Определение № 2405 от 02.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2405 гр. София, 02.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502516 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 18.07.2023 г. на ищцата М. Х. М. чрез адв. Д. Х. срещу определението от 27.06.2023 г. по гр. дело № 4329/2020 г. на Софийския градски съд, І-24 състав, с което е оставена без уважение молбата на същия за изменение на решението от 4.07.2022 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че правилно съдът е присъдил възнаграждение на адвоката на ищцата по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но неправилно е определил неговия размер на база сбора от сумите по уважените искове за неимуществени и имуществени вреди. Сочи се, че съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. следвало да се определи възнаграждение поотделно за всеки съединен иск, поради което дължимото възнаграждение възлиза на 3 149,11 лв. с ДДС.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да присъди исканите разноски.

Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД в писмения отговор на процесуалния си представител, оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 26.05.2020 г., с която ищцата М. Х. М. е предявил срещу ответника ЗК „Бул Инс“ АД обективно съединени искове за заплащане на следните застрахователни обезщетения по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди претърпени във връзка с ПТП от 3.11.2019 г.: 1) сумата 26 000 лв., представляваща част от обезщетение за 1 неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 25.04.2020 г. до изплащането, и 2) сумата 3 060,83 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди /подробно описани/, заедно със законната лихва от 25.04.2020 г. до изплащането.

Към исковата молба е приложено пълномощно от ищеца в полза на адв. Д. Ф. Х. за процесуално представителство, като в исковата молба се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В съдебното заседание на 6.10.2021 г. по искане на ищцата е допуснато увеличение на размера на иска за неимуществени вреди на сумата 75 000 лв. В същото заседание и приключило съдебното дирене, като процесуалният представител на ищцата отново е повторил искането за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК, в който се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за всеки от двата иска, както и с ДДС. Приложено е удостоверение за регистрация по ЗДДС.

С решение от 4.07.2022 г. съдът е уважил изцяло иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата 3 060,30 лв., а искът за обезщетение за неимуществени вреди – до размера на 55 000 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2020 г. Със същото решение на адв. Д. Х. е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2 726,19 лв. с ДДС – определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от решението е връчен на процесуалния представител на ищцата на 12.07.2022 г., а на ответника – на 14.07.2022 г.

С молба от 26.07.2022 г. процесуалният представител на ищцата е поискала да бъде изменено решението от 4.07.2022 г. в частта за разноските, като бъде увеличено адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА на сумата 3 149,11 лв. с ДДС, изчислена съобразно всеки иск.

Препис от молбата е връчен на ответника на 26.08.2022 г., от когото не е подаден отговор.

За да постанови обжалваното определение от 27.06.2023 г., с което е оставил молбата без уважение, СГС е приел, че възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. се изчислява на база общия материален интерес по уважените искове /58 060,83 лв./, а не на база всеки отделен иск.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Не е спорно, че в настоящия казус са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката на ищцата. Спорен е единствено въпроса за размера на дължимото възнаграждение и по-конкретно за начина на изчисляването му. По този въпрос въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА „съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък 2 от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати“.

Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА е Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, многократно изменяна. Приложима към настоящия случай е редакцията, действала към датата на устните състезания пред СГС – 6.10.2021 г. Размерите на възнагражденията по дела с определен материален интерес са определени в чл. 7, ал. 2 на база размера на този интерес. Същевременно, според действащата към същия момент редакция на чл. 2, ал. 5 (ДВ, бр. 84 от 2016 г.) „ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“.

Разпоредбите на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 от наредбата са тълкувани многократно в практиката на ВКС, която еднозначно приема, че под материален интерес по смисъла на чл.

7, ал. 2 се има предвид цената на всеки от обективно съединените искове, а не техния сбор, като за всеки иск поотделно се определя минималния размер на възнаграждението – така определение № 404/26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2883/2020 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 146/4.04.2022 г. по ч.т.д. № 358/2022 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 388/16.08.2022 г. по т.д. № 1840/2021 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 502/29.06.2023 г. по ч.т.д. № 989/2023 г. на ВКС, І т.о., и др.

По настоящото дело са предявени и уважени частично два осъдителни иска за парични суми, поради което дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата на база цената на всеки иск поотделно.

Възнаграждението за уважения иск за сумата 3 060,30 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата в приложимата редакция, възлиза на 323,65 лв. без ДДС или 388,38 лв. с ДДС. Възнаграждението за уважения иск за сумата 55 000 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата в приложимата редакция, възлиза на 2 180 лв. без ДДС или 2 616 лв. с ДДС. Следователно, общият дължим размер на възнаграждението за защитата за първата инстанция възлиза на 3 004,38 лв. с ДДС. До този размер искането по чл. 248 ГПК е основателно, а същото е неоснователно за разликата до пълния претендиран размер от 3 149,11 лв. с ДДС.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е отказано изменение на решението в частта за разноските за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за сумата 3 004,38 лв. с ДДС, която сума да се присъди. В останалата част определението следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 27.06.2023 г. по гр. дело № 4329/2020 г. на Софийския градски съд, І-24 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на решението от 4.07.2022 г. в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 004,38 лв. с ДДС, вместо което постановява:

3

ИЗМЕНЯ решението от 4.07.2022 г. по гр. дело № 4329/2020 г. на Софийския градски съд, І-24 състав, в частта в разноските, като увеличава присъденото на адв. Д. Ф. Х. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА на сумата 3 004,38 лв. с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определението от 27.06.2023 г. по гр. дело № 4329/2020 г. на Софийския градски съд, І-24 състав, в обжалваната част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването на преписи на двете страни.

Съобщенията да се изпратят само чрез профилите в ЕПЕП на адвокатите на двете страни – адв.

М. И. Г. и адв. Я. Д. Д. /за ЗК „Бул Инс“ АД/ и адв. Д. Ф. Х., за което да им се даде достъп до настоящото дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4