Решение № 1827 от 08.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. В., 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502354 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от Г. КР. К. въззивна жалба срещу Решение № 262479/23.08.2021 г. по гр. д. № 16474/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато на основание чл. 34 от ЗС извършването на съдебна делба при квоти ½ идеални части за Г.

КР. К. и ½ идеални части за ИВ. П. Г. , по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в град В., ул. „******“ ******: 1/ АПАРТАМЕНТ № 9 със застроена площ от 75,37 кв. м., състоящ се от спалня, детска, всекидневна, баня- тоалет и два балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор ******.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ******.65, предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор: ******.65.1.13, ведно с 13,9079 % идеални части от общите части на сградата и от стълбище 16,27 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.65.1.2, под обекта:

******.65.1.12, ******.65.1.16 и над обекта: ******.65.1.4 и ******.65.1.3 и 2/ КАБИНЕТ № 1 със застроена площ от 10,85 кв. м., състоящ се от една помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******.65.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, на етаж 0, в сграда с идентификатор ******.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ******.65, предназначение на обекта: Друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор: ******.65.1.13, ведно с 2,0021 % идеални части от общите части на сградата и от стълбище 2,34 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ******.65.1.12, под обекта: няма и над 1 обекта: ******, ведно с 22 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******.65, целият с площ от 171 кв. м., Трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:735, при съседи: ******.838, ******.66, ******.218 и ******.34.

Жалбоподателят излага становище за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, въз основа на който е допуснал делбата при равни квоти – че не е оборена презумпцията на чл. 21 от СК поради недоказана частична трансформация, е необоснован. Оспорва като неподкрепено от приложените по делото доказателства становището на съда, че не се установявало при заплащане на капарото и при сключването на окончателния договор, че двамата съпрузи не са разполагали със средства, както и че бабата и майката на ищцата не са й дарявали суми за придобиването на недвижимия имот. На следващо място въззивникът излага твърдения, че съдът не е обсъдил всички събрани гласни и писмени доказателства поотделно и в съвкупност, като неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите И. И. и Й. К.- В.. Сочи, че от доказателствата по делото се установявало безспорно, че и двамата съпрузи са имали доходи от трудова дейност, но те не са били достатъчно за закупуването на имота, като в посочения смисъл били показанията и на посочените от ответника свидетели М. П. и П. Г.. Последният потвърдил също, че бабата на ищцата и́ дарила пари, но за за обзавеждане на детската стая, като обстоятелството относно предназначението на предоставените средства било оборено от показанията на свид. И. и К.-В.. Въз основа на гореизложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част, касаеща единствено квотите на съделителите, като делбата бъде допусната при квоти 928/1680 идеални части за ищцата Г. КР. К. и 752/1680 идеални части за ответника ИВ. П. Г.. Отправя искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ИВ. П. Г., чрез процесуален представител адв. Д. К.-К., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззиваемият излага твърдения, че изводът на първоинстанционния съд, че ищцата не е оборила презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос е правилен, тъй като единствените доказателства в този смисъл били събрани чрез разпит на свидетелите И. и К.

В., които били очевидно заинтересовани от изхода на спора, а твърдените от тях факти обективно недостоверни. Поради изложеното сочи, че първоинстанционният съд правилно не ги е кредитирал, като оспорва изложеното във въззивната жалба становище, че съдът е следвало да установи произхода на личните средства, вложени в придобиването на процесните имоти, с оглед съществуващата презумпция за съвместен принос.

Същевременно твърди, че от ангажираните по делото доказателства се установявало, че е възможно страните да са финасирали задатъка и втората вноска от цената със спестени или взети назаем лични средства. Противопоставя се още на твърденията на жалбоподателя относно показанията на свид. Г., като сочи, че от същите се установявало, че предоставената от бабата на ищцата сума била с изрично предназначение. Счита, че изложени в изготвената от него писмена защита по делото съображения останали необсъдени от първоинстанционния съд, но това не опорочавало произнасянето на последния. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в производството.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на въззивника излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на свид. И. И. и Й. Й. К.. Оспорва още извода на съда, че съпрузите са разполагали с необходимите средства да закупят имота, като неподкрепен от събраните по делото доказателства. Счита, че несъмнено по делото е установен факта на предоставяне на сумата от 9200 лева от бабата на съделителката, която била вложена за закупуване на процесния имот. По изложените съображения, включително и в писмените бележки пред първа инстанция, въззивникът моли за допускане на делбата при отчитане на трансформацията на личното му имущество.

2

Процесуалният представител на въззиваемата страна в пледоарията си по същество изразява становище, че решението не страда от твърдените от жалбоподателя пороци, както и, че последният не е провел обратно доказване за оборване, необходимо за установяване на частичната трансформация на лични средства, поради което моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт с присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано по предявен от Г. КР. К. срещу ИВ. П. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти, находящи се в град В., ул. „******“ ******: 1/ АПАРТАМЕНТ № 9 със застроена площ от 75,37 кв. м., състоящ се от спалня, детска, всекидневна, баня- тоалет и два балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК 2/ КАБИНЕТ № 1 със застроена площ от 10,85 кв. м., състоящ се от една помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******.65.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1898/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, ведно с 22 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******.65, при следните квоти – за Г. КР. К. – 928/1680 идеални части, а за ИВ. П. Г. 752/1680 идеални части

Предмет на въззивно обжалване в настоящото производство е произнасянето на първоинстанционния съд относно равните квоти, при които е допусната делбата, с оглед отхвърлената претенцията по чл. 23, ал. 2 от СК, предявена с възражение в делбата, за частична трансформация на лични средства на ищцата в размер на 17 600 лева, вложени в придобиването на процесните имоти.

Между страните не е налице спор, че недвижимият имот е закупен по време на брака им въз основа сключен договор за покупко-продажба от 16.08.2018 г., както и че заплатената цена по договора за покупко - продажба е в размер на 168 000 лева, като сумата от 150 400 лева – представляват семейни средства на двамата съпрузи, придобити чрез договор за банков кредит от „Централна кооперативна банка“ АД.

Посочените факти се установяват още от приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 41, том 6, рег. № 7896, дело № 569/16.08.2018 г. на нот. с рег. № 363 и р-н на действие ВРС, от който е видно, че В. А. Р. и Д. Р. Р. са продали на ИВ. П. Г. и Г.К. Г.а следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор ******.65.1.13, находящ се в град В., ул.

„******“ ****** ведно със съответните 22 кв.м. идеални части от мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор ******.65 за сумата от 168 000 лева. Уговорките между страните са в смисъл, че продавачите е следвало да получат сумата изцяло по банков път от ИВ. П. Г. и Г.К. Г.а от банкова сметка на името на Г., като към момента на сключване на сделката 8400 лева са били вече платени като капаро, а 9200 лева – платени в деня на подписване на нотариалния акт и преди вписване в книгите, водени от Служба по вписванията – В.. Остатъкът от 150 400 лева следвало да бъдат платени чрез банков кредит, което се потвърждава и от приложения по делото договор с „Централна кооперативна банка“ АД по договор за ипотечен банков кредит „Дом за теб“ № 80820КР-АА-0632/16.08.2018 г.

С разрешение за строеж № 0-30/12.09.2019 г. от община В. е разрешено да се извърши промяна на предназначението на търговски обект на две нива с идентификатор ******.65.1.13, находящ се в сграда в УПИ V – 5, кв. 135 по плана на 7-ми м.р, ул. „******“ ****** като се обособят два дяла – дял 1 – кабинет № 1 и дял две – жилище – апартамент № 9, разположено на втори етаж, състоящо се от антре, килер, баня с тоалет и предверие, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални и две тераси. От заключението на 3 проведената при първоинстанционното разглеждане на делото СТЕ, се установява, че кабинет № 1 отговоря на нормативните изисквания за самостоятелен обект към датата на обособяването му като такъв.

По същество правния спор между страните е концентриран около семейния произход на първоначално заплатените вноски за придобиване на имота, а именно сумата от 8 400 лева, платени като капаро по предварителния договор и сумата от 9 200 лева, заплатена в деня на сключване на окончателния договор, за които ищцата твърди, че са нейни лични средства. По отношение на капарото в размер на 8 400 лева, твърденията са, че същото е осигурено от дарение, извършено от нейната майка Й. Г. К.-В. в брой. Досежно сумата от 9200 лева, ищцата излага ,че е дарена отново в брой от нейната майка, която на 05.07.2018 г. е изтеглила преведените от бабата на Г. 9000 лева от банковата си сметка в „ОББ“АД, и на същата датата ги е предала на ръка на дъщеря си като добавила още 200 лева от себе си.

Последната по-късно я е предала на своя бивш съпруг за да я внесе по банкова сметка на продавача.

Релевираното от ищцовата страна възражение по същността си представлява претенция по чл. 23, ал. 2 от СК за трансформация на лични средства при закупуване на делбения имот. В тежест на съделителя, който поддържа, че за придобиването на последния са разходвани лични негови средства е да проведе обратно доказване на предпоставките на чл. 21, ал. 3 от СК за съществуването на съвместен принос, което може да бъде само пълно и пряко доказване на правнорелевантните факти, от които черпи изгодни правни последици, и които изключват съвместния принос на съпрузите.