Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 9904 от 31.07.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Частно гражданско дело 3056/2026
Вид
Разпореждане № 9904
Подписан
31.07.2026
Състав
Даяна Стоянова Василчина

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3 ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9904 гр. Плевен, 31.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна Ст. Василчина като разгледа докладваното от Даяна Ст. Василчина Частно гражданско дело № 20264430103056 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на постъпило заявление с Вх.№ 23052/29.07.2026г. по чл.410 от ГПК, депозирано от "Б.Е.Д.К." ООД, ********* срещу длъжника Л. Й. Б., ЕГН:**********.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, включен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Изхождайки от предмета на представения към заявлението Договор за кредит № 300867668/29.01.2024 г., сключен между "Б.Е.Д.К." ООД, ********* и Л. Й. Б., ЕГН:********** и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.

Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне.

1

В заявлението е посочено, че заявителят претендира сума в размер на 550.72 евро – такса динамично плащане, сума в размер на 367.20 евро – такса за бързо разглеждане и 276.21 евро – разходи за просрочено вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и, ал. 2 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Чл.10а, ал.3 от ЗШК изрично предвижда, че кредиторът не може да събира такса за действие, което извършва във връзка със свои законови задължения или в своя собствена полза. Разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай. По силата на чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл налагането на такса динамично плащане, такса за бързо разглеждане и разходи за просрочено вземане, представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорените с потребител общи или индивидуални условия са нищожни и същите не пораждат правно действие. Дори и да се приеме противното, в настоящия случай е налице обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза от ОУ на основание чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не сочи реални разходи на кредитора /които са направени или е разумно да се очаква да бъдат направени/ във връзка с изискуемостта на просрочения кредит, а се касае за предварително фиксирана по основание и размер сума, дължима независимо от настъпили или разумно очаквани да настъпят разходи.

Във връзка с изложеното, че е налице обоснована вероятност клаузите на договора, въз основа на която се претендират сумите по заявлението, да са в противоречие със закона или да са неравноправни, не следва да се издава и заповед за изпълнение за дължимите 550.72 евро – такса динамично плащане, сума в размер на 367.20 евро – такса за бързо разглеждане и 276.21 евро – разходи за просрочено вземане.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта за следните суми: 550.72 евро – такса динамично плащане, сума в размер на 367.20 евро – такса за бързо разглеждане и 276.21 евро – разходи за просрочено вземане и да издаде заповед за незабавно изпълнение за останалите суми по заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя 2 възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 75 евро. Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 20,30 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,91 евро.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за следните суми: 550.72 евро – такса динамично плащане, 367.20 евро – такса за бързо разглеждане и 276.21 евро – разходи за просрочено вземане, поради неравноправния им характер.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Плевен в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3