Решение № 2603 от 26.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2603 гр. Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110105402 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 СК.

Ищецът Д. Р. К. твърди, че с ответника П. К. Т. са родители на малолетното дете Б. Д. К. род. на 19.06.2019 г.

Излага, че връзката на страните датира от 2004 г., като през 2005 г. се родил синът им Д. Д. К.. Твърди, че от 2007 г. семейството се установило в жилище, негова лична собственост, закупено с ипотечен кредит. Сочи, че от началото на съвместното им съжителство ответницата проявявала неуважително отношение към родителите му. За целия период на съвместното му съжителство с Т. само той полагал труд по трудово правоотношение и осигурявал издръжката на домакинството. Излага, че в периодите, в които се прибирал в отпуск от плаване, ответницата го провокирала, обиждала и нагрубявала, вкл. пред децата, като гледала на него единствено като източник на средства. През 2023 г. отношенията им се влошили крайно, което довело до решението да прекрати връзката им. Така, през м.09.2024 г. ищецът съобщил на ответницата, че следва да си намери работа и да осигурява сама издръжката си, като около половин година продължил да я подпомага.

Ищецът твърди, че контактите с дъщеря му Б. са ограничени. Заявява, че майката се намесва в разговорите с детето с претенции за пари и при отказ предизвиква скандали. Сочи, че Т. забранява Б. да остава при него с преспиване и манипулира детето.

Заявява, че през м.03.2025 г. чрез процесуалния си представител предложил на ответницата да сключат споразумение по отношение на 1 малолетното им дете, но такова не било постигнато.

Излага, че преди иницииране на производството успял да прекара с дъщеря си периода от 25.04.2025 г. до 27.04.2025 г., през който Т. неколкократно се обаждала на него и майка му и отправила заплахи за саморазправа.

Желае отношенията между страните по повод детето Б. да бъдат уредени по съдебен ред, за да не бъде зависим от ответницата при осъществяване на контакти с дъщеря си. Твърди, че е запознат с нуждите на Б. и е в състояние да ги посрещне адекватно. Сочи, че има силна емоционална връзка с детето и може да разчита на подкрепата на своето семейство в грижите за него.

Изразява желание да пътува извън страната с детето с цел почивки и екскурзии, което счита, че ще допринесе за обогатяване на Б..

Отправя следните искания до съда:

I. за определяне на мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето Б. Д. К. род. на 19.06.2019 г., като родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на майката, при която да се определи и местоживеенето му; бъде определена дължима от бащата месечна издръжка в размер на 400 лева и бъде определен разширен режим на личен контакт на бащата с детето;

II . за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката П. К. Т., за пътуването на детето Б. Д. К. придружавано от неговия баща Д. Р. К., до всички държави от Европейския съюз, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай, Тунис, Мароко, Швейцария и Великобритания, като преминава и престоява до 14 дни само в определения на бащата режим на лични отношения, с цел почивка и екскурзии през всеки сезон на годината, до навършване на пълнолетие на детето, както и за издаване на паспорт на детето.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна П. К. Т. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Потвърждава, че с ищеца са родители на детето Б..

Оспорва да е ограничавала контактите между детето и баща му.

Излага, че ищецът не разговаря с нея, като чрез Б. й съобщава кога има намерение да я вземе.

Заявява, че ищецът напуснал нея и децата без обяснения, като й заявил, че ще живее с друга жена в гр. ****. Същият отказал заедно да съобщят на децата за раздялата им.

Оспорва да е възпрепятствала контакта на бащата с децата и да е отправяла заплахи за саморазправа. Счита, че контактите му с Б. са ограничени по негова вина, тъй като често е на път и е възпрепятстван да се обажда.

Оспорва родителските качества на К..

Твърди, че както ищецът, така и двете деца имат сериозен говорен 2 проблем - говорят бързо, сливат думите и трудно им се разбира. Предвид факта, че на Б. предстои да постъпи в първи клас предприели мерки за овладяване на говора, като детето започнало да посещава логопед два пъти седмично. Наложило се работата с логопед да бъде прекъсната след раздялата на родителите, тъй като ответницата не можела да си позволи разходите за това /в размер на 480 лева месечно/.

Т. твърди, че брутният й месечен доход е в размер на 1080 лева, като с него заплаща комуналните разходи за домакинството, както и всички разходи за храна, тъй като макар синът й да е започнал работа, понастоящем не реализира достатъчно доходи. От друга страна, поддържа, че ищецът получава стабилни и високи доходи и не дължи издръжка на трети лица.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно отношението й към родителите на ищеца, като заявява, че не е имала конфликти с майка му и изпитва благодарност за помощта, която тя им е оказвала.

Признава, че ищецът е осигурявал издръжката на семейството, но изтъква, че тя не е работила с негово съгласие, като изцяло е поела грижите за децата им и домакинството. Оспорва да е обиждала или нагрубявала ищеца.

Изрично заявява, че не дава съгласие детето Б. да пътува с баща си в изброените в исковата молба държави. Счита, че с оглед ниската възраст на Б. не е наложително да напуска пределите на страната и това може да й се отрази негативно. Намира, че ищецът не е в състояние самостоятелно да се справи с грижите за дъщеря им в чужбина.

