Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 184 от 30.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
423/2026
Подписан
30.10.2026
В сила
30.10.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Христо Ив. Крачолов

Членове:Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора С. М. Л. като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20265000600423 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 33 от НПК.

С определение рег. № 439/30. 10. 2025 г., постановено по НОХД 3465/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е одобрено споразумение, с което съдът е ПРИЗНАЛ С. Г. Г., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13. 04. 2024 г. в с. З., общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, е унищожил противозаконно чужди движими вещи, а именно: 2 бр. автомобилни гуми марка „Роадкруза“ (Roadcruza) с размери 195/60R 15, всяка на стойност по 69,00 лв., или на обща стойност 138,00 лв., монтирани на лек автомобил марка/модел „Пежо 308 1.6 ХДИ“ с рег. № *********, собственост на В. В. Г.; 1 бр. автомобилна гума марка „Йокохама“ (Yokohama) с размери 205/55R 15, на стойност по 91,50 лв., монтирана на лек автомобил марка/модел „Мерцедес Б180 ЦДИ“ с рег. № *********, собственост на В. В. Г.; 2 бр. автомобилни гуми марка „Гудиар“ (Good Year) с размери 215/60R 17, всяка на стойност по 239,70 лв., или на обща стойност 479,40 лв., монтирани на лек автомобил марка/модел „Пежо 2008“ с рег. № 1

*******, собственост на „О.Т.П. Л. - К. С. З.“ и 1 бр. автомобилна гума марка „Гудиар“ (Good Year) с размери 215/60R17, на стойност по 45,90 лв., монтирана на лек автомобил (микробус) марка/модел „Форд Транзит“ с рег. № ********, собственост на ЕТ „В. Г.“, или всичко на обща стойност - 754,80 лв., като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 216, ал. 4 НК, като на основание чл. 216, ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, която да се внесе в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт.

С. Г. е осъден да заплати направените по делото разноски и наказателното производство по НОХД 3465/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора е прекратено.

След направено искане от и. ф. гл. прокурор на Република България от 28. 11. 2025 г. за възобновяване на НОХД 3465/2024 г., Апелативен съд Пловдив с решение рег. № 123/25. 06. 2026 г. по НД /В/ 1/2026 г. е оставил без разглеждане искането, поради липса на процесуална легитимация, поради изтеклия шестмесечен срок по смисъла на чл. 173 ал. 15 ЗСВ /искането е било изготвено от зам. гл. прокурор, въз основа на заповед №РД-05-4494/26.112025 г. на и.ф. главен прокурор/.

На 04. 08. 2026 г. с вх. № 2997/2025 г. отново е направено искане от временно изпълняващия функциите гл. прокурор на Р България, по отношение на който пречката по чл. 173 ал. 15 ЗСВ е отпаднала, за възобновяване производството по НОХД № 3465/2024 г., по описа на Районен съд – Стара Загора.

Иска се отмяна на определението за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Прокурорът поддържа направеното искане.

Осъденият, чрез своя защитник счита, че не е спазен срокът за депозиране на искането. Като алтернативна позиция се поддържа становище да се приложи разпоредбата на чл. 425 ал. 1 т. 3 НПК или да се даде възможност, ако пострадалият иска, да депозира тъжба по съответния процесуален ред.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено 2 следното:

ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО.

Не може да се сподели становището на защитата, че в конкретния случай срокът на искането за възобновяване е изтекъл. Това е така, понеже искането за възобновяване е в интерес на осъденото лице и в този случай не се прилага хипотезата на чл. 421 ал. 1 НПК досежно преклузивния шестмесечен срок.

Производството по НОХД 3465/2024 г. е образувано в РС Ст. Загора по внесен обвинителен акт срещу С. Г. за извършено на 13.04.2024 г. в с. З., общ.

Ст. Загора престъпление по чл. 216 ал. 1 НК.

Както с основание е посочено в искането за възобновяване, междувременно е било внесено в съда за разглеждане и споразумение на основание чл. 384 НПК, като деянието е преквалифицирано по ал. 4 на чл. 216 вр. с ал. 1 НК. По тази квалификация на подсъдимия е определено и наказание ГЛОБА в размер на 300 лева.

Междувременно е последвал отвод на съдията по делото, тъй като той отказал да одобри споразумението.

След избирането на нов съдия-докладчик, по време на съдебното заседание на 30. 10. 2025 г., прокурорът е изменил по реда на чл. 287 ал. 1 НПК обвинението в такова по чл. 216 ал. 4 вр. ал. 1 НК. Първоинстанционният съд е приел това изменение на обвинението, одобрил е сключено споразумение между прокуратурата, защитника и подсъдимия и С. Г. е признат за виновен за извършено престъпление на 13. 04. 2024 г. по чл. 216 ал.

4 НК и му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 лева.

Първоинстанционният съд на първо място е следвало да констатира, че са били налице предпоставките, регламетирани в чл. 78а НК, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, защото за деянието по чл. 216 ал. 4 вр. ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до ШЕСТ МЕСЕЦА или ГЛОБА от 100 до 300 лева. Причинените имуществени вреди от деянието са били възстановени, което обстоятелство е изяснено пред съда. Подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност, не са налице предпоставките, визирани в чл. 78а ал. 7 НК.

Наред с това, съдът е следвало да прецени и хипотезата на чл. 218в т. 1 3

НК, в какъвто смисъл се прави и довод в искането за възобновяване, дали в случая деянието не се преследва по тъжба на пострадалия, когато предмет на престъплението е частно имущество. Отделен е въпросът, че е следвало да се изложат съображения приложима ли е нормата на чл. 25 т. 6 НПК, където се предвижда възможност съдът да спре наказателното производство, при положение че тази хипотеза се отнася само за досъдебното производство.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 НПК, тъй като съдът не е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен и това обстоятелство е в интерес на осъдения.

Не може да се сподели и становището, че в конкретния случай Пловдивският апелативен съд има възможност да приложи разпоредбата на чл. 425 ал. 1 т.3 НПК, тъй като се касае за споразумение, а не за решение или присъда, поради което няма как да бъде заместена волята на страните, която е била постигната в атакуваното споразумение.

Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването споразумение № 439/30.10.2025 г. по НОХД 3465/2024 г. на РС Стара Загора, 3 наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4