Решение № 260071 от 06.11.2020, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260071 гр. Несебър, 06.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Радостина

Менчева, като разгледа гр. д. № 27 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.

Предявени са насрещни искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.

От ищеца - Етажната собственост на сграда с идентификатор **********, представлявана от управителя Г.О., е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника С.В.Г., че дължи на етажната собственост сумата от 1970 лв., от които 900 лв. – годишно плащане за 2018г. за управление и поддръжка на общите части, 900 лв. – годишно плащане за 2019г. за управление и поддържане на общите части, 85 лв. – годишна вноска за 2018г. във фонд „Ремонт и обновяване” и 85 лв. – годишна вноска за 2019г. във фонд „Ремонт и обновяване”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на апартамент № 5, находящ се на втори етаж в жилищна сграда № 1 с идентификатор № **********, находяща се в гр. Свети Влас, ул. „*******. Твърди, че на общо събрание от 14.09.2017г. са взети решения формата на управление на ЕС да бъде „етажна собственост”, като с решение по т. 6 е избран и първият управител – Роза Вашкау.

Сочи, че с решение по т. 8 от дневния ред общото събрание е приел размер на годишната такса за управление за 2018г. от 14 лв. на кв. м. Излага, че по т. 9 от дневния ред е утвърден размерът на годишната парична вноска за фонд „Ремонт и обновление” за 2018г. – 2 лв. на кв. м. Навежда, че по т. 11 е приет Правилник за вътрешния ред, който предвижда, че вноските се внасят в срок до 01.07 на текущата година. Сочи, че на 03.10.2018г. е проведено ново събрание, на което Г.О. е избран за управител на жилищната сграда – т. 7 от дневния ред.

Излага, че по т. 11 от дневния ред вноските за управление и поддръжка са определени в размер на 900 лв. за 2018г. и 900 лв. за 2019г. за всеки апартамент. Вноските за фонд „Ремонт и обновяване” са определени по 85 лв. за 2018г. и 2019г. Твърди, че решенията на ОС не са обжалвани и са влезли в сила.

Намира, че е налице изискуемо вземане на етажната собственост срещу ответника за посочените суми, за заплащането на което са му изпращани и покани. Обръща се внимание, че дори Г. да има отделен договор за поддръжка, той е за неговия имот, но не и за общите части. Акцентира се, че ответникът е обвързан от решенията на ОС по протоколи № 2 и № 4. Сочи се, че няма пречки българският съд да разглежда искове по чл. 38 от ЗУЕС. С тези доводи от съда се иска да уважи исковете. Претендират се разноски.

В срок по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника С.В.Г. е подаден отговор на исковата молба. В него се развиват съображения в насока, че в случая ищец е Сдружение на собствениците по смисъла на чл. 25 от ЗУЕС, като ответникът не следва да заплаща разходи към това сдружение, тъй като не участва в него.

Навеждат се подробни доводи за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС от 14.09.2017г. и 03.10.2018г. Твърди се, че ответникът не дължи сумите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като живее постоянно в Руската Федерация.

Навежда се, че за всяка от годините 2018г. и 2019г. той пребивавал в комплекса по 9 дни. Излага се, че ответникът не е уведомен за взетите от общото събрание решения. Твърди се, че ответникът има сключен договор с конкретна фирма за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост. Навежда се, че на ответника не е известно Г.О. да е организирал и извършвал действия по управление и поддръжка на общите части. Твърди се, че падежът за плащането на сумите от 2019г. не е бил настъпил към момента на издаване на заповедта.

Оспорват се писмените доказателства, представени от ищеца. От съда се иска да отхвърли исковете. Иска се от съда да прогласи нищожност на регистрация в регистър БУЛСТАТ на „Етажна собственост на сграда с идентификатор **********”.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника С.В.Г. е предявен насрещен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор **********, представлявана от управителя Г.О., с който оспорва законосъобразността на решенията от общите събрания от 14.09.2017г. и 03.10.2018г. Сочи, че не спазена процедурата по провеждане на общите събрания относно свикването им и оповестяване на решенията. Твърди се, че поканите по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС са поставени при неспазване на предвидения срок. Излага, че не е спазено изискването на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС за поставяне на видно и общодостъпно място на протокол от проведеното общо събрание. Развива съображения за нищожност на решенията от общите събрания – поради липса на основание. Излага какво следва да съдържат разходите по пар.

