Решение № 225 от 09.08.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. гр. Д., 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова при участието на секретаря Славка Щ. А.а в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Гражданско дело № 20233200100590 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

С искова молба рег.№ 5313/21.08.2023 год.,уточнена с молба рег.№ 7025/09.11.2023 год. (по отношение вида и размера на причинените вреди ) и в съдебното заседание от дата 05.07.2024 год. (относно броя и вида съединение на заявените искове ) е заявена осъдителна претенция на Е. С. Р., ЕГН **********, от гр. Д. чрез процесуалния му представител адв. Е. Ф., САК срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с посочено правно основание по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 04.11.1950 год. , основана на твърдения,че ищецът е един от пострадалите от престъпленията, разследвани в продължение на повече от 30 години по сл. д.№ 1/1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д.№ 780-ІІ/1998 год. на ВОП –София, преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на ВОП-София, известно от публичното пространство като делото за възродителния процес.

1

Като правнорелевантни факти във връзка с качеството на ищеца като пострадало лице са посочени: нахлуването след полунощ в дома му през месец януари 1985 год. на група червени барети, упражнили над него физическа сила и задържали го в присъствието на семейството му, което било сплашено-децата и съпругата му плачели, съседите се събудили , отвеждането му с група турци от окръга във военното поделение в гр. Банско ,където за период от 45 дни бил заставен под заплахи и въоръжена охрана от армия и полиция да извършва тежък физически труд и принудително да смени рождените си турски имена с български.В тези условия бил поставен с още около 400 души,всички от турски етнически произход. След завръщането си се върнал на работа в *** , но поради ясно заявеното му нежеланието да използва новите си имена бил уволнен. Не било възможно да си намери постоянна работа и за да осигурява прехраната на семейството си работел инцидентно и на частно в строителството. През месец май 1985 год. отново бил задържан без обвинение и отведен в гр. Козлодуй, където бил заставен да работи в строителството на атомната централа .Поставен бил в крайно унизително положение,изпълнявал тежък физически труд , причинили влошаване на физическото и психическото му здраве. Разболял се сериозно ,настанен бил в болница за лечение и след това освободен , за да се върне при семейството си.

Мотивиран от причинените му унижения,нечовешко третиране и наказване,наред с принудителната смяна на имената и забраната за етнокултурните му традиции и обичаи, в края на 1985 год. се включил в създаване на неформално движение за възстановяване и защита правата на турците,застъпващо с мирни средства връщане на рождените имена ,съхраняване етно-културната идентичност и равнопоставеност на хората.

През месец юни 1986 год. бил арестуван и подведен под наказателна отговорност за участието му в движението ,осъден на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода . Освободен бил от затвора в края на 1989 год. на основание Закона за амнистия (Обн.,ДВ,бр.99/22.12.1989 год.).

Междувременно докато бил в затвора ,семейството му било екстрадирано от България с по един куфар и без никакви пари. След освобождаването му от затвора, напуснал страната и се установил при семейството си в Република Турция. Цялото имущество на семейството , дома 2 и покъщнината им ,останали в България, а животът в чужда държава бил труден, като в периода на устройване , продължил 10 години живеели в бедност и лишения.

Подробно е проследено движението по сл. д.№ 1/1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д.№ 780-ІІ/1998 год. на ВОП –София, преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на ВОП-София, известно от публичното пространство като делото за възродителния процес с излагане на конкретни твърдения в хронологичен ред във връзка с неговото образуване, спиране и прекратяване, извършвани процесуално-следствени действия, проявена пасивност и бездействие от компетентните органи, препредприети мерки, вкл. извънпроцесуални за ускоряване неговото приключване, обуславящи неразумната му продължителност .

Независимо ,че пребивавал извън страната, ищецът живо се интересувал от хода на разследването за издирване ,установяване и търсене на отговорност от виновниците за упражнената спрямо етническите турци репресия. Макар в материално правен аспект да бил пострадал от деянията ,предмет на разследване по сл. д.№ 1/1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д.№ 780-ІІ/1998 год. на ВОП –София, преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 год. на ВОП-София, причинили му имуществени и неимуществени вреди , не бил разпитван като свидетел и не му били разяснявани правата на пострадало лице. Ищецът бил подавал молби до ВОП на основание чл. 75 ал.3 от НПК за участие като пострадал в досъдебната фаза на процеса,както и други такива и сигнали ,вкл. за премахване нивото на класификация на делото ,за преквалифициране на деянията и за привличане към отговорност и на други участници ,които не са разследвани. През 2018 год. подал заявление за ускоряване на досъдебното производство ,като с определение № 4841/06.11.2018 год. по н.ч.х.д.№ 4713/2018 год. , СГС дал едномесечен срок на ответника за произнасяне съобразно правомощията му по чл.242 ал.1 от НПК.