Оспорва предложения от бащата режим на лични отношения и счита, че той не би могъл да се реализира на практика поради трудовата ангажираност на ищеца.

Твърди, че непрекъснато е била с двете деца и е наясно с потребностите на Б.. Сочи, че след като е започнала работа, понякога дъщеря й остава при нейните родители, които й помагат, когато детето е болно или й се наложи да работи до късно. Независимо от това, заявява, че има силна емоционална връзка с Б., докато баща й не е поемал самостоятелно грижите за нея.

Заявява, че наред с нужните средства за логопед, Б. се нуждае и от средства за храна, пособия за детска градина/училище, както и за забавления, с каквито е свикнала от периода преди раздялата на родителите.

Т. твърди, че до раздялата им ищецът й превеждал 3400 лева месечно, а след като се изнесъл от дома им започнал да й превежда сума в размер на 400 лева, която е недостатъчна за задоволяване потребностите на Б..

От своя страна сезира съда с искане за постановяване на решение, с което родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на нея, както и да се определи местоживеенето на детето при нея на адрес: гр.

******; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, както и да бъде осъден бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 1200 лева /613.55 евро/, считано от датата на предявяване на иска 13.06.2025 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

3

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 149 СК за осъждане на бащата Д. Р. К. да заплати в полза на детето Б. Д. К.а сумата от 3547 лева /1813.55 евро/, представляваща издръжка за минало време - за периода от 01.02.2025 г. до 13.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 13.06.2025 г. до окончателното й изплащане.

Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

На ответника по насрещния иск - Д. Р. К., е изпратен препис от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок последният е депозирал писмен отговор, с който е оспорил насрещните искове.

Заявява, че жилището, което семейството е обитавало, е негова индивидуална собственост, като за погасяване на кредита, с който е финансирал покупката му, се наложило да вземе пари назаем от майка си и мъжа, с когото тя съжителства.

Твърди, че винаги е полагал грижи както за Б., така и за сина на страните Д., а в периодите, в които е отсъствал от страната, е поддържал контакт с тях в интернет. Излага, че в хода на настоящото производство майката е започнала да настройва децата срещу него.

Поддържа наведените с исковата молба твърдения, че по време на съвместното им съжителство ответницата редовно е предизвиквала безпричинно скандали в присъствие на децата. Именно това нейно поведение изтъква като причина за раздялата им.

Заявява, че обича дъщеря си и желае да има пълноценна връзка с нея.

Сочи, че спрял да издържа сина си, след като последният по собствено желание прекъснал образованието си.

Оспорва Б. да има специални потребности, като счита, че посредством наведените твърдения в този смисъл майката цели да получи повече средства от него. Поддържа, че е подал заявление за ползване на логопедична помощ от началото на учебната година.

Твърди, че продължава да търпи ограничения в контактите с дъщеря си.

Противопоставя се ответницата да продължи да ползва собственото му жилище и заявява, че е инициирал исково производство за освобождаването му.

Изразява желание с майката съвместно да упражняват родителските права по отношение на Б., като заявява готовност за постигане на споразумение.

Не оспорва претенцията за издръжка на детето Б. до размера от 400 лева, но заявява, че не е в състояние да заплаща по-висока сума. Заявява намерение да напусне настоящата си работа, което би довело до временен спад в доходите му. Оспорва Б. да се нуждае от издръжка в претендирания размер.

Намира, че предложеният от майката режим на лични отношения не е съобразен с интересите на детето и практиката на ВКС.

Изразява становище за недължимост на разноски в производството по 4 чл. 127, ал. 2 СК.

В първото по делото заседание ищецът поддържа, че след определяне на привременните мерки ответницата му създава пречки за осъществяване режима на лични отношения.

Твърди, че по негова инициатива трудовото му правоотношение е прекратено, понастоящем се е установил в гр. **** и е регистриран като безработен в „Бюро по труда“, като е в процес на търсене на нова работа.

Поддържа, че определената с привременните мерки издръжка до настоящия момент е заплащана от неговата майка.

Заявява, че е предприел действия за осигуряване на логопедична помощ на детето в детската градина, която посещава, като е била налице такава възможност, но майката не е предприела нужните действия, за да започне детето да се среща с логопед без да е необходимо тази услуга да се заплаща.

Оспорва изцяло насрещната искова претенция за издръжка за минал период, като поддържа, че за този период е заплащал издръжка в полза на дъщеря си.

Ответната страна оспорва наведените твърдения, че майката е възпрепятствала режима на лични отношения с бащата. Поддържа, че единствените случаи, в които Б. не е предавана на бащата за осъществяване на режима, са били поради наличието на обективни причини като заболяване на детето, посещение на лекар и пр. Майката твърди, че е предоставяла възможност на бащата да осъществява контакти по друго време с детето.

Заявява, че детето продължава редовно да посещава логопед, за което се заплащат разноски в размер на 50 лв. /25 евро/ на посещение, четири пъти месечно, по веднъж на седмица.

От ищеца са наведени твърдения за осъществявано насилие както от майката, така и от по-големия брат на Б., които изцяло се оспорват от ответната страна.

В проведеното на 29.05.2026 г. открито съдебно заседание по делото страните са постигнали споразумение по част от спорните въпроси, както следва: