Решение № 473 от 04.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Велико Търново, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500531 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 164 от 10.05.2021 година по гр.д. № 1756/2020 година по описа на РС – Горна Оряховица са отхвърлени предявеният исковете на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691 срещу В. З. Х. да се приеме за установено по реда на чл. 422 ГПК съществуването на вземания - 199,80 лв., представляващи незаплатена цена на потребената в периода 23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер 1500196512 и абонатен номер *** за обект на адрес в гр. С., ул. „Б", за които са издадени фактури на 13.09.2019 г. и на 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.06.2020 г. до окончателното й изплащане и 10,86 лв., представляващи обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от падежа на вземането по всяка фактура до 12.05.2020 г., за които е издадена заповед № 564/09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 635/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД чрез пълномощник юрисконсулт В. М.. Ищецът е останал недоволен от решението и намира същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и е стигнал до погрешни изводи относно фактите, а от там и неправилно е приложил материалния закон. Смята, че първоинстнационният съд неправилно е отказал допускане на съдебно - техническата 1 експертиза, поискана в първото по делото заседание. Прави такова искане пред въззивната инстанция и поставя същите въпроси като задача на експертизата. Предвид това моли Окръжен съд – Велико Търново да постанови решение, с което да отметни това на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да уважи предявените искове..

От ответника по делото В. Х. чрез особения представител адв. Т. М. е постъпил отговор на въззивната жалба. Взето е становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Изложени са подробни доводи и аргументи относно неоснователността на всяко едно от възраженията на жалбаподателя.

Намира, че районният съд правилно и обосновано е оставил без уважение искането за назначаването на съдебно – техническа експертиза. Намира, че направеното пред въззивната инстанция повторно искане за назначаване на тази експертиза следва да бъде оставено без уважение, тъй като фактите, които следва да докаже жалбоподателя, няма да намерят отговор чрез тази експертиза. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди това на районния съд като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се представлява, представя писмено становище с искане за допускане на съдебно-техническа експертиза.

Ответникът по жалбата В. Х. не се явява, представлява се от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Т. М.. Оспорва жалбата като неоснователна.

Противопоставя се на допускането на съдебно-техническа експертиза.

Съдът не уважи искането за допускане на съдебно-техническа експертиза, приемайки, че не са налице редпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил предявен от ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна против ответника В. З. Х. установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД., чрез който се претендира да бъде прието за установено, че съществува вземането на 2 ищеца против ответник, за което е издадена Заповед № 564 от 09.06.2020 г. по гр.д. № 635/2020 г. по описа на ГОРС, което е както следва: за сумата от 199,80 лева – цената на доставена от ищеца и потребена от ответника електрическа енергия за обект аб. № ***, находящ се в гр. С., *** по фактура № ФП*** от 13.09.2019г. за период от 23.07.2019г. до 22.08.2019г. и по фактура № ФП*** от 14.10.2019г. за период от 23.08.2019г. до 22.09.2019г.; сумата от 10,86лв. – мораторна лихва, определена като математически сбор от мораторните лихви по двете фактури за периода от падежа до 12.05.2020 г. и законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -09.06.2020 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че начислената ел. енергия да е доставена и ползвана от ответника, като е отчетена от СТИ, но не е заплатена нито на падежа, нито в по-късен момент. Според твърденията на ищеца правото му възниква на основание съществуващото с ответника договорно правоотношение, възникнало въз основа на сключен индивидуален договор и регламентирани от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про Продажби“ АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката ши одобрени от ДКЕВР. По силата на това правоотношение ищецът доставя на ответника ел. енергия, като количеството й се измерва със сертифицирано СТИ и въз основа на това се изчислява дължимата цена за всеки измерван период.

Ответникът В. Х., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК от ГПК особен представител адв. Т. М., счита иска за допустим, но оспорва неговата основателност.

Направени са възражения, че липсват доказателства на ответника да е доставена и да е консумирана от него в притежавания от него недвижим имот твърдяното количество ел. енергия, чието заплащане се претендира и за което са издадени сочените фактури. Не било доказано, че ответницата е собственик, както и че е сключен с нея индивидуален договор.

Справката за потреблението на ел. енергия за обекта сочи, на повишено такова за тези два месеца, спрямо потреблението за предходен период. Липсвали доказателства относно извършвани проверки на СТИ и установена евентуална неизправност. Претендира за отхвърляне на предявения иск.

При тези фактически твърдения съдът приема, че е предявен положителен установителен иск по чл. 415, ал.1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти: налице е договорно отношение между страните по делото, възникнало на основание подадено от ответницата заявление № 3589265/17.02.2015г.със заявено желание за сключване на договор за достъп и пренос на ел. енергия през електропреносната мрежа на „Енерго-Про Мрежи АД при общи условия за обект къща, находяща се в гр. С., ,ул. „Б" и подписан между страните въз основа на това заявление индивидуален Договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД при общи условия от 06.07.2015 година. По силата на това договорно правоотношение при общи условия ищецът /жалбоподател в настоящото производство/ има качеството доставчик на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, а ответникът има качеството на потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. С., ул. „Б" по партида с 3 кл. номер 1500094209 и абонатен номер ***. При подписването на договора е представен нотариален акт, доказващ правото на собственост на ответницата върху недвижимият имот.

Приложените и приети писмени доказателства установяват по безспорен начин извършено потребление на ел. енергия през процесния период именно за този имот за този абонатен номер и за този обект. Ответницата има качеството на потребител на ел. енергия по смисъла на §1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, и с ищеца по делото са сключили договор за продажба на ел. енергия – сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ. Доставеното количество ел. енергия за процесния период е измерено с надлежно сертифицирано СТИ, отговарящо на техническите и метрологични изисквания с № 1114171563969353. Изслушаната съдебно икономическа експертиза пред първата инстанция извършва констатации, че вземането на ищеца е осчетоводено, на база реално извършени измервания, и договорена цена. Вземането на ищеца не е погасено според счетоводните данни. Редовността на водене на счетоводните книги не е оспорена. От представените писмени доказателства – извлечение фактури и плащания за период от 12.09.2017г. до 01.06.2020г. сочи, че потреблението на ел. енергия за обекта, находящ се в гр. С., ул. „Б" не е постоянно, налице са месеци с нулеви показания на СТИ, но са налични и месеци, в които в обекта се доставя и потребява ел. енергия.

Ответницата е заплащала редовно дължимата цена, като останала неплатена тази по процесните две фактури – ФП*** от 13.09.2019г. за период от 23.07.2019г. до 22.08.2019г. за сумата 81,92 лв. и по фактура № ФП*** от 14.10.2019г. за период от 23.08.2019г. до 22.09.2019г. за сумата от 117,88 лв. Само въз основа на тези обстоятелства не може да бъде прието за основателно възражението за неизправност на СТИ и че по отношение на същото не били извършвани проверки.

Предвид установената по-горе фактическа обстановка, която е идентична с тази установена в хода на първоинстнационното производство, се налагат следните правни изводи:

Както се посочи по-горе предявен е положителен установителен иск по чл. 415, ал.1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде признато правото на ищеца - вземането му за исковата сума, дължима на основание договора за покупко-продажба и доставка на ел. енергия във връзка доставена и потребена ел. енергия, чиято цена не е платена на падежа.

Така предявеният иск се явява основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен по следните съображения:

Между страните е налице облигационно правна връзка възникнала въз основа на договор при общи условия по силата на който ищецът е доставчик, а ответникът потребител на ел. енергия срещу задължението да заплаща цената, като количеството доставена и потребена ел. енергия като количество се измерва чрез сертифицирано и одобрено СТИ.

Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ, което отговаря на всички изискванията за техническа изправност и метрологична годност. Установи се, че през процесния период е налице реално доставена, потребена и точно измерена ел. енергия. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника по жалбата и по иска, 4 направени чрез особения представител, че на ответницата като абонат на ищеца не била доставена ел. енергия, чиято цена да бъде заплатена се претендира. Ищецът като доставчик на ел. енергия се явява изправна страна по този двустранен договор – изпълнил е всички свои задължения по доставянето, измерването и отчитането на ел. енергията за процесния период. Ответникът като купувач – потребител на ел. енергия не е изпълнил основното си задължение по договора – да заплати договорената цена на потребената от него ел. енергия.