Решение № 5 от 21.01.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 5 гр. Русе, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Аглика Гавраилова

Членове:Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно търговско дело № 20214501000223 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е след отмяна на влязло в сила Решение № 64/11.05.2018 г. по в. т. д.

№ 68/2018 по описа на ОС Русе, постановено по въззивна жалба от 19.01.2018 г. от Б.

К. Б. против решение № 6/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 6021/2017 г. на Русенския районен съд. Решението е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради това, че след подаване на въззивната жалба, но преди даване на ход по делото и постановяване на решението жалбоподателят е починал без да са конституирани наследниците му. С Определение №№ 223/17.08.2021 г. на основание чл. 227 ГПК като страни в процеса в качеството им на наследници на ответника по първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото са конституирани К.

Б. К. и В. Б. К..

Б. К. Б., починал в хода на процеса и заместен от неговите наследници К. Б. К. и В. Б. К., е обжалвал решение № 6/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 6021/2017 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* против Б. К. Б. искове, за признаване на установено, че същият дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по договор за паричен заем № 2178019/31.10.2014 г., сключен между „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД и Б. К. Б., вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Приложение № 1 от 01.02.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. сумата от 1006,45лв., представляваща 459,91 лв. – главница, 101,01 лева- лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до 28.06.2017 г., 71.63 лв.- договорна лихва за периода от 30.12.2014 г. до 26.10.2015 г.; 373,90 лева-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015 г. до 26.10.2015 г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2017 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2776 от 29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 4335/2017 г. по описа на РРС.

Решението се обжалва и в частта за разноските, които жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца.

Във въззивната жалба се оспорва първоинстанционното решение с искане за неговата отмяна. Релевирани са възражения за неговата неправилност, постановяването му при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и за необоснованост. Оспорват се изводите на първостепенния съд, с които е отхвърлено възражението на ответника за нищожност на договора за цесия. Развиват се доводи за нищожност на клаузата за продажба на бъдещо вземане. Оспорват се и изводите на районния съд, че ищецът е бил надлежно упълномощен от „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД да уведоми ответника за извършената цесия. Заема се позиция, че липсват надлежни доказателства за подобно уведомяване. Възразява се, че в обжалваното решение безразборно и недопустимо като ищец по делото били посочени различни юридически лица. Оспорват се изводите на съда, с които е отхвърлено възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на добрите нрави и добросъвестността, както и тези, с които е прието, че дължи на ищеца такса за разходи в размер на 45 лв. Претендират се разноските във въззивното производство за платена държавна такса и се иска присъждане на възнаграждение на адв. К.Х. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от от тях поотделно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД чрез юрисконсулт К.Д., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно развитите в отговора съображения и се прави искане тя да не се уважава.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално 2 допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка на постановения първоинстанционен акт, настоящият състав на въззивният съд намира, че решението е постановено от законен състав на първостепенния съд, в изискуемата от закона форма, поради което е валидно. Първоинстанционното решение е допустимо, тъй като е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Б.

К. Б. с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 459,91 лв., неплатена главница по договор за паричен заем с № 2178019/31.10.2014 г., ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното плащане, 101,01 лева-лихва за забава за периода от 31.12.2014 г. до 28.06.2017 г., 71.63 лв.- договорна лихва за периода от 30.12.2014 г. до 26.10.2015 г.; 373,90 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015 г. до 26.10.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2776 от 29.06.2017г. по ч. гр. д. № 4335/2017г.

Видно от приложените писмени доказателства, на 31.10.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ********* гр. София, представлявано от Б.Д.К. - заемодател и Б. К. Б. от гр. Русе, бил сключен договор за паричен заем № 217819, по силата на който заемодателят предал на заемателя 500 лв. в заем срещу задължение на върне сумата за срок от 12 месеца на равни погасителни вноски от по 49,98 лв. Уговорена е годишна лихва 35%, при която размерът на сумата за връщане нараснал на 599,76 лв. При забава за плащане на някоя от погасителните вноски заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава. Заемателят поел задължение в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодател едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители или банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е уговорена неустойка в размер на 448,68 лв., която се изплаща разсрочено заедно с погасителните вноски за главницата и лихвата, към които всеки месец се добавя сумата 37,39 лв. Заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

От приложените писмени доказателства се установява още, че на 16.11.2010 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за събиране на вземания" АД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. В договора е уговорено, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не 3 изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част, считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение № 1 със съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно правилата на т. 4. 3. и сл., то става неразделна част от договора/. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т. 2. 2. е договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания.

Според т. 4. 7, след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. Съгласно т. 4. 9, продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1 от Купувача.

С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4. 8. от рамковия договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от "Изи Асет Мениджмънт" АД на "Агенция за събиране на вземания" ООД, които са индивидуализирани в Приложение № 1 от 01.02.2016 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. В извадката от приложение № 1 е описан договора за заем с ответника, като са посочени договор за заем, дата, отпусната главница 500 лв., общо дължимо по кредита сума от 1048,44 лв. и остатък от дължимата сума към датата на засичане 01.02.2016 г. – 935,68 лв. в това число и лихва за просрочие към 01.02.2016 г. - 30,24 лв. „Изи Асет мениджмънт“ АД на основание чл.

4.8 от договора за продажба и прехвърляне на вземания изпратило на „Агенция за събиране на вземания“ АД потвърждение за извършени цесии по Приложение № 1/1.02.2016 г.

Неделчо Спасов, в качеството му на изпълнителен директор на „Изи Асет мениджмънт“ АД упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ООД да уведоми от името на „Изи Асет мениджмънт“ АД всички длъжници по цедирани вземания.

„Агенция за събиране на вземания“ АД изпратила до Б. К. Б. на 2.02.2016г. уведомително писмо от името на „Изи Асет мениджмънт“ АД за извършено прехвърляне на вземания (цесия) по приложение № 1/1.02.2016 г., с което уведомил длъжника, че към 2.02.2016 г. задължението е в размер на 935,68 лв., в т. ч. начислена лихва за просрочие и го поканил да се издължи в 5-дневен срок. Уведомителното писмо, изпратено до посочения в договора постоянен адрес на Б. К. Б. - гр. Русе, ул.

4

„Д.Г.“, бл. 6, ет. 2, ап. 5, но се върнало в цялост като непотърсено от получателя.

Пред първата инстанция е прието и заключение на съдебно-икономическа експертиза, което потвърждава дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, като сумата за лихва за забава е изчислена в размер, надвишаващ този по заповедта.

При така установеното от фактическа страна, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД на 16.11.2010 г. представлява рамков договор за условията, при които ще се прехвърлят вземания, но сам по себе си не прехвърля конкретно вземане и не може да се обсъжда нищожността му като договор за прехвърляне на несъществуващи бъдещи вземания. Вземането от длъжника Б. К. Б. по договора за заем с „Изи Асет Мениджмът“ АД е прехвърлено с договор за цесия от 1.02.2016 г., материализиран в писмен документ, озаглавен Приложение № 1/1.02.2016г. към Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД на 16.11.2010г. Приложението е подписано от двете страни, посочено е вземането, което се прехвърля с индивидуализиращи го белези, вземането е съществувало към този момент, било е ликвидно и изискуемо, което дава основание на съда да приеме, че приложението само по себе си представлява договор за цесия и без да се разглежда като приложение към предходен договор.

Разпечатката съдържа 33 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d853986-1837-49e7-bb3d-27377b4408ff