Решение № 71 от 01.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Бургас, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20242001000134 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 21 от 07.06.2024 г., постановено по т.д. № 25/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е оставена без уважение жалбата на “Е. Г.” ООД, ЕИК **********, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията № 20240424174217 от 26.04.2024 г., постановен по заявление с вх.№ 20240424174217 от 24.04.2024 г. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от “Е.

Г.” ООД, с която то се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът оспорва изводите на съда, че запорът върху дружествените дялове е пречка да се въздейства върху членствените правоотношения.

Излагат се аргументи, че осъществяването на правомощията от страна на дружеството по чл. 126 ТЗ не следва да се тълкуват като акт на разпореждане с дяловете по смисъла на чл. 451, ал. 1 ГПК. Според въззивника действието на запора се разпростира върху вземането на изключвания съдружник за изплащане на стойността на дела му, като извън ограничението на чл. 73в ТЗ е недопустимо въвеждането на ограничения относно правото на Общото събрание на съдружниците в ООД да намали капитала на дружеството като обезсили дяловете по прекратеното дялово участие или да запази стойността на капитала като се преразпределят дяловете по прекратеното дялово участие.

Като допълнителен довод се изтъква, че нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ посочва изрично имуществените последици по прекратеното дялово участие като отделни и извън фактическия състав на прекратяването на дялово участие в ООД.

1

Иска се отмяна на решението и даване на указание за вписване на заявените промени. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е надлежно връчена на А., която в законоустановения срок не подава отговор по нея.

За да се произнесе, Бургаският апелативен съд съобрази следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес от обжалване, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. По същество жалбата е основателна.

На 24.04.2024 г. до Агенцията по вписванията по електронен път е било подадено заявление А4 с вх. № 20240424174217 от адв. Г. Н. като пълномощник на “Е. Г.” ООД, ЕИК **********, за вписване на промени по партидата на това дружество в Търговски регистър, а именно: заличаване на съдружника П. Ал. Т.. По заявлението е постановен отказ № 20240424174217 от 26.04.2024 г. на длъжностното лице по регистрацията по съображения, че съдружникът е изключен поради невнасяне на допълнителна парична вноска в размер на 4000 лв, във връзка с взето решение на общото събрание, но не са представени доказателства за плащане на същата парична вноска от останалите съдружници, както и че е налице вписан запор върху дружествените дялове на съдружника П. Ал. Т. преди приемане на решението на общото събрание на съдружниците за неговото изключване.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение Окръжен съд Сливен е потвърдил така постановения отказ, като е формирал изводи, че макар длъжностното лице по регистрацията да не разполага с правомощие да прави проверка досежно внасянето на допълнителната парична вноска от останалите съдружници, с оглед даденото разрешение в т. 7 на ТР № 1/2020г на ОСТК, заявеното обстоятелство не може да бъде вписано в ТРРЮЛНЦ, тъй като задължение на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 ТЗ. Забраната дружеството да предприема действия, които законът му вменява във връзка със сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове, охранявала предвидената в закона възможност взискателят да се удовлетвори от равностойността на дружествения дял на длъжника, евентуално от ликвидационния му дял, но този резултат би могъл да се осуети, ако към датата на изявлението по чл. 517 ал.3 ГПК, длъжникът вече няма качество на съдружник или неговото дялово участие е намалено или прекратено чрез разпоредителни действия по реда на чл. 129 ТЗ.

Това решение е неправилно.

Неправилно съдът се е позовал на ТР № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, с което се приема, че “длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали 2 след вписан в регистъра запор върху тези дялове.“ Случаят е различен.

Заявено е вписване на изключване на съдружник, а не обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове след вписването на запор върху тях.

Общото събрание на съдружниците е упражнило правото си да изключи съдружник по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, а това право не може да бъде ограничено чрез прилагане по аналогия на цитираното тълкуване. В случая няма действие на разпореждане със запорирания дял от страна на изключения съдружник, а решение на орган на управление на дружеството за прекратяване на членството му. Правата на кредиторите на съдружника, чийто дял е запориран и който бива изключен, са съхранени от запора, който запазва действието си и по отношение на вземането на съдружника по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

На 04.01.2024 г. общото събрание на съдружниците на дружеството е взело решение за внасяне на допълнителни парични вноски по реда на чл. 134 ТЗ от страна на съдружниците в размер на по 4000 лв. всеки до 31.01.2024 г.

На 10.02.2024 г. е проведено общо събрание, на което са присъствали всички съдружници и на което е установено, че съдружникът П. Т. не е изпълнил задължението си за внасяне на посочената допълнителна вноска. Били са изслушани обясненията му във връзка с неизпълнението му и му е била връчена покана с предупреждение за изключване му в случай, че същият не внесе допълнителната вноска в двуседмичен срок – до 25.02.2024 г., т.е. изпълнено е изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ. На 07.03.2024 г. е проведено ново общо събрание, на което са присъствали всички съдружници и е взето единодушно решение за изключването на П. Т.. Дяловете на изключения съдружник са поети от съдружника В. Т. Х. и е взето решение за изплащане на равностойността на дружествения дял на кредиторите на Т. до размера на вземанията им. Налице са изисквания на закона за вписване на изключването на П. Ал. Т. като съдружник в “Е. Г.” ООД. Обстоятелството дали другите съдружници са изпълнили задължението за внасяне на допълнителни парични вноски са извън обхвата на проверката, която дължи и която има право да извърши длъжностното лице по регистрацията. Това налага отмяна на решението на окръжния съд и на отказа на АВ.

На осн. чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 22,50 лв., която сума представлява сбор от заплатените държавни такси за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 25, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, Апелативен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 21 от 07.06.2024 г., постановено по т.д. № 25/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказ № 20240424174217 от 26.04.2024 г. на длъжностното 3 лице по регистрацията към А. за вписване на промени по партидата на “Е. Г.” ООД, ЕИК **********, в Търговски регистър, а именно: заличаване на съдружника П. Ал. Т..

УКАЗВА на А. да извърши вписване на поисканите със заявление вх. № 20240424174217 от 24.04.2024 г. промени.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, ЕИК 131282355, София, ул. Ел.

Б. № 20, да заплати на “Е. Г.” ООД, ЕИК **********, гр. К., община Сливен, Промишлена зона, завод В., сумата 22,50 лв. – разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписвания за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4