Определение № 407 от 28.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Георгиев като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20261100200592 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 НПК.

Образувано е по жалба от адв. А. - защитник на В. Н. С. - обвиняема по д.п. № 15254/2020 г. по описа на 3 РУ - СДВР, пр. пр. № 24167/2022 г. по описа на СГП, срещу постановление за привличане на обвиняем от 25.11.2025г., предявено й на 10.12.2025 г. в частта, с която й е определена мярка за неотклонение /МНО/ „парична гаранция” в размер на 3000 лева. В жалбата се твърди: че така определеният размер на гаранцията не е съобразен с имущественото състояние на обвиняемото лице, тъй като то е пенсионер по болест и няма други доходи освен пенсията; че деянието, за което е повдигнато обвинение е отпред 10 години, а досъдебното производство е образувано през 2020 г. и обвиняемата винаги се е явявала при призоваване, макар и като свидетел; че е неосъждана и няма опасност от укриване и няма да е пречка за разследването и целите на мерките за отклонение могат да се постигнат и с по – лека. Моли МНО да се измени в „подписка“, а в условията на алтернативност – за намаляване размера на наложената парична гаранция.

Съдът, като съобрази изложените доводи и служебно провери изцяло правилността на постановлението, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице /упълномощения процесуален представител на обвиняемата/ и в законоустановения срок.

По същество, същата е основателна.

Съображенията на съда за това са следните:

Досъдебното производство е образувано от СРП на 11.09.2020 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 227б, ал. 2 НК. На 06.10.2022 г. СРП е прекратила 1 наказателното производство поради изтекла абсолютна давност. На 14.12.2022 г. СГП е отменила постановлението на СРП и е приела по компетентност делото с оглед воденото му за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК. С постановление на водещия разследването от 25.11.2025г., предявено на 10.12.2025 г. като обвиняема по делото е привлечена В. Н. С. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено в периода 01.01.2015 г. - 12.02.2016 г. Със същото постановление спрямо нея е определена МНО „парична гаранция” в размер на 3000 лева.

При разглеждане на жалбата срещу така определената МНО, съдът следва да прецени налице ли са предпоставките по чл. 56 и 57 НПК.

Според настоящия съдебен състав, събраните до този момент на досъдебното производство доказателства позволяват да се направи обоснованото предположение, че обв. С. е извършила престъплението, в което е обвинена. В подкрепа на предположението за авторството на инкриминираното деяние са свидетелските показания и приложените по делото писмени материали. Тези доказателства дават възможност да се установи връзката на обвиняемата с „Палестина Мидъл Ист“ ООД /“МКМ Груп БГ“ ООД/ и това, че е извършвала дейност като негов пълномощник и е била пряко отговорна за всички постъпки на дружеството пред данъчните власти на България. Налице са данни, че в инкриминирания период дружеството е избегнало установяване и плащане на данъчни задължения посредством използване на документи с невярно съдържание /справки – декларации по ЗДДС/. Поради това, съдът намира, че обоснованото предположение се явява подкрепено от доказателствения материал по делото, което е предпоставка за вземането на мярка за неотклонениe.

В случая, по делото няма данни за актуалното имуществено състояние на обвиняемата, освен, че при снемането на самоличността му, същата е декларирала, че е пенсионер.

Поради това и не може да се счете, че видът на МНО и размерът са съобразени с имущественото й положение.

Освен това, следва да се държи сметка за обстоятелството, че целта на мерките за неотклонение е да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Обвиняемата следва да се третира като неосъждана, тъй като е реабилитирана по право. Касае се за престъпление, осъществено преди 10 години. Разследването по досъдебното производство продължава 6 години, а С. е привлечена като обвиняема едва на 25.11.2025г., като обвинението й е било предявено на 10.12.2025 г. Същевременно, тя винаги е била намирана от органите на ДП и се е явявала, когато е била търсена от тях /макар и в качеството на свидетел/. Установено е местоживеенето й. Поради това, съдът намира, че опасност тя да се укрие няма. При тези данни и в контекста на това дело, опасността да извърши престъпление е хипотетична. С оглед това, взетата МНО е неподходяща по вид и в този смисъл, са налице основания за цялостно отменяне. Целите на мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати и с най – леката по вид МНО – „подписка”.

Така мотивиран и, на основание чл. 61, ал. 3 НПК, СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ взетата спрямо В. Н. С. - обвиняема по д.п. № 15254/2020 г. по описа на 3 РУ СДВР, пр. пр. № 24167/2022 г. по описа на СГП МНО от „парична гаранция” в размер на 3000 лева в „подписка”.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да бъде изпратен на обвиняемата, защитника му и СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3