1, т. 11 от ЗУЕС. Сочи, че решенията противоречат на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.

Твърди, че посочените в протоколите проценти са неверни. Навежда, че етажната собственост не съществува, тъй като не е регистрирана по надлежния ред, като сочи, че е налице сдружение на собствениците. С тези доводи моли решенията от 14.09.2017г. и 03.10.2018г. да бъдат прогласени за нищожни, респ. да бъдат отменени.

В срока по чл. 131 от ГПК от ищеца по делото (и ответник по насрещния иск) е постъпил отговор по така подадения насрещен иск. Счита, че насрещният иск е нередовен. Излага, че държавната такса е определена неправилно от съда. Твърди, че насрещният иск е предявен от адвокат без надлежна представителна власт.

Излага се, че предявеният насрещен иск е недопустим на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК. Цитира решение по гр.д. № 824/2017г. на Районен съд Несебър. Намира, че искът е недопустим и поради неспазване на срока за предявяването му по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Развива съображения в тази насока. Счита искът за неоснователен.

Сочи, че идеалните части са определени по правилен начин. Развива съображения в насока, че решенията са взети при спазване на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС и чл. 51, ал.

1 от ЗУЕС. Намира, че провеждането на ОС е било надлежно огласено. Оспорва твърдението, че Г. е получил протоколите от ОС едва с исковата молба. Обръща се внимание, че имотът му е бил ползван и от други лица.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

С оглед преюдициалния му характер на първо място следва да бъде разгледан предявеният насрещен иск.

В тежест на С.В.Г. по предявения насрещен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че съобщение за общото събрание е поставено при спазване на реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, че общото събрание е свикано при спазване на изискванията на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, че събранието е проведено при спазване на изискванията за кворум и решенията са взети при спазването на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От анализа на нормите на чл. 130, чл. 140, ал. 1 ГПК може да се направи извод, че съдът следи за допустимостта на предявения иск в хода на целия процес. В тази връзка спорни между страните са въпросите дали е спазен преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за предявяване иска и дали предявяването на иск за нищожност на решенията на общо събрание е ограничено с преклузивен срок.

Във връзка с тези спорни въпроси от страните са ангажирани писмени и гласни доказателствени средства. С оглед обстоятелството, че последните доказателства са събрани в открито съдебно заседание от 28.10.2020г., в което е приключено и съдебното дирене, съдът намира, че настоящият момент е и първият възможен за произнасяне по въпроса за допустимостта на предявения иск. Този извод произтича и от естеството на твърденията на страните. От една страна ответникът твърди, че протоколът е оповестен по надлежния ред, за което са съставени изискуемите по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС писмени документи. Ищецът твърди, че такива не са съставяни и протоколът от събранието не е оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Както е прието в практиката на върховната инстанция (напр. Определение № 312 от 26.09.2014г. по ч.гр.д. № 4061/2014г. по описа на II гр.о. на ВКС) няма пречка чрез гласни доказателства да се установяват обстоятелства, свързани с датата и мястото на залепването на протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В цитирания съдебен акт е посочено, че обстоятелството кога е изготвен протоколът от проведено общо събрание на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост и съответно от кога започва да тече срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС може да бъде установено само с писмени доказателства (предвидените в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС).

При наличието на такива писмени доказателства и спор между страните относно обстоятелството дали протоколът действително е поставен на посоченото в него място и на посочената дата е допустимо събирането на гласни доказателствени средства. Спорът по допустимостта на настоящия иск на първо място е концентриран именно около посочените факти и обстоятелства, поради което за решаването му е било необходимо събирането и на ангажираните гласни доказателствени средства.

Съдът намира за доказано по делото, че протоколът от общото събрание от 14.09.2017г. и протоколът от общото събрание от 03.10.2018г. са оповестени по надлежния ред съответно на 20.09.2017г. за първото събрание и на 09.10.2018г. за второто събрание. На първо място за установяването на тези факти от ищеца (ответник по насрещния иск) са ангажирани писмени доказателства.

