Решение № 3870 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3870 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100107550 по описа за 2021 година

Предмет на производството са предявени от С. Д. Г. против С. Г. Т., К. С. Г., Й.

А. Д., Н. И. Н. и С. К. Н. следните искове:

-за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, том II, рег.№ 3194, дело № 307/1999г., с предмет недвижим имотАпартамент № 4 в гр. София, ж.к. **** със застроена площ 88.43 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: детска площадка, паркинг, зелена площ, паркинг, апартамент № 5 и асансьор, заедно с прилежащото избено помещение № 4 с полезна площ 4.84 кв.м., при съседи: мазе № 5, мазе № 3, коридор, разделна стена, заедно с 5.173% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, на основание чл.26, ал.2, пр.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД като привиден и прикриващ действителния собственик на имота С. Г. Т.

- отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване учредено с НА № 71, том II, рег.№ 7125, дело № 233/2016г. безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху посочения имот от К. С. Г. на С. Г. Т.;

- установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за право на собственост върху 1/4 ид.ч. от посочения имот.

Твърденията на ищцата са, че нейната майка Р.Б. Т.а и първият ответник С. Г. Т. сключили граждански брак през 1983г. Към 1994г. отношенията между тях като съпрузи силно се влошили и след 1999г. били във фактическа раздяла, като ищцата с майка си заживели в гр. Перник. Р.Т. страдала от психично заболяване, което в годините прогресирало и починала на 27.01.2018г., когато бил прекратен и бракът ѝ със С. Т.. Той от своя страна, след фактическата раздяла, установил извънбрачна връзка с ответницата Й. Д., от която има две деца-К. С. Г. роден през 1998г. и В. С. Г. роден през 2003г. С нея сключил граждански брак през 2018г. след смъртта на майка й. На 1

29.06.1999г. бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, том II, рег.№ 3194, дело № 307/1999г., с който продавачите Н. и С. Н.и прехвърлили правото на собственост върху апартамент № 4 в гр.София, ж.к.**** на К. С. Г., който към този момент бил на 7 месеца. В сделката купувачът е представляван от своя баща и законен представител С. Т., който заплатил и продажната цена от 34 646 100 лв.

/неденоминирани/. По-късно след навършване на пълнолетие на 10.11.2016г. с НА № 71 том II, рег.№ 7125, дело № 233/2016г. К. Г. дарил имота на своята майка Й. Д. и наред с това учредил в полза на баща си безвъзмездно и пожизнено ограничено вещно право на ползване върху него. Ищцата твърди, че договорът за покупко-продажба на апартамента от 1999г. е привиден на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД като сключен в условията на персонална симулация. Навежда действителен купувач да е С. Т., чиято воля и намерение била да придобие имота за себе си и чрез посочването като страна по сделката на своя малолетен син е целял да прикрие възникването на съпружеска имуществена общност върху имота с Р.Т., с която към този момент е бил в брак.

Предвид това поддържа обективираният в нотариалния акт договор да е нищожен и не е произвел правно действие между продавачите и К. Г., а такова действие произвел прикрият договор между продавачите и действителния купувач С. Т. по силата на чл.17, ал.1 ЗЗД. От това извежда, че К. Г. не е могъл да прехвърли последващо през 2016г. имота на Й. Д., защото не е бил собственик, съответно не е могъл и да учреди в полза на баща си вещно право на ползване. Твърди също, че с оглед възникналата върху имота съпружеската имуществена общност и след смъртта на своята майка е придобила по наследство от нея 1/4 ид.ч. от имота.

Ответниците С. Т. и Й. Д. отричат верността на изложените в исковата молба обстоятелства досежно отношенията между първия и починалата му съпруга Р.Т., както и оспорват твърденията за привидност на договора за продажба. Поддържат, че продажната цена не е платена с лични средства на С. Т., а с такива, предоставени приживе от дядото А.П.. Твърди се, че всички действия по намиране на имота, воденето на преговори с продавачите и организирането на сделката са били осъществени от Й. Д., като участието на съпруга й е сведено единствено до представителство от името и за сметка на техния син при сключване на договора. С позоваване на чл.17, ал.2 ЗЗД ответницата поддържа да е трето добросъвестно лице, поради което е придобила права върху имота чрез осъщественото впоследствие дарение от нейния син. На самостоятелно основание поддържа да е станала собственик по давност, присъединявайки своето владение към това на нейния праводател-сина си К. Г.. В тази връзка твърди, че от закупуването на имота през 1999г. и до настоящия момент имотът е владян непрекъснато, спокойно и несмущавано.

Ответниците Н. Н. и С. Н. оспорват иска за привидност на договора за продажба, като сочат, че преговорите за сключването му са водили само с Й. Д. със заявеното намерение имотът да се придобие от нейния син К. Г..

Ответникът К. Г. изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не се спори сключен през 1983г. граждански брак между С. Г. Т. и Р.Б. Т.а, прекратен със смъртта на съпругата на 27.01.2018г. Ищцата е дъщеря на Р.Т. от предходен брак и неин наследник по закон.

Не се спори още, че от 1994г. съпрузите били във фактическа раздяла, а С. Т. установил извънбрачно съжителство с Й. А. Д., от което имат дете К. С. Г., роден през 2

1998г., а през 2018г., след смъртта на първата съпруга, двамата сключили граждански брак.

