Решение № 6307 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6307 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20241110160525 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от И. Б. Т. срещу ....... обективно съединени искове, както следва:

1. Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № ......./11.06.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ в размер на 81,34 лева.

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, изменен по реда на чл. 214 от ГПК в открито съдебно заседание на 15.11.2025 г. до пълния размер от 81,34 лева, представляващ недължимо платена сума въз основа на нищожната клауза, ведно със законната лихва за забава.

Ищцата твърди, че начислената такса за „експресно разглеждане“ е нищожна, тъй като заобикаля разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да събира такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди се, че услугата не носи реална допълнителна полза за потребителя, а представлява скрита лихва, чиято цел е да заобиколи императивното ограничение на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ответникът ....... оспорва исковете изцяло. Излага доводи, че таксата е за допълнителна и незадължителна услуга (получаване на отговор до 15 минути), която не е условие за отпускане на кредита. Позовава се на практиката на СЕС, според която подобни допълнителни услуги не се включват в ГПР. Прави възражение за злоупотреба с процесуални права и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, предвид заведените множество идентични дела от същата ищца.

1

От събраните по делото писмени доказателства и от приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), съдът приема за установено следното: Безспорно е, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ......./11.06.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 400,00 лв., със срок за връщане 19 дни. В договора е уговорено възнаграждение под формата на такса за „бързо разглеждане“ в размер на 81,34 лева. Видно от приложените платежни документи и заключението на вещото лице Д. В., задължението е изцяло и предсрочно погасено на 13.06.2023 г., като ищцата е заплатила общо сумата от 482,24 лв., в която се включват: 400 лв. главница, 0,90 лв. договорна лихва и процесната такса от 81,34 лв.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разглеждането на заявлението за кредит, оценката на кредитоспособността и вземането на решение за отпускане на средства са основни задължения на кредитора, свързани със самата същност на кредитната му дейност и с процеса по усвояване на кредита.

Предоставянето на възможност за „бързо“ или „експресно“ разглеждане не съставлява самостоятелна услуга, различна от основния предмет на договора. Бързината на проучването е изцяло в интерес на кредитора с оглед конкурентоспособността му на пазара на бързи кредити и не предоставя самостоятелна, отделна облага за потребителя, извън самото получаване на заема. Поради това уговарянето на такса за такова действие накърнява добрите нрави и е в пряко противоречие с императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Клаузата се явява нищожна.

С оглед установената нищожност на клаузата, заплатената въз основа на нея сума от 81,34 лв. е получена от ответника при начална липса на основание. Същата подлежи на връщане в пълен размер. Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Върху сумата се дължи и законна лихва за забава. За първоначално предявения частичен размер от 50 лв. тя се дължи от датата на подаване на исковата молба (11.10.2024 г.), а за разликата до 81,34 лв.

– от датата на депозиране на молбата за изменение на иска (10.11.2025 г.).

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищцовата страна. По делото са направени разноски от ищцата за държавна такса (50 лв.) и депозит за вещо лице (450 лв.), които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Процесуалният представител на ищцата – адв. Д.

М., претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (безплатна правна помощ на материално затруднено лице). Ответникът прави възражение за прекомерност и за злоупотреба с процесуални права, като сочи, че са заведени множество отделни дела за сходни претенции. Съдът намира възражението за прекомерност за основателно. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, рутинния му характер и факта на водене на множество идентични дела между същите страни, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено под минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200,00 лева за всеки един предявен иск.

Воден от горното, Софийският районен съд

2

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал.

2 от ЗПК, клаузата от Договор за кредит № ......./11.06.2023 г., сключен между И. Б. Т. и ......., предвиждаща задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“ в размер на 81,34 лева (41,59 евро).

ОСЪЖДА ......., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ......., да заплати на И. Б. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 81,34 лв. (41,59 евро) (осемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща недължимо платена такса за бързо разглеждане по Договор за кредит № ......./11.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 50,00 лв. (25,56 евро), считано от 11.10.2024 г., и върху сумата от 31,34 лв. (16,02 евро), считано от 10.11.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ......., ЕИК: ........, да заплати на И. Б. Т., ЕГН: **********, сумата от 500,00 лв.

(255,65 евро) (петстотин лева), представляваща направени съдебно-деловодни разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА ......., ЕИК: ........, да заплати на адвокат Д. М. , сумата от 400,00 лв. (204,52 евро) с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за двата обективно кумулативно предявени иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3