Определение № 1194 от 09.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1194 гр. Б., 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500623 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от С. Ж. Г. и Я. Ж. Г. чрез процесуален представител адв. Наталия Крилова, срещу определение №1121/19.02.2024 год. по гр.д.№5199/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е допълнено определение № 6518/15.11.2023г., постановено по гр.д. № 5199/2023 год. по описа на Районен съд - Бургас, в частта за разноските, като са осъдени С. Ж. Г., ЕГН ********** и Я. Ж. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. "Б. М.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплатят на И. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "Б. М.", бл. **, вх. *, ет. *, ап.

**, сумата от 1981,11 лева /хиляда деветстотин осемдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е взел предвид решение на СЕС по дело №С-438-22, съгласно което при възражение за прекомерност съдът може да определи възнаграждение и под минимума посочен в Наредба №1 за МРАВ. Твърди се, че представеният договор за правна помощ и представеното пълномощно са негодни да установяват сключването на договора с адвокат/и и представителството му/им по делото, 1 тъй като договорът е сключен между ответника и „правен помощник“, а на пълномощното няма дата. Твърди се също, че не е установено плащането на сумата от 2000 лв. – възнаграждение за адвокат. Направено е искане за цялостно отхвърляне на молбата за допълване на определението за прекратяване на делото. Евентуално са изложени възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение с твърдение, че за защитата на ответника не са извършени никакви правни действия, поради което е поискано намаляването му под минимума предвиден в Наредба № 1 за МРАВ.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от И. С. Б., чрез процесуален представител адв. Ивайло Маринов. Сочи се, че след като е получил препис от исковата молба на 08.11.2023 год., на следващия ден 09.11.2023 год. ответникът по предявения иск е сключил договор за правна помощ с адвокатско дружество, като е заплатил договореното възнаграждение от 2000 лв. в същия ден. Подписалият отговора адвокат е направил изявление пред съда, че подписът положен на представения по делото договор за правна помощ е негов, в качеството му на представляващ адвокатското дружество, с твърдение, че са налице всички предпоставки за присъждане на заплатеното от ответника възнаграждение за защита по делото. Твърди се правилност и законосъобразност на обжалваното определение, като е направено искане за потвърждаването му.

Частната жалба е подадена в срок от името на легитимирани лица, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО

Видно от приложената преписка, по искова молба подадена от С. Ж. Г. и Я. Ж. Г. чрез процесуален представител адв. Наталия Крилова /с приложено пълномощно/ срещу И. С. Б., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане сключен от бабата на ищците поч. на 12.04.2023 год. с майката на ответника поч. на 29.09.2019 год., до размера на по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците /общо до размера на 2/4 ид.ч./, на 31.08.2023 год. е образувано гр.д.№5199/2023 год . по описа на Бургаския районен съд. В исковата молба са изложени твърдения за неизпълнение на договора от майката на ответника, а след нейната смърт - и 2 от него. Приложени са писмени доказателства и е направено искане за допускане до разпит на трима свидетели. С исковата молба всеки от ищците е заявил защита на свой отделен материален интерес с цена на иска съгласно представената данъчна оценка от по 8 784 лв.

Ответникът е получил препис от исковата молба на 08.11.2023 год.

На 14.11.2023 год. с писмена молба подадена от адв. Крилова от името на двамата ищци е заявено оттегляне на предявените искове, като с определение № 6518/15.11.2023 год. по гр.д.№5199/2023 год. по описа на Бургаския районен съд е прекратено производството по гражданско дело № 5199/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, на основание чл. 232 от ГПК.

Ответникът е получил препис от определението за прекратяване на производството по делото на 27.11.2023 год. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК, на 01.12.2023 год., чрез системата за сигурно електронно връчване, от адв.

Любен Димитров, в качеството му на процесуален представител на ответника И. С. Б., е подал молба за допълване на определението за прекратяване, с присъждане на осн. чл.78, ал.4 от ГПК на разноските направени от ответника за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество в размер на 2000 лв. С молбата освен списък за разноските по чл.80 от ГПК е представено пълномощно без дата, съгласно което ответникът по делото е упълномощил адвокат Любен Димитров, Соня Михайлова и Ивайло Маринов – тримата от САК да го представляват по делото. Представен е с ъ щ о договор за правна помощ и съдействие с дата 09.11.2023 год., сключен между ответника и адвокатско дружество “Антонова и Маринов“ представлявано от адв.Михайлова и адв. Маринов, обозначено в договора като „правен помощник“, за представителство по делото пред РС-Бургас от страна на адвокатското дружество, по което е отразено платено възнаграждение от ответника в полза на адвокатското дружество, в брой, в размер на 2000 лв.

