Решение № 8016 от 30.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52640/2025
- Вид
- Решение № 8016
- Подписан
- 30.04.2026
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 8016 гр. София, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110152640 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. И. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 30325/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2800,15лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 22.05.2025г. до изплащане на вземането, 399,31лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2023г. до 16.05.2025г., 66,96лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 22.05.2025г. до изплащане на вземането, и 16,46лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода от 16.07.2022г. до 16.05.2025г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в ***********************************************, аб. № *********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва исковете като неоснователни.
Отрича ответникът да е клиент на топлинна енергия и материално легитимиран да отговаря за задълженията, както и да е живял и ползвал топлоенергия в имота. Счита, че не се дължи на ищеца сумата за услугата дялово разпределение. Оспорва да е доставена топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
1
Оспорва представените от ищеца доказателства. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 30.04.1991г., съгласно който Д. А. В. купува процесния апартамент № 1, находящ се в ******************************************. С нотариален акт от 05.04.1993г. Д. В. дарява на сина си Г. И. В. процесния имот, като си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него. Видно от представеното удостоверение за наследници, Д. В. е починала на 19.07.2020г., с който факт вещното право на ползване се е погасило – чл. 59, ал. 1 ЗС.
Съобразно приетото заключение по СТЕ, което не е оспорено и съдът кредитира, сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, а имотът е топлоснабден.
С оглед горните факти и при съобразяване задължителните разяснения, дадени в цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период между ответника, в качеството на собственик на имота, и ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по което дружеството е доставчик, а ответникът клиент (потребител), като последният отговаря за стойността на топлоенергията. Дали същият е живял в имота е ирелевантно.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период в имота е имало два броя отоплителни тела и 2
2 броя водомери за топла вода, като на отоплителните тела са били поставени ИРРО.
За сезон 2022/2023г. топлинната енергия, отдадена за отопление от радиаторите, както и за битово горещо водоснабдяване е начислена в резултат от реално извършен отчет на измервателните уреди, което се потвърждава от представения протокол за отчет /л.
114/. За периода 2023/2024г. поради неосигурен достъп за отчет, което се потвърждава от приложения на л. 113 протокол, топлинната енергия за отопление на имота е начислена на база екстраполация съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлата вода е изчислена съобразно разхода от предходния период, което в случая е значително по-благоприятен за потребителя вариант, отколкото на база (при изчисление на база биха били начислени 50,40 куб. м. за един потребител за периода м.05.2023г.-м.04.2024г., докато в случая са начислени 15 куб. м.). Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по формулата на т.6.1.1 от приложението към Наредбата. Стойността на доставената и начислена топлоенергия възлиза на сумата от 1431,70 евро (2800,16лв.) според експертното заключение, което съдът възприема, поради което следва да се приеме, че по делото е установена доставката на топлинна енергия на тази стойност, като от ищеца се претендира по-нисък размер от 2800,15лв. и с оглед действащия принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен от заявеното от ищеца.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 22.05.2025г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 22.05.2022г., биха били погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, не са налице погасени по давност вземания, тъй като на най-ранното от тях за м.05.2022г. падежът настъпва на 15.07.2022г. – дата, следваща 22.05.2022г.
С оглед изложеното, предявеният иск за вземанията за топлинна енергия се явява изцяло основателен.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Както се посочи, през процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 - клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за 3 който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От деня, следващ деня на падежа, длъжникът изпада в забава и дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и дължи законна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница възлиза на претендираната сума, поради което и този иск се явява изцяло основателен.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
По делото е представен протокол от проведено ОС на етажните собственици, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД, като през процесния период услугата не е извършвана от това дружество, като няма доказателства етажните собственици да са сключили договор с друго такова и да са му възлагали тази дейност. С оглед този факт, както и предвид направените от ответника оспорвания и липсата на доказателства за цена на тази услуга, която да е приета от етажните собственици, искът подлежи на отхвърляне. Това обуславя извод за отхвърляне и на иска за акцесорното вземане за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 115,66лв., от които следва да му се присъдят 112,72лв. (57,63 евро).
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 99,02лв. за държавна такса, 450лв. депозит за особен представител, 155 евро (303,15лв.) депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер – 952,17лв., съразмерно следва да му се присъдят 927,97лв. (474,46 евро).