Решение № 1306 от 13.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. Плевен, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430100097 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на К. С. С., ЕГН ********** против ***, ***, с която са предявени следните искове: за прогласяване на нищожност на *** сключен между К. С. С., и ***; за осъждане на ответника да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 250 лв., платена при изначална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, по недействителен *** Ищецът твърди сключване на посочения договор с ответника, при следните параметри: главница: 400.00 лв., месечен лихвен процент по кредита: 3.330%, годишен процент на разходите (ГПР): 48.202%,, срок за погасяване: 5 месеца, обща дължима сума от потребителя: 440.83 лв. Изложени са аргументи за недействителност на договора съгласно императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП във връзка с уговорената неустойка от 209.17лв., във връзка с изискването за обезпечение.

Изложени са твърдения, че сумите по осъдителните искове са недължимо платени.

Претендират се разноски, както и адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът изцяло оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице нито недействителност на която и да е клауза от процесния договор, нито е налице недействителност на целия договор, като се навеждат подробни доводи. Прави се признание на факта, че задълженията по процесния договор за заем са предсрочно погасени, респ. не се оспорва изплащането от страна на ищцата на сумата от 336.44 евро – като ги посочва като платена сума в инкорпорираната в отговора справка. От друга страна - със същия отговор признава платени суми от 332.35 евро.

В о.с.з. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими, а по същество исковете са изцяло основателни и 1 доказани.

Безспорно по делото е, че на 01.12.2023г. между страните по делото е сключен ***, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 400лв., с размер на погасителна вноска -88.17лв., последно плащане - 01.05.2024год., с ГПР 48,202 %, месечен лихвен процент - 3,330%, обща сума, дължима по договора – 440.83 лв. Процесният договор е приложен по делото - л.6 и сл.

Съгласно чл. 6 от договора, в 3-дневен срок от сключването на договора заемателят се задължава да обезпечи кредита с гарант, отговарящ на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към договора и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл.8 от договора в случай, че не предостави уговореното обезпечение заемателят дължи неустойка в размер 209.17лв. Към договора е подписан и погасителен план, като в него е пхосочена и вноска с включена неустойка, още преди таков задължение да е възникнало въобще. Не е посочено обаче как се променя ГПР при включването на този разход по кредита.

По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК:

На първо място, разгледана като отделно клауза, уговорената неустойка в чл.8 вр. чл.5 от договора се явява нищожна. Същата е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, ипотека, особен залог или ценна книга, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3- дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва извод, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

Предоставеният кредит е на стойност 400лв., а дължимата неустойка - 209.17лв.

Неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.

Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на 2 кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.

Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл.143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза от процесния договор за кредит, касаещ начисляване на неустойка, се явява нищожна и като такава не е породила права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща ГПР по процесния договор. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на неустойка в ГПР, в общата сума, дължима от потребителя, но е включил този разход в погасителния план част от договорните отношения, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. При включване на неустойка, ГПР ще бъде различен от първоначално посочения 3 в договора и следователно договорът се счита за недействителен – т.см. Решение на СЕС от 15.03.2012т. по дело С-453/10 и Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С 714/22г.

С оглед изложеното, предявеният от ищцата иск на основание чл.26 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД: Ответната страна не оспорва факта, че от ищеца е заплатена сума, по-висока от 400лв./204,51 евро - главница по кредита, като признава плащане веднъж от 336.44 евро/658.04 лв , впоследствие от 332.34 евро/ 650.02 лв. С оглед уважаването на установителния иск, нищожното правно основание се приравнява на липса на основание. Следователно, съгл. чл. 23 от ЗПК, платената от ищеца сума над 400лв. – и двата признати случаи - над 250лв., каквато е исковата претенция, се явява платена без основание и този иск следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и законната лихва.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 51,13 евро - внесена държавна такса.

Относно размера на възнаграждение, което е дължимо на адвоката съдът приема, че то следва да се определи с оглед фактическата и правна сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C438/22 г.

Възнаграждението следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случа и действителната фактическа и правна сложност на делото. При това съдът съобразява, че адвокатът осъществява правна помощ на същия ищец по множество идентични спорове, инициирани в отделни производства. Макар и споровете да произтичат от правоотношения по различни договори, те не се отличават със специфики и професионалната работа по тях може да бъде извършвана общо, а с оглед воденето им по различни дела е дължимо възнаграждение на адвоката по всяко от тях. Отчита се, че производството е продължило в едно с.з., не се е явил представител и съобразно и утвърдената съдебна практика за подобен род дела, като приема в това отношение възражението за редукция от ответника. Поради горното, и като се съобразява с обстоятелството, че предмета на двата иска се основава на общи факти, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер общо на 480 евро , с включен ДДС/.