Решение № 1970 от 14.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1970 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330205672 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. Д. К. против Наказателно постановление № 23-0432-001441/10.08.2023г., издадено от началник група към ОДМВРПловдив, РУ 01-Пловдив, В ЧАСТТА му, в която на Г. Д. К., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП в частта, в която е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Моли се да бъде редуцирано наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 на 6 месеца.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 20.09.2023г., а жалбата е подадена на 21.09.2023г.), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждение в обжалваната част по следните съображения:

На 12.07.2023г. жалбоподателят К. пътувал в гр. Пловдив с личния си л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ****, който бил управляван от него. Докато минавал по улица Коматевско шосе до номер 163, в посока на движение от север към юг, около 21,30ч., бил забелязан от полицейски патрул в състав св.

С. К. и Р.М.. Полицейските служители го спрели за рутинна проверка, в хода на която пристъпили към извършването на тест за алкохол. Водачът се съгласил, като при извършената проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0713, бил установен положителен резултат за употреба на алкохол с концентранция на алкохола в размер на 1,15 на хиляда. На водачът бил издаден талон за медицинско изследване № 111668. Талонът му бил връчен в 22 ч. и 35 мин. с указание, че трябва да се яви в УМБАЛ „Св. Г.“ – гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 66 до 45 минути от връчването на талона, за даване на кръв.

За така констатираното от органите на реда бил съставен АУАН.

Прието било, че водачът е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Същият бил подписан без възражения от жалбоподателя, като такива не били депозирани и в дадения за това 7-дневен срок.

В предоставения в талона срок, жалбоподателят не се явил в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и не дал кръвна проба.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който не е подал възражения и впоследствие в 7-дневния срок от връчването 2 му.

В конкретния случай съдът намира, че гореописаната фактическа обстановка, включително констатациите в АУАН, изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на свидетеля К., както и от приетите по делото писмени документи,

В гореизброените доказателства не се съдържат съществени противоречия, същите в пълнота описват случилото се при проверката на пътя, Следва да се посочи, че така описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, който е подписал АУАН без възражения а впоследствие и в жалбата, и в съдебно заседание, потвърждава, описаните факти, като възраженията му са свързани с размера на наказанието.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не се оспорва, като същата се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – т. 2.1. вр. т. 1.3.2. за актосъставителя и т.

3.8. за административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 12.07.2023г., за нарушение от същата дата, а НП - на 10.08.2023г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца, а и след изтичане на 7дневния срок за представяне на възражения срещу АУАН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази посочена в НП, като правилно в наказателното постановление са взети предвид показанията на техническото средство, доколкото липсват доказателства, а и жалбоподателят не твърди да е дал кръв за изследване. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него.

Нарушението е било правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда забрана за водачите на МПС да управляват пътното превозно 3 средство с концентранция на алкохол над 0,5 на хиляда. Редът за установяването на съответната концентранция е предвиден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). В случая безспорно е установено, че водачът е управлявал МПС, когато е бил спрян от полицейските служители, като в този изричен смисъл са показанията на св. К.. Концентрацията на алкохол в кръвта е била установена в съответствие с правилата на Наредбата, като след вземането на пробата от техническото средство, впоследствие е бил попълнен талон за изследване № 111668 по образец на приложение № 1 от Наредбата, който е бил връчен на жалбоподателя в 22,35ч.

Правилно в талона е определено мястото, където следва лицето да се яви, ако желае да даде в кръв, като в съответствие с чл. 6, т. 1 от Наредбата, доколкото нарушението е извършено в територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване , е определен срок за явяване до 45 минути, който е максимално допустимият по Наредбата за конкретния случай.

При така изложеното, жалбоподателят правилно е бил санкциониран за извършеното от него нарушение със санкцията по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото пробата от техническото средство е отчела количество между 0,8 и 1,2 промила - 1,15 промила. Кумулативно предвидените наказания са в абсолютен размер – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като същите са били правилно определени от административнонаказващия орган.

Неоснователно се явява искането на жалбоподателя да бъде намален размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 12 месеца на 6 месеца. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В случая, както вече се посочи, наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в случаите, когато установеното количество е между 0,8 и 1,2 промила, е в абсолютно определен от законодателя размер, а именно – за срок от 12 месеца, поради което и с оглед 4 принципа за законоустановеност на наказанието, същото не подлежи на коригиране. Нещо повече, съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена дейност, освен в предвидените в закон случаи, какъвто не се явява процесният.

Изложените от жалбоподателя аргументи за налични смекчаващи обстоятелства биха се явили от значение в случай, че законодателят е определил наказанието в някакви граници, което би обусловило налагането му в размер, ориентиран към минималния, но в настоящия случай, при определянето на размера както административнонаказващият орган, така и съдът, са обвързани от решението на законодателя за размера на санкцията.

Неприложим се явява и институтът на маловажния случай, тъй като същият е изключен за нарушенията по ЗДвП, каквото е и процесното, с нормата на чл.

189з от ЗДвП.

Въз основа на гореизложеното, процесното наказателно постановление в обжалваната част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По делото не са били претендирани разноски от страна на въззиваемата страна, нито има и доказателства да са сторени, поради което и такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №

23-0432001441/10.08.2023г., издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ 01-Пловдив, В ЧАСТТА , в която на Г. Д. К., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

5

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6