Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 367 от 28.07.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 821/2024
Вид
Решение № 367
Подписан
28.07.2025
В сила
26.09.2025
Състав
ИВАНЕТА ЙОРДАНОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 79 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Ловеч, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря М. КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20244310100821 по описа за 2024 година иск по чл. 124 ГПК във вр. с 79 и чл.82, ал. от ЗС:

Постъпила е молба от Р. С. Г. ЕГН ********** *** чрез адв. М. Г. П. от Пл. АК, съдебен адрес: ***, email:***, срещу М. С. Ц. ЕГН ********** ***; В. Ц. Ц. ЕГН ********** *** и С. Ц. Ц. ЕГН ********** *** чрез пълном. адв. М. П., по която се изтъква, че Собствеността върху ПИ № *** по КККР на В., общ. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-45/16.08.2007г. на Изп. Директор на АГКК, адм. адрес: ***, площ 1690 кв.м, трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване ниско застрояване, заедно с намиращите се в имота : 1) Жилищна сграда с ид. № ***, със ЗП 66 кв.м, бр. етажи; 2) Жилищна сграда с ид. № ***, със ЗП 22 кв.м, бр. етажи 1,; 3) Селскостопанска сграда с ид. № ***, със ЗП 25 кв.м, бр. етажи 1;

4)Селскостопанска сграда с ид. № ***, със ЗП 31 кв.м, бр. етажи 1 ; 5 ) Селскостопанска сграда с ид. № ***, със ЗП 26 кв.м, бр. етажи 1 ; произхожда от дядото на ищцата *** починал на 20.08.1994г. и нейната баба *** починала на 29.07.1999г. като излага, че през 1991 г., имотът на основание давностно владение и наследство, удостоверени в нот. акт № 76, том III, дело № 808/91г. на Нотариус *** е бил признат за собственост на ***. Същият след своят смърт през 1994г. е оставил за свои законни наследници: съпругата си *** починала на 29.07.1999, и общите от техния брак две дъщери:

***, починала на 21.02.2009г. и майката на ищцата *** починала на 01.03.2023г. Твърди се, че именно наследодателката на ищцата *** е установила още преживе на своите родители през 1992г. фактическа власт върху имота и сградите. Това станало малко преди *** да издаде на *** пълномощно peг. № 729/24.08.1992г. на Кмет на В. К. В., с което същият следвало да я представлява пред нотариус, за да прехвърли изцяло в собственост на Ив. Н.

ИИ. и Р. С. Г., ПИ № *** и сградите в него, заради грижите, които *** е полагала за 1 тях. По стечение на обстоятелствата сделката не била извършена, но волята на Р.М.Н. и ***мотът със сградите да остане за И. била казана от тях на другата им дъщеря ***. Същата от своя страна се съгласила с това желание на родителите си. След тяхната смърт, когато ставало на въпрос за същия имота и сградите в В. Ц.Д., тя открито споделяла пред своите деца: Н. В. Н. и Ц.В.Ц., че този имот и сградите в В. са за сестра й нейната дъщеря Р., както искали баба им и дядо им. Желанието й да уважи волята на родителите си - имотът в В. и сградите да останат за сестра й до нейната смърт през 21.02.2009г. останало непроменено, според ищцата като както лично, така и чрез никое от своите деца тя не е имала никакви правни и фактически претенции към имота и сградите в него преди и след смъртта на *** през 29.07.1999г. Не се е настанявала да живее в имота след смъртта на родителите си, не го е ползвала, не го е посещавала, не е проявявала никакъв интерес да се грижи за него под каквато и да било форма. Нейният син Ц.В.Ц. също не е имал интерес да владее този имот.

След неговата смърт през 201Зг., неговите наследници тримата ответници: съпругата му М.

С. Ц. и двете му дъщери В. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на основание чл. 9, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗН никой от тях не е имал никакви претенции за дял в размер на 1/3 от 1/4 ид. част, която Ц.

В. Ц. не е искал от имота и сградите. Твърди още, че никой от тримата ответници през годините не се интересувал в какво състояние е имота и сградите, не го е посещавал, не е искал да го обитава или да търси обезщетение за ползване на сградите и земята.

