Решение № 1206 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501513 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.04.2023г. постановено по гр.д.№ 2287/2016г. по описа на СГС, ГО, 8 състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД, като Л. С. К. е осъдена да заплати в полза на Г. Д. Т. сумата от 22 881, 88 лева (двадесет и две хиляди, осемстотин осемдесет и един лев и 88 ст.), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване в периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. на недвижими имоти и обособени части: представляващи втори надпартерен етаж от сграда и други обособени обекти в същата сграда: 1/2 идеална част от складово таванско помещение, таванско помещение без номер, общ таван без номер с площ от 18, 18 кв.м., общ таван без номер с площ от 23, 24 кв. м., кабинет с тоалетна и общ коридор, в сградата на ул. „***“ № * в гр. ***, които имоти са описани в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 71, том ІІІ, per.№ 10169, дело № 383/2012г., в Договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 103, том І, per.№ 2543, дело № 88/2013г., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 102, том І per. № 2539, дело № 87/2013г. и в Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу поемане на задължение, обективиран в н.а.№ 62, том I, per. № 1773, дело № 52/2013г. всичките на нотариус В. М., ведно със сумата от 1673 лева (хиляда шестстотин седемдесет и три лева), представляваща лихва за забава, изчислена върху главницата за всеки отделен месечен период от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., ведно със законната лихва, начислена върхуглавницата, считано от 19.01.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 4132 1 лв. направени разноски .

Със същото решение е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 22 881, 88 лв. до пълния претендиран размер от 27 000 лв., а този по чл.86 ЗЗД в частта за горницата над присъдената сума от 1673 лева до пълния размер от 954,69 лв. като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски по компенсация, като Г. Д. Т. е осъден да заплати на Л. С. К., сумата от 90 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото.

Жалбоподателят-ответник Л. С. К. оспорва решението в неговата осъдителна част, като намира решението за недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва процесуално нарушение на разпоредбата на чл.146 ГПК, тъй като по делото липсва пълен и точен доклад, не са дадени указания на ищеца или ответника- кои факти и обстоятелства същият следва да докаже, за кои не сочи доказателства, не дал указания за посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши поради отсъствие, непълнота или неточност на твърдените факти. В случая първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК, не е дал никакви указания за подлежащите на доказване факти, с което е нарушил правото й на защита в процеса.

Отделно твърди, че СГС е допуснал процесуално нарушение като в първото о.с.з. на 27.05.2021г., макар че ответницата не е била надлежно представлявана, е приел направеното оттегляне на възражението за прихващане, без да съобрази, че видно от приложеното от адв.

Б. пълномощно същият е нямал изрично правата по чл.34 ал.3 ГПК. Действително декларацията за оттегляне на пълномощията от 17.05.2021г., с която са прекратени правата на адв. Б. е постъпила по делото след първото съдебно заседание, но видно от приложения пощенски плик е налице достоверна дата на изпращането й. Въпреки това, счита че направеното оттегляне на възражението за прихващане е недействително и не е породило целите правни последици, доколкото пълномощникът не е имал изрично правата по чл.34 ГПК. В настоящия случай направеното от нея в отговора на ИМ възражение за прихващане е съдебно по смисъла на закона.

На трето място посочва, че СГС е обвързан от СПН по влязлото в сила решение по гр.д, № 17811/2014г. на СГС, 4 с-в, единствено по отношение на собствеността на недвижимия имот, но не и на други факти и обстоятелства, които следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца. В случая за процесния период е заявила право на задържане във връзка с направените от нея разходи за подобрения и съхранение на процесния имот докато трае висящността на производството по предявените от нея насрещни искове по гр.д. № 17811 /2014г. на СГС, ГО, 4 с-в. Абсолютно недоказано е останало твърдението на ищеца, че тя е ползвала имота в процесния период. Същият поначало е бил реално неизползваем, доколкото не е бил снабден с електричество, а от друга страна, ищецът винаги е имал ключ за достъп до имота, тъй като до преди окончателното му заминаване за Виена, през 2014г., и 2 двете страни са възприемали жилището като общо, семейно такова т.е. Л. К. никога не го е лишавала от ползване. От друга страна не доказан остава и размера на претендираното обезщетение по основния иск, тъй като същият по никакъв начин не съответства на средния пазарен наем за имоти със същите характеристики като процесния за исковия период.

Изготвената по делото СОЕ е оспорена, но и това искане е оставено без уважение от СГС.

Изготвената от в.л инж. З. експертиза е непълна от една страна, а от друга страна вещото лице е използвало документи, приети като доказателства едва на 24.03.2022г., когато е приета и експертизата на вещото лице. По време на изслушването на въпрос дали при изготвянето на експертизата е ползвал строителните документи в Том I от стр.26-125 от гр.д.