След като е получен препис от молбата на ответника по чл.248 от ГПК, в дадения срок адв. Крилова е подала отговор от името на ищците, с който е направила възражение, че представения договор за правна защита и съдействие не е действително сключен, тъй като е подписан от „правен помощник“, а представеното пълномощно не доказва действително упълномощаване както и, че упълномощаването е извършено преди 3 прекратяване на делото. Направено е евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, с искане за намаляването му под минимума определен в Наредба № 1 за МРАВ, поради липсата на извършени правни действия по делото от упълномощените адвокати. Извършено е позоваване на съдебна практика и на решения на СЕС.

Въз основа на изложено по-горе и събраните доказателства, Бургаският окръжен съд намира следното: по делото

Обжалваното определение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустимо искане по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е валидно и допустимо.

От представените доказателства с молбата по чл.248 от ГПК се установява, че по договора за правна помощ и съдействие ответникът е упълномощил да го представлява по делото адвокатско дружество. От съдържанието на договора става ясно, че под „правен помощник“ в случая се има предвид не конкретно лице, а адвокатското дружество, като за валидното му сключване е достатъчно договорът да е подписан от клиента и от някой от представляващите дружеството адвокати. Поради неустановяване на противното следва да се приеме, че положеният подпис е на представляващ дружеството адвокат, а възраженията за недействителност на договора, като неоснователни не се споделят от съда. В договора е отразено, че към момента на сключването му ответникът е заплатил за защита по делото в брой сумата от 2000 лв. – договорено възнаграждение. По делото не са представени доказателства и не се твърди, че съгласно изискванията на чл.71, ал.1 от Закона за адвокатурата управителите на адвокатското дружество са преупълномощили за представителство по делото един или няколко съдружници, чрез които фактически би могла да се осъществи защитата на ответника пред съда. Съгласно чл.64 от Закона за адвокатурата членуването в адвокатско дружество не ограничава съдружниците за самостоятелно упражняване на адвокатска професия. Ето защо следва да се приеме, че по представеното по делото пълномощно, ответникът е упълномощил адвокатите Ивайло Маринов и Соня Михайлова не в качеството им на членове на адвокатското дружество, а като самостоятелно упражняващи адвокатска професия. С пълномощното е упълномощен за представителство 4 по делото и адв. Любен Димитров, за който не се установява да е член на адвокатското дружество. Не се твърди и не са представени доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение от ответника в полза на самостоятелно практикуващите адвокати, упълномощени с представеното пълномощно, но след представяне на пълномощното пред съда всеки от тях би могъл да извършва правни действия по делото от името на ответника.

Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Отразеното плащане от страна на ответника на сумата от 2000 лв. в полза на адвокатското дружество, на което е възложена защитата по делото има характера на разписка, като е валидно доказателство за извършеното плащане, поради което съдът намира, че плащането е надлежно установено и в полза на ответника по делото са дължими съдебни разноски направени за организиране на защитата му по предявените срещу него субективно съединени искове. Добросъвестното упражняване на процесуални права, включително правото на защита, предполага при липсата на специални знания, страна по делото да се обърне за правна помощ към специалист/и – адвокат/и, поради което за периода от 08.11.2023 год.- датата на получения от ответника препис от исковата молба, до получаване на преписа от прекратителното определение на съда на 27.11.2023 год., обичайно и обосновано е да се приеме, че за организиране на защитата си по делото ответникът е потърсил специализирана правна помощ, за която е извършил плащане на възнаграждение. Минималният размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 за МРАВ е 1981,11 лв., но съдът не е обвързан от него. По своевременно заявеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност и искането за намаляване на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение, съдът прецени от една страна фактическата и правна сложност на делото, фазата на която е прекратено делото и реално осъществените действия по защитата от страна на адвокатското дружество, на което е извършено плащането. Следва да се отчете като съществено обстоятелството, че с молбата по чл.248 от ГПК не се твърдят и не са посочени конкретни действия извършени от адвокатското дружество във връзка със защита на ответника. В преписката по делото липсват данни преди подаване на молбата по чл.248 от ГПК упълномощени по делото представители на ответника да са поискали запознаване с делото, да са го проучили или да са представили отговор по 5 предявените искове. При липса на твърдения и сведения за противното, следва да се приеме, че реално извършените от процесуалните представители - адвокати действия във връзка с делото са били изслушване на ответника и устното му консултиране. Съгласно приетото с решението на СЕС по дело C‑438/22, на което са се позовали и частните жалбоподатели, за постигане на легитимните цели, съдът намира, че в случая следва да определи разноските на ответника за адвокатска защита под минимума по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за МРАВ. При посочените по-горе обстоятелства съдът определя, че справедлив и пропорционален размер от разноските на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение, които на осн. чл.78, ал.4 от ГПК следва да се възложат в тежест на ищците, е сумата от 400 лв., до който размер молбата за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, а в останала част за размера над 400 лв. до присъдения с обжалваното определение размер от 1981,11 лв., като неоснователна, молбата следва да бъде отхвърлена.