Изтъква още, че ищцата през 2024г., за да се снабди с данъчна оценка за имота, било нужно да го декларира в данъчната администрация МДТ при Община Ловеч и изменила данъчната партидата за имота и сградите като записала в нея и наследниците на Ц.В.Ц.. Те не фигурирали в нея дотогава, но за да бъде приета декларацията, тя трябвало да обяви съсобственост, каквато от 2010 г. не съществувала според нея в имота и сградите. Всички данъци и такси за период от 1998г. досега изтъква, че били заплатени от Г..

Така след смъртта на своята майка, ищцата в наследство от нея придобива освен 1/2 ид. част собственост от поземления имот и петте сгради, така и упражняваната от майка й дотогава фактическата власт само за себе си върху другата 1/2 ид. част от имота и сградите.

От наследственото правоприемство ищцата присъединява на основание чл. 82 от ЗС давностно владение, което майка й, със съгласието на сестра си е упражнявала над целия имот повече от 30 години. Относно периода, в който ищцата е придобила ид. части в процесния имот и 5-те сгради от ответниците уточнява, че ищцата е придобила собствеността върху ид. части на ответниците по наследство от своята майка на основание изтекъл в полза на майка й 10 годишен давност срок посочен в чл. 79 от ЗС, започнал да тече за майка й от 1999г. до смъртта й през 01.03.2023г., когато ищцата към своето владение установено от 01.03.2023г. до подаване на исковата молба върху имота и 5 те сгради, прибавя и това на своята майка. Съответно на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС след като майката на ищцата е владяла недвижимия имот и 5 те сгради в изискуемия по чл. 79 от Закона за собствеността срок, но е починала преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството й се включва владението върху имота, както и правото на ищцата да се позове на изтекла в полза на майка й в 2 качеството на нейна наследодателка придобивна давност, тъй като е продължила нейното владение от 1999- 01.03.2023 в периода. В случая последиците на давността са настъпили през 2010 г. според нея.

Посочва се, че И. Н.ова Иванов преди да умре не се позовала на изтеклата в нейна полза давност, въпреки че е придобила собствеността върху имота и сградите още към 2010г.

(арг. от т.2 на TP №4/2012г. от 17.12. 2012г. по тълк. д. №4/2012г) към който момент след смъртта през 29.07.1999г. на *** е бил изтекъл 10 годишен период от нейното необезпокоявано, спокойно, непрекъснато, несъмнително, и явно владение върху имота и сградите спрямо сестра й и нейните наследници. Тя не е направила постъпки за да се снабди с документ удостоверяващ това й право на собственост. Самата ищца въпреки, че запазила теклата в полза на майка й давност по причина, че никой от наследниците на *** не я спрял да ползва целия имот за себе си, също не могла да се снабди с документ за собственост на свое име за него. Нотариусът не могъл да й издаде документ за собственост поради обстоятелства свързани с местоживеенето на М. Ст. Ц. и една от дъщерите й в САЩ.

- При гореизложените обстоятелства съгласно т.З от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, според ищцата, има право съгласно чл.

82 от ЗС да се позовава на изтеклата в полза на майка й давност по чл. 79 от ЗС върху имота и сградите и като нейна единствена наследничка, която владее имота и сградите тя да се смята за техен единствен собственик. На основание това признаване правата на собственост на И. Н.ова Иванов по давност и наследство върху имота и сградите в полза на ищцата същата твърди, че на основание на чл. 124 от ГПК е собственик й на 1/4 ид. част от имота и сградите, която общо тримата ответници не са наследили от Ц. В. Ц., в качеството му на внук на *** и *** и син на ***.

Посочват още, че сестрата на Ц. В. Ц. - Н. В. Ц., знаейки за неформалната делба на имот и сградите между своята майка и тази на ищцата, е признала пред нея, че счита ищцата за единствен собственик на имота и сградите и няма претенции за оставен й дял в него в размер на 1/4 ид. част от своята майка.

