Решение № 185 от 19.10.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Поморие, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100753 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от Ц. А. И. от гр.София, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Б. М. против „Интертранс логистик” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Лъка, общ. Поморие.

Ищецът твърди, че е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 т.“ при ответника, съгласно трудов договор № 156/10.05.2022 г., при уговорено между страните основно месечно трудово възнаграждение в размер 710 лв. /363.02 евро/, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер 12% и полагащ му се платен годишен отпуск от 20 дни.

Твърди също така, че на 11.05.2022 г. е сключил с ответника и двуезичен трудов договор за неопределено време с шест месеца изпитателен срок за работодателя за длъжността „шофьор международни превози“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер 710 лв.

/363.02 евро/, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер 0.6%, платен годишен отпуск в размер 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск от 5 дни.

Сочи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие, със заповед от 14.09.2022 г.

Твърди, че на датата на прекратяване на правоотношението ищецът и работник се явил при работодателя, за да получи документите за прекратяването и трудовата си книжка, предоставена на работодателя от работника при постъпването му на работа.

1

Твърди, че на горепосочената дата му била връчена новооформена трудова книжка, а не предоставената от него, която му била изпратена от работодателя с куриер и получена от работника на 19.09.2023 г.

Заявява, че след прекратяване на трудовото правоотношение е започнал работа при друг работодател на 17.10.2022 г., като липсата на трудова книжка го лишила от допълнително трудово възнаграждение за стаж и възраст.

Предявява иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ (ред. преди изм. ДВ, бр. 85/2023 г., в сила от 01.06.2025 г.), за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8 520 лв. /4356.21 евро/, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка, в размер на на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение – 14.09.2022 г., до предаване на трудовата книжка на работника – 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предяваване на иска – 23.11.2023 г., до окончателното й изпащане.

По реда на чл.214 от ГПК предявената претенция е изменена по размер от 8 520 лв. /4356,21 евро/, на 1 000 лв. /511.29 евро/.

Претендира и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е подал отговор, с който предявеният иск е оспорен като допустим, но неоснователен.

Ответникът твърди, че не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ, тъй като за ищеца не са настъпили реални вреди от задържаната трудова книжка, по аргумент от започване на работа от ищеца на 17.10.2022 г., поради което същият не бил възпрепятстван да реализира трудов доход.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че обезщетение за задържане на трудовата книжка се дължи, счита същото за дължимо единствено за периода от 14.09.2022 г. до 16.10.2022 г.

Искът е оспорен и с твърдението, че трудовата книжка е била надлежно оформена от работадателя, но не е предадена на работника поради неоказано съдействие от последния, предвид обстоятелството, че на работодателя били известни два адреса на работника, а последният не уточнил на кой адрес да бъде изпратена книжката.

Ответникът също претендира разноските по делото.

Пристъпвайки към разглеждане на делото по същество съдът се запозна подробно със становищата на страните, обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и съобрази относимите разпоредби на закона, при което прие следното.

Не се спори по делото, а и се установява от представените заверене препис от трудов договор № 156/10.05.2022 г. и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, от същата дата, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът и работник е заемал при ответника и работодател длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 т.“, при уговорено между 2 страните основно месечно трудово възнаграждение в размер 710 лв. /363. 02 евро/, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер 12% и полагащ му се платен годишен отпуск от 20 дни.

Безспорно е също така между страните, че при възвикване на трудовото правоотношение ищецът не е предоставил трудовата си книжка за съхранение на работодателя и ответник.

Страите не спорят, а и се установява от представените препис от заповед от 14.09.2022 г. и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие, като заповедта е получена от работника на датата на издаването й, видно от отбелязването в същата.

Съгласно чл.350, ал.1 от КТ (ред. преди изм. ДВ, бр. 85/2023 г., в сила от 01.06.2025 г.), при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

В деня на прекратяване трудовото правоотношение горепосочените две задължения на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени / ТР № 1/2019 г. по т. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС/.

Ответникът не оспорва, че не е изпълнил задължението си да предаде на работника и ищец трудовата книжка на последния в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно задължителните указания на горепосоченото ТР № 1/2019 г., когато работникът или служителят е предал предварително трудовата си книжка на работодателя и тя е в негово държане, както е в случая, задълженията на работодателя да я оформи и да я предаде стават изискуеми в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, като при неизпълнение той изпада в забава от същия ден.

Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (загл.изменено ДВ, бр. 65/2024 г., в сила от 1.06.2025 г.) като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.

Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично писменото си съгласие за това. След като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл.6, ал.3 от Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение.

Ответникът твърди, че трудовата книжка на ищеца е била надлежно оформена при прекратяване на трудовото правоотношение, при което твърдение задължението за предаване на трудовата книжка е станало изискуемо в деня на прекратяването, на който ден 3 работникът се е явил при работодателя и положил подпис в заповедта за прекратяване на правоотношението.

Неоснователно е възражението на ответника, че непредаването на трудовата книжка се дължи на неопределеност на адреса на работника, а именно посочване от последния на два адреса.

На първо място това възражение е относимо в хипотезата на предаване на трудовата книжка от работника на работодателя след деня на прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая не е така, но дори и в този случай, работодателят ще се освободи от последиците на забавата ако е изпълнил процедурата по по чл.6, ал.3 от Наредбата, съобщавайки с писмо с обратна разписка на работника да се яви, за да получи трудовата си книжка, а доказателства работодателят да е пристъпил към такава процедура, изпращайки писмо на който и да е от известните му адреси на работника, не са представени.

Причинените на работника или служителя вреди, в резултат на незаконно задържане на трудовата книжка, подлежат на обезщетяване съгласно чл.226, ал.2 от КТ (ред. преди изм.

ДВ, бр. 85/2023 г., в сила от 01.06.2025 г.),, при наличие на следните четири предпоставки:

1.прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен / ТР № 1/2019 г./.

В случая безспорно се установява прекратяване на трудовото правоотношение на страните и незаконна задържане на трудовата книжка от работодателя, като работникът и ищец признава, че е започнал работа по друго трудово правоотношение на 17.10.2022 г., поради което искът е установен по основание за периода от 14.09.2022 г. до 17.10.2022 г. и до размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за този период, който изчислен от съда е от 870.93 лв. /445.30 евро/, до който размер искът е основателен и като такъв следва да се уважи.

В останалата му част, за периода от 17.10.2022 г. до 19.09.2023 г., и за размера над до предявеният размер от 1000 лв. /511.29 евро/ искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като работникът в този период ищецът не е търпял вреди в резултат от задържането на трудовата книжка, предвид постъпването му на друга работа.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1001.74 лв. /512.18 евро/, съразмерно на уважената част от иска.

На ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, също следва да се присъдят разноски в размер от 141.94 лв. /72.57 евро/, съразмерно на отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 от ТДТССГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да 4 заплати държавна такса в размер от 25.56 евро.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Интертранс логистик” ЕООД, ЕИК 147037095, със седалище и адрес на управление с.Лъка, общ.Поморие, представлявано от управителя Т. А. Щ., със съдебен адресат в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, .., правна кантора „И ЕЛ СИ“ ЕООД, чрез адв.Р. И.М., да заплати на Ц. А. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ж.к. .., със съдебен адресат в гр.София, ул. „Княз Б. І“, № 96, ап.3, ад.Б. М., сумата от 445.30 евро (четиристотин четиридесет и пет евро и тридесет евроцента) /870.93 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от за периода от 14.09.2022 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано 23.11.2023 г., до окончателното й изпащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 445.30 евро /870.93 лв./ до предявения размер от 511.29 евро /1000 лв./, за претендирания период от за периода от 17.10.2022 г. до 19.09.2023 г.

ОСЪЖДА Интертранс логистик” ЕООД, ЕИК 147037095, да заплати на Ц. А. И., ЕГН **********, сумата от 512.18 евро (петстотин и дванадесет евро и осемнадесет евроцента) /1001.74 лв./, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Ц. А. И., ЕГН **********, да заплати на Интертранс логистик” ЕООД, ЕИК 147037095, сумата от 72.57 евро (седемдесет и две евро и петдесет и седем евро цента) /141.94 лв./, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Интертранс логистик” ЕООД, ЕИК 147037095, да заплати на Държавата, по сметка на РС – Поморие, сумата от 25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), представляваща държавна такса.