Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7111 от 22.10.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10383/2018
Вид
Решение № 7111
Подписан
22.10.2019
В сила
17.03.2021
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Конституция на Република България
  • чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.320, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е

Н И Е гр.София, 22.10.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на девети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10383 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Й.М.Д. твърди, че претърпял лично значителни неимуществени вреди, произтичащи от изпитано чувство на страх, притеснение и унижение, влошаване на личните и семейните отношения, накърняване на доброто му име в обществото и в служебните му отношения, като последица от повдигането и поддържането на обвинение срещу него в извършването на умишлено престъпление от общ характер, по което бил оправдан. Наказателното производство срещу ищеца било образувано първоначално като ДП №1270/2011г. по описа на 02 РУП при СДВР, но продължило в съдебна фаза доколкото обвинението било поддържано от органите на П.на РБ. С протоколно определение от 02.11.2015г. първоинстанционният наказателен съд наложил на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, която след инстанционен контрол била потвърдена с Определение №4610/16.12.2015г. по ВНД № 4849/2015г. по описа на СГС. Ищецът, комуто била наложена мярката за наотклонение, бил принуден да понесе ограничаване на правото на свободно придвижване и по тази причина претърпял неимуществени вреди на самостоятелно основание. Първоинстанционното производство приключило с осъдителна присъда по НОХД №14341/2013г. по описа на СРС, НО, 18-и състав. След въззивно обжалване наказателното производство срещу ищеца приключило с оправдателна присъда №102/11.04.2017г. по ВНОХД №838/2017г. по описа на II въззивен състав, НО на СГС. Оправдателната присъда влязла в законна сила на 11.11.2017г. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на сумата от 26 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, изчислена за периода от влизане в сила на оправдателната присъда – на 11.11.2017г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника - П.на РБ.

Представляван от прокурор от структурното звено на П.– Софийска градска прокуратура – ответникът оспорва основателността на иска, предвид липсата на доказателства за влизане в сила на оправдателната присъда. Оспорва фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди, както и за наличието на причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П.на РБ. Независимо от изложеното ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение в оглед действителния обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Прави възражение за липса на основание за ангажиране на отговорността на П.на РБ доколкото увреждането било причинено поради изключителната вина на ищеца. Посочва, че така наложените мерки за отклонение по отношение на ищеца не били приведени в изпълнение, което обуславяло извод за ненастъпване на описаните вреди. Отчетената продължителност на досъдебната фаза от наказателното производство не съставлявала нарушение на принципа на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Независимо от изложеното, ответникът сочи, че ищеца имал предишни осъждания, както и че в периода на провеждане на процесното наказателно производство срещу него се провеждали и други наказателни производства, поради което наличието на пряка причинно- следствена връзка между конкретното обвинение и релевираните вреди както и самият обем на вредите бил недоказан. Моли за отхвърляне на предявените искови претенции.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства- преписи от съдебни актове установяват, че на 15.11.2011г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпление от общ характер по чл.

196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, чл.29 ,ал.1, б.“Б“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Образуваното

НОХД № 22978/2011г. по описа на 18 с-в при СРС е било прекратено с Определение от 24.06.2013г. и делото е било върнато на органите на държавното обвинение с цел отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

На 12.08.2013г.

СРП внесла нов обвинителен акт против ищеца и по повод на него било образувано НОХД № 14341/2013г. по описа на 18-ти състав, НО при СРС.

С протоколно определение от 02.11.2015г. по НОХД №14341/2013г. по описа на 18-ти състав, НО при СРС първоинстанционният наказателен състав е наложил на Й.Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“. По силата на протоколно определение от 18.07.2016г. по НОХД

№14341/2013г. по описа на 18-ти състав, НО при СРС наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „парична гаранция“, но с Определение №2557 от 29.07.2016г. по ВНЧД №3392/2016г. по описа на III-ти въззивен състав, НО при СГС последното определение е било отменено След като са били проведени пет открити съдебни заседания, срещу подсъдимия Й.Д. е била поставена осъдителна присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че в първите часове на 11.05.2011г. в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „*****, в съучастие с П.Д.чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, направил опит да отнеме чужда движима вещ – един брой метално платно на ограда на дворно място на къща на стойност 18 лева от владението на М.В., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и е извършено при условията на опасен рецидив. С присъдата, подсъдимият е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца при първоначално строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип.

След въззивно обжалване първоинстанционната Присъда №102 от 11.04.2017г. по ВНОХД №838/2017г. по описа на СГС, НО, II въззивен с-в е била отменена и ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, чл.29 ,ал.1, б.“Б“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Наказателният процес срещу ищеца е приключил на 11.11.2017г. с влизане в сила на постановената от Софийски градски съд оправдателна Присъда №102 от 11.04.2017г. по ВНОХД №838/2017г. по описа на СГС, НО, II въззивен с-в.