Молят да се постанови решение и да се признае за установено на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 82 във вр. с чл. 79 от ЗС спрямо М. С. Ц., ЕГН ********** , *** и спрямо В. Ц. Ц., ЕГН *** ***, че ищцата въз основа на наследство и давностно владение в период от 10 години е придобила по отношение на тях собствеността върху VV ид. част (от всяка една от ответниците по 1/8 ид. част ) от ПИ № *** по КККР на В., общ. Ловеч одобрена със Заповед № РД-18-45/16.08.2007г. на Изп. Директор на АГКК, адм. адрес : ***, площ 1690 кв.м, трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи : ***, ***, 11452.132. 5, ***,

*** заедно с намиращите се в имота : 1) сграда с ид. № ***, със ЗП 66 кв.м, бр. етажи 2, с предназначение жилищна сграда; 2) сграда с ид. № ***, със ЗП 22 кв.м, бр. етажи 1, с предназначение жилищна сграда; 3) сграда с ид. № ***, със ЗП 25 кв.м, бр. етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда; 4) сграда с ид. № ***, със ЗП 31 кв.м, бр. етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда; 5 ) 3 сграда с ид. № ***, със ЗП 26 кв.м, бр. етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда, в качеството на ищцата на наследничка на *** както да им се присъдят разноските по делото.

Конституирана по делото е и ответницата Н. В. Н..

В производство по чл.129, ал.2 ГПК е депозирана и молба 6417 и относно периода, в който ищцата е придобила ид. части в процесния имот и 5 те сгради от ответниците се уточнява, че ищцата е придобила собствеността върху ид. части на ответниците по наследство от своята майка на основание изтекъл в полза на майка й 10 годишен давност срок посочен в чл. 79 от ЗС, започнал да тече за майка й от 1999г. до смъртта й през 01.03.2023 г. когато ищцата към своето владение установено от 01.03.2023г. до подаване на исковата молба-16.05.2024г. върху имота и 5 те сгради, прибавя и това на своята майка и се уточнява петитума:

Да се признае за установено на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 82 във вр. с чл.

79 от ЗС, спрямо М. С. Ц., ЕГН **********, ***, спрямо В. Ц. Ц., ЕГН *** *** и спрямо С.

Ц. Ц., ЕГН ********** гр. Ловеч ***, че ищцата въз основа на наследство и давностно владение в период от 10 години е придобила по отношение на тях собствеността върху 1/4 ид. част (от всеки един от ответниците по 1/12 ид. част ) от ПИ № *** по КККР на В., общ. Ловеч одобрена със Заповед № РД-18-45/16.08.2007г. на Изп. Директор на АГКК, адм. адрес : ***, площ 1690 кв.м, трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи :

***, ***, ***, 11452. 132.601, *** заедно с намиращите се в имота : 1) сграда с ид. № 11452. 132.2.1, със ЗП 66 кв.м, бр. етажи 2, с предназначение жилищна сграда; 2) сграда с ид. № ***, със ЗП 22 кв.м, бр. етажи 1, с предназначение жилищна сграда; 3) сграда с ид. № ***, със ЗП 25 кв.м, бр. етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда; 4) сграда с ид. № ***, със ЗП 31 кв.м, бр. етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда; 5 ) сграда с ид. № ***, със ЗП 26 кв.м, бр. етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда, в качеството на ищцата на наследничка на ***. Изтъква още, че всички сгради в имота 1) Жилищна сграда с ид. № ***, със ЗП 66 кв.м, бр. етажи; 2) Жилищна сграда с ид. № ***, със ЗП 22 кв.м, бр. етажи 1; 3) Селскостопанска сграда с ид. № ***, със ЗП 25 кв.м, бр. етажи 1; 4) Селскостопанска сграда с ид. № ***, със ЗП 31 кв.м, бр. етажи 1 ; 5 ) Селскостопанска сграда с ид. № ***, със ЗП 26 кв.м, бр. етажи 1; са строени от дядото на ищцата Н.И.Н. някъде през 1960 година. За тях няма издавани строителни книжа и удостоверения за търпимост. Двете жилищни сгради с ид. № *** и ид. № ***, както и другите постройки в имота са владени чрез тяхното непрекъснато, спокойно, явно обитаване и ползване от майката на ищцата според предназначението на сградите - за живеене, за съхранение на инвентар и за други стопански и битови дейности.

Собствеността върху тях възниква по силата на чл.92 от ЗС. Ищцата въпреки, че е имала съгласието на майка си да свои целия имот за себе си още, докато майка й е била жива, лично не е живяла в него. Главно се е грижила за имота и сградите като е плащала тока и водата, черпени в него от майка й, вкл. данъците и таксите. След като майка й починала 4 ищцата вече поела изцяло отговорността за поддръжката на имота и сградите и миналата години е правила ремонт на покрива на жилищната сграда с ид. № *** по КККР.