№17811/2014г. на СГС дава отговор, че ги е съобразил, но тези доказателства са приети едва след изготвянето на експертизата. Същевременно вещото лице заявява, че не е направил оглед на апартамента, както и че не е проверил дали същият към процесния период е имал открита партида в ЧЕЗ. Изтъква факта, че до средата на 2015г. имотът е бил необзаведен, без монтирани осветителни тела, настилки и небоядисан, в съС.ие на тотален ремонт и напълно негоден за обитаване. Подобен имот, ако изобщо би могъл да се отдаде под наем, то би било за драстично по ниска наемна цена от претендираната. Едва след средата на 2015г. имотът е бил оборудван и обзаведен лично от ответницата. Оспорва получаването на нотариална покана от 04.07.2014 г. като твърди, че тя не е връчена лично или на упълномощено от нея лице, поради което и същата не е породила правен ефект. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. Д. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че с определение от 01.02.2021г. СГС е указал изрично на ответницата да уточни своите фактически твърдения относно възражението за прихващане, като я е предупредил, че при неизпълнение процесуалното действие възражение за прихващане ще се счита неизвършено. Уточнение в посочения срок не е постъпило. Затова възражението не следва да се разглежда. Наличието или липсата на изрично пълномощно за оттегляне на иск или оттегляне на възражение в конкретния случай е ирелевантно. Освен това претенциите въз основа на които претендира право на прихващане са вече отхвърлени със СПН с влязло в сила решение между същите страни, което е прието по настоящото дело. Посочва, че жалбоподателката не е имала право на задържане, което да е установено със СПН с Решение № 4327/ 28.06.2018г ло гр. д. № 17811/2014г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, Решение № 871/21.04.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на САС, 7 състав и Определение № 453 от27.11.2020г. постановено по гр.д. № 2503/2020г. по описа на ВКС. По отношение на поканата посочва, че видно от същата върху нея има отбелязване за връчване, като оригинала на поканата е представен.

Същата не е оспорена, не са направени доказателствени искания във връзка с това. Намира доказателствените искания във връзка с това обстоятелство са преклудирани. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Г. Д. Т. твърди, че притежава правото на собственост върху следните недвижими имоти и обособени части: представляващи втори надпартерен етаж от сграда и други обособени обекти в същата сграда: 1/4 идеална част от складово таванско помещение, таванско помещение без номер, общ таван без номер с площ от 18, 18 кв.м., общ таван без номер с площ от 23, 24 кв. м., кабинет с тоалетна и общ коридор, в сградата на ул. „***“ № * в гр. ***, чиито индивидуализиращи белези са описани подробно в Договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 71, том 111, per. № 10169, дело № 383/2012г. на нотариус В. М., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 103, том I, per. № 2543, дело № 88/2013г. на нотариус В. М., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 102, том 1, per. № 2539, дело № 87/2013г. на нотариус В. М., както и в Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот, срещу поемане на задължение, обективиран в Нотариален акт № 62, том I, per. № 1773, дело № 52/2013г. на нотариус В. М.. Ответницата фактически ползвала процесните имоти и не го допускала до тях, с което си спестявала разходи плащане на наем и така на практика се обогатявала неоснователното за негова сметка, поради пропуснатата възможност да ползва лично имота и да придобива граждански плодове. На 09.07.2014г. й била връчена нотариална покана, насочена към предаване на владението върху процесния имот. Въпреки това тя продължила да ползва имота без основание - след изтичане на посочения в поканата 10 дневен срок, поради което претендира законна лихва върху дължимия размер на обезщетението за неоснователно обогатяване, считано от 19.07.2014г. и на всяко следващо 19-то число в съответния месец. Претендира сумата от общо 27 000 лева, представляваща общ размер на обезщетение за ползване, изчислено по 1500 лв. месечно, дължимо за периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., както и сумата от общо 1954, 69 лева, представляваща лихва за забава, считано от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2016г. до окончателното плащане.

Ответницата Л. С. К. оспорва пасивната материална легитимация по иска, като поддържа тезата, че е съсобственик на процесния имот и го ползва в рамките на обема на собственическите си права, поради което не дължи обезщетение за неоснователно обогатяване. Твърди, че жилището е обща собственост, доколкото било закупено частично с нейни лични средства. Отрича да е ползвала имота в посочения период, тъй като имотът бил неизползваем поради лошото фактическо съС.ие, в което се е намирал. Релевира факта, че собствеността върху имота е предмет на отделен съдебен процес, който се развива по гр.д. № 17811/2014г. по описа на СГС. Твърди, че тя лично е направила разходи за подобрения и необходими разходи за съхранение и запазване на имота, чиито общ размер възлизал на сумата от 95 832,70 лева.

От фактическа страна се установява, че между страните по делото е налице влязло в сила съдебно решение по чл.108 ЗС, по силата на което ответницата К. е осъдена да предаде 4 в полза на ищеца владението върху процесните имоти, за които в настоящото производство се претендира обезщетение за ползване.

С определение № 453/27.11.2020г. по гр.д.№ 2503/2020г. ВКС, Първо ГО не е допуснал до касация въззивно решение № 871 /21.04.2020г. по гр.д. № 612 /2019г. по описа на САС, ГО, 7 състав, с което е потвърдено Решение № 4327/28.06.2018г. по гр.д.№ 17811/2004г. по описа на СГС, 4 състав, в частта досежно отхвърлен частичен насрещен иск за направени подобрения в процесния имот с цена 30 000 лв. за увеличена стойност в резултат на направени подобрения със знанието и съгласието на собственика и за необходимите разноски за запазване на вещта, както и за установяване на право на задържане върху имотите до заплащане на подобренията на основание чл.72, ал.3 ЗС и чл.61 ал.2 ЗЗД. В останалата част /по чл.108 ЗС/ въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Към момента ищецът, сега въззиваема страна, се намира във владение на имота, въз основа на вече влязлото в сила решение по чл.108 ЗС.