Решение № 322 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100508376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6593 от 13.04.2025г., постановено по гр.д. № 40747/2024г. по описа на СРС, 44-ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, че Б. Й. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 63,95 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.07.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******** аб.№ 132948, и за сумата от 29,06 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.09.2019г. 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от 2.09.2022г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 48247/22г. по описа на СРС, 44 с-в. С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Й. Д. установителни искове в останалата част съответно иска за главницата за топлинна енергия – за разликата над 63,95 лв. до предявения размер от 221,55 лв. и за периода от 1.05.2018г. до 30.06.2019г., и иска за главницата за дялово разпределение – за разликата над 29,06 лв. до предявения размер от 31,96 лв. и за периода от 1.07.2019г. до 31.08.2019г., както и изцяло исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 51,55 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 12.08.2022г., и за сумата от 6,51 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.08.2019г. до 12.08.2022г. С решението Б. Й. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 22,39 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 246,26 лв. – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Б. Й. Д., в която са развити съображения за неговата неправилност в посочената част. Жалбоподателят поддържа, че 1 топлинната енергия била определена по прогнозни данни, а не по ежемесечни отчети, както и че била пропусната двугодишната кратност на периодичната метрологична проверка на топломера, поради което не било налице валидно измерване. Оспорва приетите експертизи като некомпетентно изготвени в нарушение на закона. Твърди, че липсвал документ, който да доказва прието решение на общото събрание на етажната собственост за сключване на договор с фирмата за дялово разпределение „Директ“ ЕООД, поради което липсвало основание за заплащане цената на тази услуга, а изработената изравнителна сметка не отговаряла на изискванията на Закона за счетоводството. Оспорва сумата за цена на топлинна енергия поради липса на отчет и липса на доказателства за реалното количество доставена енергия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Директ“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

В случая в първоинстанционното и настоящото въззивно производство не е налице спор по въпроса, че въззивникът Б. Й. Д. е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********. Освен безспорния му характер, това се установява от приетите в първоинстанционното производство преписи от нотариален акт и 2 удостоверения за наследници, както и от подаденото от жалбоподателя на 18.06.2010г. заявление-декларация до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на имота на негово име. Следователно по делото няма спор и се установява, че потребител на топлинната енергия за процесния период и имот е именно жалбоподателят Б. Й. Д..

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 5 броя демонтирани отоплителни тела и един водомер за топла вода.

Топлинната енергия за отопление не е начислявана, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване в имота е разпределена въз основа на реален отчет на водомера, за което са съставени представените от третото лице – помагач протоколи за отчет, подписани от ответника. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и в тази насока липсват конкретни възражения.

Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка през 2018г. и 2021г. и съответства на одобрения тип.

Видно от гореизложеното, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е отговорило изцяло на поставените му задачи, като е изготвило заключението не само въз основа на представени от ищеца документи, но и въз основа на изравнителните сметки, представени от третото лице – помагач, както и на извършените от вещото лице изчислени при проверка правилността на извършеното разпределение. С оглед на това оспорването на заключението е неоснователно.

Релевираното от жалбоподателя оплакване за пропускане двугодишната кратност на периодичната метрологична проверка на топломера в абонатната станция също е неоснователно. Относимо към въпроса за реалната стойност на потребената топлинна енергия е дали същата е измерена от точен измерител, а не спазването на установените периоди за извършване на периодична метрологична проверка. В конкретния случай метрологична проверка на топломера е извършена в началото на процесния период – през 2018г. и в неговия край – през 2021г. като и при двете проверки е установено, че топломерът отговаря на одобрения тип. При това положение и при липса на доказателства за противното се налага изводът, че през целия процесен период от м.05.2018г. до м.04.2021г. топломерът е мерил в класа си на точност и е налице годен измерител на доставяната до сградата топлинна енергия.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не били извършвани ежемесечни отчети на количеството потребена топлинна енергия. Съгласно правилото на чл.

70а, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. и чл. 70, ал. 5 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., отчетът на уредите за дялово разпределение в сградите в режим на етажна собственост се извършва еднократно до 10-ти юли на всяка година, а не ежемесечно. От представените от третото лице – помагач документи се установява, че на ответника са съставени и издадени индивидуални изравнителни сметки, както следва: от 24.06.2019г. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.; от 16.07.2020г. за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и от 03.07.2021г. за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., които са представени по делото. Видно от експертното заключение по СТЕ, именно въз основа на тези изравнителни сметки /изготвени след реален отчет/ е начислено процесното количество топлинна енергия, поради което оплакването на въззивника, че се касаело за прогнозни сметки и количества е неоснователно.

Що се касае до оплакването, че изравнителните сметки не отговаряли на изискванията на Закона за счетоводството, този въпрос е ирелевантен, тъй като индивидуалните изравнителни сметки не представляват счетоводен документ. Такъв представляват издадените след изравнението общи фактури, които отговарят на законовите изисквания, видно от приложените към исковата молба писмени доказателства.

3

Въз основа на отчетените и разпределени количества топлинна енергия, вещото лице по СТЕ е установило, че стойността на реално доставената енергия в процесния имот е в размер на 221,45 лева, която сума отразява действителното потребление в имота за топла вода и сградна инсталация за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г.

Относно цената на услугата дялово разпределение, от приетото експертно заключение по СТЕ се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която е въведена система за дялово разпределение, а от заключението и от представените от третото лице-помагач индивидуални справки за дялово разпределение е видно, че през процесния по делото период от м.07.2019г. до м.04.2021г., услугата е извършена в съответствие с приложимата нормативна уредба. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. услугата дялово разпределение се извършва възмездно, а в чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че цената на услугата за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г. е 31,96 лева.