Ищецът твърди ,че прекомерната продължителност на делото, без обективно и разумно оправдание, нарушава правото му по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на каквото има право с оглед на това, че е пострадал от деянията, предмет на разследването, съответно има право да релевира и да получа обезщетение за 3 цялата продължителност на производството. Твърди, че резултатите от разследването и делото са решаващи за упражняването и защитата на гражданските му права. Отговорност за необоснованото забавяне на делото носела прокуратурата, защото тя е господар на досъдебната фаза на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно задълбочено, грижливо и обективно, както и да бъдат взети възможните разумни мерки, за да се съберат всички налични доказателства, нужни за установяване на релевантни факти и обстоятелства. В този контекст се налагало и изискването за навременност, разумна бързина и старателност на разследването. На следващо място, прокуратурата използвала всички възможни механизми да бави делото, като някои примери за това били: спирането на наказателното производство с постановление от 04.10.2018 год., без към нея дата да е изпращана молба за правна помощ; неизпълнението и несъобразяването на определенията на СГС, с които са определени мерки за ускоряване на производството; непредприемането на мерки за съобщаването на постановлението за спиране от 04.10.2018 год., което възпрепятствало съдебния контрол над същото; изпращането на няколко съдебни поръчки в чужбина, без пострадалите ефективно да са търсени и призовавани на техните адреси в България и без да са посочени имената и адресите им в чужбина.

Предвид продължителността на делото повече от 30 години, ищецът претърпял неимуществени вреди ,изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата му, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх от формалното му водене, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. Преживявал много тежко забавянето на делото , което се отразило върху здравословното му състояние ,като съществено го влошило-ищецът страдал от ***. Забавянето на делото имало за пряка последица загубване на залога му - загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите :неимуществени и имуществени от разследваните деяния – лишаване от естествени и основни права, като: правото на личен и семеен живот; правото на достойнство и зачитане на личния интегритет; възможността да се полага труд и да се добиват трудови доходи; правото на здравни грижи; правото на етно-културна идентичност. Ищецът не разполагал с реална и ефективна възможност да предяви граждански иск за обезщетяване на причинените му вреди, извън или 4 независимо от прекомерно забавеното наказателно производство.

Отправено е искане за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 270 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 21.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща глобално обезщетение в съответствие с практиката на ЕСПЧ за неимуществените и имуществените вреди, включително за загубата на възможности, от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 год., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998 год. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през януари 1991 год. до момента на предявяване на настоящия иск.

Ответникът ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска с писмен отговор рег.№ 6476/16.10.2023 год.,уточнен в съдебното заседание от дата 05.07.2024 год. (относно периода и неговата продължителност, за който счита, че не е пасивно легитимиран за вреди) .По реда на ЗОДОВ не подлежали на обезщетяване вреди от събитията през 1985-1988 год. и във връзка със задържане под стража и принудителна административна мярка, които подлежали на обезщетяване по друг специален закон-Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица, както и налице бил друг ред на обезщетяване по смисъла на чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ.

Претенцията за тези вреди били погасена и по давност. Разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ, препращала към чл.6 § 1 от КЗПЧОС, но тя не гарантирала правото на частно възмездие, респ. висящото наказателно дело ,не можело да бъде определено като такова за граждански права. В настоящата хипотеза ищецът е разполагал с възможността да сезира с иск гражданския съд ,който имал компетентността да установи всички факти от значение за правото му на обезщетение за вредите от деликта. За времето от внасяне на обвинителния акт в съда и до връщане на делото на органите й, Прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря по претенция за обезщетяване на вреди, отговорен за които е друг правен субект-съдът, ръководещ наказателното производство за периода от 20.07.1993 год. до 09.02.1995 год. когато е било водено н.о.х.д №1/1994 год. по описа на Върховен съд, Военна колегия и за периода от 19.12.1997 год. до 13.05.1998 год., когато е било водено н.о.х.д №1/1998 год. по описа на Върховен съд, Военна колегия.Искът по чл.2б от ЗОДОВ бил недоказан по основание, респ. заявен в размер ,който е 5 прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост ,дефиниран в чл.52 от ЗЗД. Негативни изживявания, свързани с упражнена спрямо ищеца репресия в периода на “възродителния процес“ не следвало да бъдат съобразявани ,тъй като не били пряка и непосредствена последица от самото наказателно производство, а действително търпените от него вреди не били доказани. Продължителността на процеса била обусловена от фактическата и правна сложност на делото, предмета на разследването, поведението на участниците в процеса и компетентни органи, огромния брой пострадали лица, повечето от които намиращи се извън страната; задължителните по закон множество процесуални действия, в това число изготвяне на следствени поръчки до Р Турция; изпълнение на задължителни указания на съда след връщане на делото. Ответникът оспорва и началния момент на дължимост на акцесорното вземане за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че такава би следвало да се дължи от момента на подаване на исковата молба в съда.