На 29.06.1999г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, том II, рег. № 3194, дело № 307/1999г., с който продавачите Н. И. Н. и съпругата му С. И.а Н. прехвърлили правото на собственост на купувача К. С. Г. върху недвижим имот-Апартамент № 4 в гр.София, ж.к. ****, със застроена площ 88.43кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: детска площадка, паркинг, зелена площ, паркинг, апартамент № 5 и асансьор, заедно с прилежащото избено помещение № 4 с полезна площ 4.84 кв.м., при съседи: мазе № 5, мазе № 3, коридор, разделна стена, заедно с 5.173% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя срещу цена от 34 646 100лв.

/неденоминирани/. Към деня на сделката К. Г. бил малолетен-на 7 месеца и представляван от своя баща и законен представител С. Т., който заплатил и продажната цена на продавачите.

По-късно на 10.11.2016г., след навършване на пълнолетие, К. Г. учредил в полза на баща си С. Т. безвъзмездно пожизнено право на ползване върху имота, а правото на собственост прехвърлил на майка си Й. Д. с дарение, за което е съставен НА № № 71, том II, рег. № 7125, дело № 233/2016г.

Според показанията на св.Г.П. и И.Н. средствата за закупуване на имота били осигурени от дядото на К. Г. по майчина линия-А.П., който преди смъртта си пожелал на внука му да се купи апартамент и предал на дъщеря си Й. Д. парите за това.

Последната проявила активност по намирането на имота, ходела на огледи и водила разговори с продавачите Н.и. Имала намерение тя да отиде за изповядване по нотариален ред на сделката, като законен представител на сина си, но тъй като в този момент бил болен, брокерката казала, че няма значение кой от родителите ще осъществи представителството и затова то било осъществено от бащата С. Т.. След закупуването на имота се установили да живеят в него в продължение на много години и понастоящем. В показанията си св.В. Д. /брат на ответницата Й. Д./ потвърждава, че приживе баща му А.П. дал на сестра му пари за апартамент, тъй като семейството й имало нужда от жилище.

Разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД постановява нищожност на привидните договори. Такива са договорите, при които страните нямат воля и намерение да се обвържат от правните им последици. Привидността е относителна и абсолютна. Когато страните сключат договора, но не желаят да се обвържат с него, а с последиците на друго прикрито съглашение е налице относителна симулация. В този случай привидното /външно обективирано/ съглашение е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат правилата на прикритото, ако са налице условията за неговата действителност-чл.17, ал.1 ЗЗД. При абсолютната симулация страните изобщо не желаят да се обвържат от договора без да прикриват друго съглашение.

Разновидност на относителната симулация е т.нар. персонална симулация, при която се прикрива не сделка, а страна по нея чрез използване на подставено лице.

Персоналната симулация се изразява в съгласие между прикритата страна и подставеното лице последното да фигурира с името си в договора така, че по отношение на третите лица то да се счита носител на правата и задълженията по него, вместо действителната страна. Както е разяснено в Решение № 34/23.03.2015г. по гр.д.

№ 7201/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., сделката между подставеното лице /привидната страна/ и третото лице /явната страна/, с което се сключва съдържа волеизявление и тя като 3 волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението /скритата страна/ и лицето, чието име се поставя /привидната страна/ в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията по нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на сделката между скритата и привидната страна, но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици.

При персоналната симулация привидността се отнася не до съществуването на правните последици на явната сделка, а до това, кой е техен носител. И при нея знанието и съгласието на прикритата и на явната страна е необходимо-за търсените последици, за действителните титуляри на правата и задълженията и за симулираното участие на привидна страна. Последната може и да не знае, че фигурира като страна по договора при т.нар. едностранна персонална симулация /идентичността й се ползва без да е уведомена, без нейно участие и съдействие/ или да знае, да е съгласна и да съдейства за осъществяване на привидността /двустранна персонална симулация/.

Знание и намерение за симулирането винаги е налице между действителната /прикрита/ страна и явната-именно общото им желание да скрият от външния свят кой е приобретелят е мотивирало сключването на привидния договор /Решение № 247/04.02.2019г. по гр.д.№ 4288/2016г. на ВКС, ІV г.о./.

За разкриване фигурата на подставеното лице важат общите правила за доказване на симулацията. По начало тя се доказва с „обратно писмо“, което представлява нарочен писмен документ, съдържащ изявленията на страните за привидността на явната сделка и каква е действителната им воля. Според установената съдебна практика е без значение кога това писмо е съставено - преди, след или едновременно с явната сделка. Не е задължително също да обективира изявленията на всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, на която се противопоставя и която оспорва доводите за привидност. Обратно писмо с посоченото съдържание и при установена автентичност /чл. 180 ГПК/ се възприема като пълен обратен документ с пряко доказателствено значение за разкриване на симулацията.

При липса на съставено обратно писмо доказването може да се осъществи с други документи, съставляващи начало на писмено доказателство, и свидетелски показания.

Тези други документи съобразно чл.165, ал.2 ГПК могат да бъдат изхождащи от насрещната страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за привидност на съглашението. Изискването на процесуалния закон за начало на писмено доказателство се поставя в случаите, когато оспорването е между страните по договора и е от значение за допустимостта на свидетелски показания, защото разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК забранява със свидетели да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ.