Решение № 399 от 04.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Ботевград, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20241810200240 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия № * издаден от Агенция "П. и., с които на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на И. Д. С., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В подадената жалба от И. Д. С. е описано искане за отмяна на така и з д а д е н и я Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, както и са наведени твърдения за приложението на чл. 2, б) от Директива 1999/62/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г.

Пред РС-Ботевград жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален представител.

За административно наказващия орган, редовно призован, се явява представител, като в изложените съображения и в писмено становище се поддържа, че жалбата е неоснователна.

1

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според съдържанието на обжалвания електронен фиш на 19.05.2021 г. в 07,40 часа с устройство № 20342, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращи се на Път А-2, км 61+656 е бил заснет товарен автомобил влекач *, с рег. № *, с обща техническа допустима маса 44000, в състав с ремарке с общ брои оси 5, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила и е създала доклад с приложени към него статични изображения, тъй като по електронен път е отчела, че за превозното средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Описаната в електронния фиш фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал. 3а ЗДвП наложил на водача на МПС глоба в размер на 1800 лева.

От съдържанието на представената по делото справка от АПИ /л. 26 от д./ се установява, че към датата на твърдяното нарушение /19.05.2021г., 07.40 часа/ за ППС с рег. *, за път А-2, км 61+656, с посока намаляващ километър, е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: справка за собственост на МПС, справка от АПИ /л. 26 от д./ че е платена дължимата пътна такса към момента на твърдяното нарушение, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. от ЗДвП, както и веществени доказателства – 2 бр. снимки. От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили.

Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено 2 средство в административно наказателния процес и като такова е приобщено по делото.

Събраните по делото писмени и веществени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Видно от известие за доставяне обр. 243, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на дата 07.12.2023 г., а жалбата е подадена на 15.12.2023 г., видно от отбелязването върху пощенското клеймо, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция „П. и.”, която е компетентна по смисъла на чл.

10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от 3 категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.

10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

На следващо място административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 5 вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв., каквато санкция е наложена и в 4 настоящия случай.

Отделна санкция е предвидена в хипотезата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.

В случая наказващият орган е изразил воля да ангажира отговорността на водача на пътното превозно средство, но по преписката липсват каквито и да е доказателства, че именно жалбоподателят И. Д. С. на 19.05.2021г., в 07.40 часа е управлявал процесното превозно средство, за да е възникнало за него като водач задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В съставения ЕФ е отразено, че нарушението е установено чрез справка в електронната система. Доказателствата по делото на районния съд установяват обективните съставомерни елементи от състава на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, но не и авторството на деянието на датата 19.05.2021 г.

В ЕФ не се съдържа признание на С. за управлявано от него на така посочената дата ППС.

На следващо място от съдържанието на представената по делото справка от АПИ /л. 26 от д./ се установява, че към датата на твърдяното нарушение /19.05.2021г., 07.40 часа/ за ППС с рег. *, за път А-2, км 61+656, с посока намаляващ километър, е била заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено административното нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач, собственик, ползвател и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената пътна мрежа.

Известно е още, че за умисъла се съди по обективните действия на дееца.

В случая от обективна страна е установено, че е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата към датата и часа на 5 инкриминираното деяние.

Н последно място, но не по важност следва да се посочи, че съгласно чл.

39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал.

3а от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Недопустимо е по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася до нарушения то чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Вярно е че към момента е налице законодателна промяна, влязла в сила на 13.02.2024г., но тя действа занапред и към момента на съставяне на обжалвания електронен фиш не е била налице.

Към датата на издаване на електронния фиш липсва законова разпоредба предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, което от своя страна е трето самостоятелно основание същият да бъде отменен.