Приетата като доказателство Справка за съдимост, издадена на 04.10.2018г. от РС Луковит установява, че при предявяване на обвинението Й.М.Д. е бил вече осъждан /съответно с Присъда от 22.10.2013г. по НОХД №134/2003г. по описа на Военен съд-Плевен/, а част от образуваните наказателни производства срещу него са приключили със сключване на споразумение по реда на глава XXXIX от НПК /Споразумение от 22.11.2007г. по НОХД №И-2861/2007г. описа на СРС, Споразумение от 18.02.2010г. по НОХД №15133/2009г. по описа на СРС, Споразумение от 11.11.2011г. по НОХД №14311/2011г. по описа на СРС, Споразумение от 21.01.2014г. по НОХД №5214/2011г. по описа на СРС, Споразумение от 28.05.2014г. по НОХД №17118/2013г. по описа на СРС, Споразумение от 16.10.2015г. по НОХД №17102/2011г. по описа на СРС/.

Приетата като доказателство справка за наличие на неприключили наказателни производства водени срещу Й.Д., за периода 15.11.2011г.-11.11.2017г. установява, че в посочения период, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем и/или на подсъдим по пет отделни производства – пр.пр. № 11496/2013г. по описа на СРС, пр. пр. № 20303/2013г. по писа на СРП, пр. пр. №29731/2011г. по описа на СРП /намираща се в съдебна фаза в посочения период/, пр. пр. №10955/2010г. по описа на СРП /намираща се в съдебна фаза за посочения период/, пр. пр. №41755/2010г. по описа на СРП /намираща се в съдебна фаза за посочения период/.

Приетата като доказателство Служебна бележка ЗД № 504/2016г. от 14.02.2019г., издадена от администрация при Затвора - гр. София установява, че ищецът Й.Д. е постъпил на 25.05.2016г. с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е освободен на 20.07.2016г. за налагане на мярка за неотклонение „парична гаранция“.

Приетите като доказателства преписи от Трудов договор №642/30.11.2016г. и Допълнително споразумение №13/03.01.2017г. установяват че са сключени между „С.С.“ ЕООД в качеството на работодател, от една страна и Й.М.Д., в качеството на служител, от друга страна.

В дадените пред съда показания свидетеля И.И.заявява, че познавал ищеца от 2010г. когато започнали да работят заедно. Свидетелят и ищецът живеели в един и същи хотел под наем. Свидетелят знаел, че ищецът бил осъден и изтърпявал наложено наказание във връзка с осъждането. След осъждането, ищецът станал асоциален, нервен, отказвал да се храни. След задържането му през 2016г. ищецът споделял на свидетеля, че много се тревожи за децата си, защото в конкретния момент именно Ивайло помагал на семейството на ищеца. Задържането продължило около два месеца и било осъществено през лятото на 2016г. Работодателят на ищеца също узнал за задържането му, поради факта, че Й. не се явявал на работа.

В дадените пред съда показания, свидетелката В.В.заявява, че познава ищеца от 2009г., когато започнали да работят заедно в автомивка в ж.к. „Дружба“ на гр. София. Свидетелката разбрала за проблемите на Й.Д., когато той бил задържан от правоохранителните органи. През м.05 на 2011г. ищецът бил задържан в 02 Районно управление в гр. София. Ищецът работел почасово в автомивката и поради неявяването си на отправено повикване свидетелката забелязала отсъствието му.

Ищецът споделил на свидетелката, че бил обвинен в извършване на престъпление и бил задържан във връзка с това. Колегите му узнали за проблемите на ищеца 2-3 г. по-късно, след като било образувано наказателно производство и ищецът бил призоваван да се явява периодично на разпити. Сред колегите си ищецът се ползвал с уважение и доверие, проявявал общителност и чувство за хумор. След възникването на проблемите в правоохранителните органи ищецът станал нервен и необщителен. През 2015г. бил осъден на 4 години лишаване от свобода. Тогава ищецът изпитал силен шок, както и притеснение за бъдещето на семейството му. Колегите узнали за присъдата от прекия началник на ищеца. Част от колегите изразявали подигравателно отношение към ищеца и към развитието на процеса и неговата продължителност. Към момента свидетелката поддържала контакт с жената на ищеца, от която знаела, че Й. се опитвал да се устрои за постоянна работа в чужбина. През периода на провеждане на наказателното производство, ищецът бил отсъствал много често, а през месец май 2016г. изобщо не се появил на работа, което дало основание за прекратяване на трудовото правоотношение. След като бил освободен от задържането под стража - ищецът посетил автомивката и свидетелката забелязала, че външният му вид бил променен – бил видимо отслабнал, мълчалив, изнервен и необщителен, оплаквал се с проблеми със съня. Свидетелката заявява, че лично тя знаела за предходни наказателни производства, които са били водени срещу ищеца но приключили със споразумения.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за изплащане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който е насочен срещу Държавата, представлявана от П.на РБ в качеството й на процесуален субституент.

Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим процесуален субституент на Държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на КРБ.

По смисъла на чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при наличието на определени фактически основания.