Определение № 4037 от 18.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4037 гр. София, 13.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002105053 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Ц. Й. Н. срещу въззивно решение № 4705 от 31.08.2023 год., постановено по в.гр.дело № 10684/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В с-в, с което е потвърдено решение № 20151150 от 05.07.2021 год., постановено по гр.дело № 15601/2021 год. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, с което са отхвърлени предявените от Ц. Й. Н. срещу „Софийска вода“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 56 от 05.02.2021 год. на изпълнителния дирекпор на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър, контрол на индустриални клиенти“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 380 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 09.02.2021 год. до 09.08.2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на ищеца и всички представени доказателства, като формираните правни изводи не кореспондирали със събраните доказателства. Към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца не било налице 1 съкращаване на щата, което да засяга длъжността му или функциите, с които тя била свързана. Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ било задължително, защото трудовите функции на заемата от ищеца длъжност били в изпълнение на нормативно определена и нормативно присъща дейност /Наредба № 7 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места/, която не можело да бъде преустановявана, а и освен това било доказано, че тези функции били изпълнявани от други лица още преди процесното уволнение. Задължително било и получаването на предварително писмено съгласие от синдикалното ръководство, но такова легитимно съгласие не било дадено, тъй като писмото не било подписано от всички членове на синдикалното ръководство и не били спазени изискванията на действащия устав на синдиката за начина на вземане и изразяване на решенията на ръководството. /чл. 40, ал. 2, т.

2 и чл. 76 от Устава на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ/.

Процесното уволнение било второ по ред на същото основание и било резултат от осъществена спрямо ищеца дискриминация по признак „лично положение“, както и проява на превратно упражняване на работодателски правомощия.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на фактическия и доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните?

2/ При оспорване от една от страните по делото на представени от другата страна частни документи, коя от тях носи доказателствената тежест за установяване на датата на съставянето им?

3/ Налице ли е реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници или служители със сходни трудови функции?

4/ От кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган? и

5/ Как се разпределя доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр.?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с цитираните в изложението Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., ОСГК и решения на ВКС /посочени съответно в т. ІІ.2.А, т. ІІ.2.Б, т.

ІІ.2.В, т. т. ІІ.2.Г и т. ІІ.2.Д от изложението/. Навежда се и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба „Софийска вода“ АД счита, че не са налице основания за 2 допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е законосъобразно и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са неоснователни, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 КТ. По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Мениджър, контрол на индустриални клиенти“. Това правоотношение е било прекратено считано от 09.02.2021 год. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата, със Заповед № 56 от 05.02.2021 год. на изпълнителния директор на ответното дружество, която е била връчена на ищеца на 08.02.2021 год. Със Заповед № ДР-51 от 05.02.2021 год. на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД били утвърдени промени в организационната структура и щатното разписание на дружеството в Дирекция „Експлоатация и поддръжка“, отдел „Контрол на индустриални клиенти“, свързани с оптимизация на процесите, като било наредено, считано от 05.02.2021 год. да бъде съкратена 1 брой длъжност „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“. В щатното разписание на „Софийска вода“ АД, в сила от 25.11.2020 год., съществувала длъжността „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“, а в новото щатно разписание, в сила от 05.02.2021 год., тази длъжност била съкратена. На 15.12.2020 год. работодателят поискал съгласие от синдикалното ръководство на предприятието за уволнението на ищеца /чл. 76 КТД/ и получил такова, обективирано в писмо с вх.№ СВ2844 от 05.02.2021 год., което изразявало волята на синдикалния съвет /ръководството на синдикалната организация.

С оглед предмета на въззивната жалба /чл. 269 ГПК/, въззивният съд е счел, че спорните по делото обстоятелствата са свързани с въведените от ищеца възражения за прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на изискванията на действащия Колективен трудов договор /КТД/, че уволнението е ярка проява на превратно упражняване на работодателски правомощия и израз на осъществeна спрямо ищеца дискриминация по признак „лично положение“, че не е налице реално съкращаване на длъжността на ищеца и че ответникът не е извършил подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. В тази връзка въззивният съд е извел от правна страна, че работодателят е упражнил законно правото си уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, тъй процесната длъжност е била премахната за в бъдеще от утвърдения общ брой служители в предприятието, съкращаването на щата е реално, извършено е по съответния ред и от компетентен орган и датата на уволнението следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване. Доводите, че не е било налице действително съкращаване на длъжността „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“ – тъй като не е отпаднала трудовата й функция, както и че работодателят е бил длъжен да извърши подбор – тъй като съществуващи длъжности по функции се припокриват с тази на „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“, са намерени за неоснователни. По реда на чл. 272 ГПК са инкорпорирани съображения за осъществено съкращаване на единствена длъжност, съчетана с трансформация, както и за липсата на сходство между трудовите функции на процесната длъжност и трудовите функции на запазени в новото щатно разписание 3 длъжности /длъжността „инспектор производствени отпадъчни води“ и длъжностите, изпълнявани от инж.В. Димитров/, изведена при съпоставянето им въз основа на събраните доказателства по делото. Позовавайки се на съдържанието на писменото уведомление с вх.

№ СВ2844 от 05.02.2021 год., подписано еднолично от председателя на синдикалния орган, въззивният съд е приел, че работодателят е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ вр. с чл.

76 КТД, тъй като е получил предварително писмено съгласие от синдикалното ръководство на предприятието, като колективен орган, за уволнението на ищеца. Счел е, че в случая работодателят не е бил длъжен да извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като е извършено реално съкращаване на единствената щатна длъжност „Мениджър, Контрол на индустриални клиенти“. Въззивният съд е констатирал, че от събраните по делото доказателства не се установява различно третиране на ищеца в сравнение с другите служители на дружеството при сходни обстоятелства, поради което с оглед правилото на чл.

9 ЗЗДискр. е приел, че ищецът не е доказал факти, от които да се направи извод, че по отношение на него е налице дискриминация по признак „лично положение“, за да възникне задължение за ответника-работодателя да доказва обстоятелството, че правото на равно третиране не е нарушено. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.

По отношение на въпроса по т. 2 от изложението не е налице общата предпоставка на чл.

280, ал. 1 ГПК – този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора. С обжалваното решение не е отречено правото на ищеца да оспори датата на частни документи, представени от работодателя /заповед № ДР-51 от 05.02.2021 год. на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД и ново щатно разписание/ и не е указвано как се разпределя доказаталствената тежест във връзка с това оспорване.

При изложените от въззивния съд мотиви формулираните от жалбоподателя въпроси по т. 1, 3, 4 и 5 са от значение за изхода на спора, но същите са решени изцяло в съответствие с практиката на ВКС, включително цитираната от жалбоподателя.

Въззивният съд дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.