Определение № 1497 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1497 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.на Изева

Членове:

Радостина С.

С.на Станева като разгледа докладваното от Радостина С. Въззивно частно гражданско дело № 20265300501199 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.122, изр.2 от ГПК.

С Определение № 6085/18.05.2026г. по гр.д.№ 3903/2026г. от Районен съд - Пловдив, VII гр.с., е повдигната препирня за подсъдност пред Окръжен съд – Пловдив, относно това кой е компетентният съд да се произнесе по искова молба, подадена от ЗД “Лев Инс” АД против С. А. А., с предявен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1 от КЗ, прекратено е производството по делото и е постановено да се изпрати на Окръжен съд – Пловдив за определяне на компетентния съд.

Окръжен съд - Пловдив, V гр.с., констатира следното:

По образуваното гр.д.№ 1211/2026г. по описа на Районен съд – Велико Търново, от ЗД “Лев Инс” АД е подадена искова молба на 20.04.2026г. против С. А. А., гр.Пловдив, *****, с която е предявен установителен иск на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1 от КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 590,08 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица № BG/22/121001587111 със срок на валидност от 04.06.2021г. до 04.06.2022г., която сума е дължима от ответника – делинквент, който след настъпване на пътно-транспортното произшествие на 23.07.2021 г. в гр. Бад Залцунген, Германия, е напуснал местопроизшествието, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 1

09.02.2026 г., до окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 108/12.02.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 249/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново. В мотивите на Определение № 834/21.04.2026 г. по гр. д. № 1211/2026 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, са изложени аргументи, че ответникът е потребител на застрахователни услуги по посочената застраховка и местната подсъдност се определя съгласно чл.113 от ГПК - по неговия настоящ адрес, като за спазването съдът следи служебно на осн. чл.119, ал.3 от ГПК. От наличните данни е установено, че настоящият адрес на С. А. се намира в гр. Пловдив, което обуславя компетентност по правилата на местната подсъдност на Пловдивския районен съд да се произнесе по предявения иск, поради което производството по делото е прекратено и е изпратено на Районен съд - Пловдив. След постъпване на делото в Районен съд – Пловдив е постановено Определение № 6085/18.05.2026г., с което са изложени основни съображения, че съгласно актуалната практика на Окръжен съд - Пловдив, нормата на чл.113 от ГПК не намира приложение по отношение на регресните застрахователни права.

Налице е позоваване на съдебна практика - Определение №

261026/13.05.2021 г., по възз.ч.гр.д. № 868/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, X гр.с., според което нормата на чл.2, ал.2 от КЗ изчерпателно изброява субектите, които имат качеството на ползвател на застрахователни услуги. Между тях не е посочен ответникът по регресния иск, предявен от застрахователя, платил на увреденото лице. Поради това отговорността на ответника – застраховано лице, възниква не по силата на договор, а се извлича от изрична разпоредба на закона – чл. 500, ал.1 от КЗ. Налага се извод, че затова намира приложение чл. 119, ал.4 от ГПК, а не чл.119, ал.3 от ГПК.

Посочено е също в мотивите, че съдът, до който е адресирана исковата молба, с която се предявява регресен иск по чл.500 от КЗ няма правомощията служебно да следи за местната подсъдност на спора, а може да прекрати и изпрати делото по компетентност на друг съд само при релевиран от ответника, в срока за писмен отговор, отвод за неподсъдност на осн. чл.119, ал.4 от ГПК. В тази насока, се позовава и на друга съдебна практика Определение по възз.ч.гр.д. № 1304/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XIV гр.с., Определение по възз. ч. гр. д. № 2037/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с., Определение № 813/07.09.2021 г., 2 постановено по възз. гр. д. № 2206/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VI гр.с.

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът по регресния иск, предявен от застрахователя, платил на увреденото лице, няма качеството на потребител на застрахователни услуги, съобразно прочита на разпоредбата на чл.2, ал.2 от КЗ. Затова, правото на застрахователя да ангажира отговорността на ответника за сумата, заплатена от дружеството за застрахователно обезщетение е на основание разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, а не по силата на договора. Регресното вземане възниква не заради качеството на ответника - застраховано лице и ползвател на застрахователна услуга /по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ/, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност и се обуславя от предпоставките, посочени в него, а не от договорните клаузи. В този случай, съдът не разполага с права служебно да следи за спазване на местната подсъдност, а само по направено възражение от ответника в срока на писмения отговор по чл.131 от ГПК. Ето защо, компетентен да разгледа исковата молба с предявения иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1 от КЗ, е Районен съд – Велико Търново.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Компетентен да разгледа искова молба, подадена на 20.04.2026г. от ЗД “Лев Инс” АД против С. А. А., гр.Пловдив, *****, е Районен съд - Велико Търново.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив само за сведение, а цялото дело - на Районен съд - Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4