Видно от съобщение за собствениците, ползвателите и обитателите (на л. 154 от делото) протокол № 2 от общо събрание от 14.09.2017г. на собствениците на самостоятелни обекти, разположени в жилищна сграда с идентификационен номер **********, находяща се в гр. Свети Влас, ул. „Морска“ – жилищна сграда – секция 1, е произведен, като копие от протокола се предоставя на лицата, посочени в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Съобщението е изготвено на 20.09.2017г. в 15:00 часа от Р. Вашкау – управляващ.

На 20.09.2017г. в 15:10 часа е съставен и протокол за поставяне на съобщение за изготвянето на протокола (на л. 158 от делото), в който е вписано, че съобщението, изготвено на два езика (руски език и български език) се поставя на дъската за обяви. Протоколът е подписан от Р. Вашкау и собственик на ап. 13 – О. В. З.. На 09.10.2018г. в 16:30 часа е поставено и съобщение за изготвяне на протокол от общото събрание от 03.10.2018г. (протокол № 4). Видно от протокола съобщението било поставено в коридора на първия етаж на входа на сградата и на дъската за обяви – на български и руски език.

Протоколът е подписан от управляващ – Г. Окуневич и собственик на ап. 6 – К. Н. Шечковский. Според чл.

16, ал. 7 ЗУЕС управителят (в 7-дневен срок от провеждането на събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от управителя и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. В случая съставените протоколи и съобщение отговарят на предвиденото в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Спорен по делото е и въпросът дали действително съобщението е поставено. По делото като свидетелка е разпитана Кадрие Хашим – обитаваща комплекса. От показанията й се установява, че от 10 години тя обитава комплекса, като до около 2017г. живяла в процесната сграда (вход А), а в последните три години в другата сграда (Б). Установява се, че свидетелката поддържа апартаменти на пет собственици от процесната сграда, сред които и този на ответника по първоначалния иск (и ищец по насрещните искове). От показанията й става ясно, че тя чисти апартаментите на тези пет собственици преди идването им през летния сезон и след отпътуването им от Република България, като свидетелката сочи, че собствениците идват през летните месеци, като Г. през 2018г. и 2019г. престоял около 7-8 дни. При извършената преценка съдът достигна до извод, че показанията на свидетелката Хашим не разколебават посоченото в протокола относно датата на поставяне на съобщенията по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В тази връзка съдът на първо място намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че проведените на 14.09.2017г. и 03.10.2018г. общи събрания са такива на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда (видно от изричното отбелязване в протоколите). От своя страна в показанията си Хашим сочи, че е единствено обитател в комплекса. Налага се извод, че посочената свидетелка няма пряко отношение към проведените общи събрания на собствениците от 2017г. и 2018г., поради което е логично да не е била с висока степен на заинтересованост от евентуалното провеждане на тези събрания. Показанията й са в насока, че от 2017г. не живее в процесната сграда, но посещава същата във връзка с поддръжката на апартаментите на пет собственици. Както се установи тя посещава тези апартаменти предимно през летните месеци, като извършва почистването им преди пристигане на собствениците и след заминаването им. Свидетелката сочи, че не е разбрала за проведените през 2017г. и 2018г. общи събрания, като не видяла да има поставени съобщения. От една страна Хашим не е имала съществен интерес да следи за провеждане на общи събрания на собствениците в етажната собственост. Нейното пребиваване в комплекса е свързано пряко с ангажираността й относно определени апартаменти, като в периодите на провеждане на събранията не е обитавала жилищна сграда с идентификационен номер **********. Освен това през месеци септември 2017г. и октомври 2018г. тя очевидно е посещавала по рядко тази сграда, тъй като (според изнесеното от нея) не е имала съществени ангажименти във връзка с почистваните от нея апартаменти (основната дейност по почистването тя извършвала през летния сезон). Поради тази причина обстоятелството, че тя не е видяла залепено съобщение за изготвените протоколи (за което свидетелства) не може да гарантира, че такива не са залепени. Става въпрос за субективни възприятия на обитател в процесния комплекс, който не е бил ангажиран по никакъв начин с проведените събрания. Ето защо обстоятелството, че тази свидетелка не е видяла съобщение за изготвените протоколи не може да установи тезата на С.Г., че такива не са поставяни.