение № 3127 от 06.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3127 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330118008 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по подадена от В. И. Р. от гр. С., чрез пълномощника му адв. Х. Х., срещу Заповед за задържане на лице рег. № ********** /********** на ************ Г. Т.

Г. – ************** „*************************“ към Отдел „******************“ при ОДМВР – гр. П., с която на Жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "*************". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради липса на мотиви, нарушение на процесуалния закон, липса на законоустановените реквизити, противоречие в описанието на основанието за задържането и цифровото му изписване, липса на данни за извършено деяние от страна на жалбоподателя и предвид обстоятелството, че до момента жалбоподателят не е привлечен като обвиняем, а също така – засягане на правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, от гледна точка на целта, за която се издава актът . Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и по изложените в писмени бележки съображения, моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповедта. Претендира разноски.

Ответникът – Г. Т. Г. – ************ „************************“ към Отдел „***********“ при ОДМВР – гр. П., чрез пълномощника си юрисконсулт И. П., оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана, по изложените в писмено становище съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

1

Контролиращата страна Районна прокуратура – гр. Пловдив не е представила становище по жалбата и не е изпращала представител за откритите съдебни заседания по делото.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, наведени от страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок (макар и да е постъпила в съда на ********* г., тя е била изпратена по пощата на ********* г.) , произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

По същество обаче същата се явява неоснователна, по следните съображения:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено на МВР, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74 ал.

2 ЗМВР.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно фактическо основание за задържането, съгласно изискването на чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в Заповедта норма - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна поради противоречия в описанието на основанието за задържане на лицето и нормата, която е посочена цифрово – като изрично е посочено, че „установената съпричастност“ на жалбоподателя по следствено дело № ***/***г. по описа на **** при ********** се изразява в подпомагането му като съучастник в периода ***** г. – ***** г. в гр. С. и в гр. С. на длъжностно лице да наруши и да не изпълни служебните си задължения с цел да набави за 2 себе си и за длъжностното лице имотна облага и от това са настъпили немаловажни последици за Община С. – престъпление по чл.282, ал.1 от НК. Независимо, че по посоченото следствено дело към момента няма лице, привлечено като обвиняем, за упражняване на правомощието му по чл.72 от ЗМВР е достатъчно полицейският орган да разполага с данни за извършено престъпление и да е налице предположение за извършено престъпление, без да е необходимо да са налице достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето. Освен това, въпреки дадената му възможност, жалбоподателят не е посочил копие от кои точно конкретни документ от следственото дело желае да бъдат изпратени по делото .

Според принципа на законността, нормативен израз на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл.6, ал.1 от АПК.

Съдът намира, че в настоящия случай, предвид извършеното, е била наложена адекватна ПАМ по отношение на жалбоподателя досежно свободата на неговото предвиждане.

Поради всичко изложено, доколко обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора жалбоподателят следва да заплати на ОД на МВР- гр.

Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената от В. И. Р. , ЕГН **********, от гр. С., ЖК „********“ № ***, вх.**, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*************“ № ***, вх.**, ет.**, ап.**, адв. Х. Х., Жалба вх. № *********/************* г. срещу Заповед за задържане на лице рег. № *********/********** на *************** Г. Т. Г. – *********** „***************************“ към Отдел „*************“ при ОДМВР – гр. П., с която на Жалбоподателя е била наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "*************".

ОСЪЖДА В. И. Р., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА 3

Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: 129009870, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението включително и до Контролиращата страна Района прокуратура – гр. Пловдив , за неговото изготвяне, пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4