Решение № 13717 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13717 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С.Р. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110147722 по описа за 2023 година

Предявени са от П. П. С. срещу С. Б. В. и В. Т. В. положителни установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***************, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, АДРЕС, съответстващ на имот с пл. № **** в кад. лист № *** по данни на ПК община „Витоша“, част от имот с пл. № *** в кад. лист № *** (год.- преди 1956) по стар кадастрален план на основание текла в полза на ищеца и на неговия наследодател придобивна давност в периода от 14.03.2002г. до 28.08.2023г.

Ищецът твърди, че съгласно Удостоверение № 569/31.01.1967г., издадено от комисия, определена с Решение № 15 от 25.07.1966г. на ИК на СГНС, въз основа на протоколно решение на същата под № 2 от 22.11.1966г. и на основание т. 9 и т. 11 от 21 ПМС от 31.01.1963г., на П.Й. С. с ЕГН **********, жител на гр. София, живущ на улАДРЕС, била предадена безвъзмездно за вечно ползване (при запазено право на вечно ползване и от наследниците на същия) 700 кв.м. пустееща земя в гр. София, землището на кв.

„Драгалевци“, местност „Под лифта“, впоследствие кв. „Драгалевци” II част, местност „Рудината“, която представлявала имот пл. № **** в кад. лист № *** по данни на ПК община „Витоша“ част от имот с пл. № *** в кад. лист № *** (год.- преди 1956) по стар кадастрален план, и представляващ поземлен имот с идентификатор № ***************, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, АДРЕС. Сочи, че П.Й. С. бил представил декларация, с която се задължил съгласно разпоредбите на 21 постановление на МС в срок 1 от две години от въвеждането му във владение да облагороди с трайни насаждения и други земеделски култури. Поддържа, че от 1967г. П. С. е владял процесния имот, като след отпадане на забраната за строителство, въведена с 21 ПМС от 31.01.1963г., бил построил сезонна постройка, която към настоящия момент представлявала сграда с идентификатор ***************.1, с площ от около 10 кв.м. на 1 етаж, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителен директор на АГКК. Твърди, че след законодателни промени от 1992г. било възстановено правото на собственост на наследниците на предишния собственик на имота като П.К.М. в качеството си на наследник по закон на Й.К.М. /бивш собственик на процесния имот/, подал молба за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на кв. „Драгалевци“. Същата била удовлетворена с Решение № 8458/08.02.2002г. на поземлена комисия община „Витоша” (влязло в законна сила на 14.03.2002г.), изменено с Решение № 8596/10.09.2002г. на поземлена комисия община „Витоша” (влязло в законна сила на 10.10.2002г.), изменено с Решение № 8724/21.11.2003г. на общинска служба по земеделие и гори „Овча купел“ (влязло в законна сила на 23.12.2003г.), съгласно което било признато правото на собственост на наследниците на Й.К.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: нива от 2.658 дка, находяща се в регулационния план на в.зона „Симеоново-Драгалевци II част” в з-ще на АДРЕС, имот № *** в кад. лист № *** от кадастрален план, изработен 1950г., и било възстановено правото на собственост на имот: нива от 0.704 дка, находяща се в регулационния план на в.зона „Симеоново- Драгалевци II част” в з-ще на АДРЕС, част от имот № *** в кад. лист № *** от кадастрален план, изработен 1950г. Твърди, че след постановяване на решението П.М. бил подал молба до СО, ОП „Софийски кадастър” за издаване на скица, видно от която имотът бил нанесен през 2002г. с пл. № **** в кад. лист № *** по данни на ПК община „Витоша” за част от имот пл. № *** от кад. лист № ***, изработен през 1950г. На 17.03.2004г. нотариус Р.Р., peг. № 203 от Нотариалната камара с район на действие гр. София била съставила Нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ и по наследство № **************** от 2004г., с посочени разпределени идеални части между всички наследници на Й.К.Г., с последващо коригиране в Нотариален акт за поправка на нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ и по наследство № ******************* от 2004г., съставен от нотариус Р.Д. с peг. № 274 на Нотариалната камара с район на действие гр. София, и в Нотариален акт за поправка на нотариален акт ****************** от 2004г., съставен от нотариус А.И. с peг. № 034 на Нотариалната камара с район на действие PC гр. София. Сочи, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********************* от 2004г., съставен от нотариус А.И. с рег. № 034 на Нотариалната камара, с район на действие PC- гр. София, собствеността върху процесния имот била придобита от ответника С. Б. В. и нейния съпругВ. Т. В.. Навежда твърдения, че след приключване на възстановителната процедура нито наследниците на бившия собственик на имота Й.К.М., нито ответниците по силата на нотариалния акт за покупко-продажба, били установили фактическа власт върху последния, нито пък били предприемали действия по съдебен ред за прекъсване на владението и 2 съответно давността. Посочва, че след смъртта на П.Й. С. на 13.08.2008г., владението на процесния имот и на сградата било продължено от неговия наследник по закон - П. П. С..

Поддържа, че с пар. 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ от 03.04.1992г. се прекратявало правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС, ДС и на Министерски съвет, т.е. ползвателите вече не упражнявали фактическа власт върху имотите като държатели. Поради което намира, че продължилото след този момент упражняване на фактическа власт върху имота, което имало явен характер и ограничавало възможността на трети лица също да упражняват фактическа власт върху вещта, разкривало белезите на владение, а не на държане. Сочи, че първоначално фактическата власт върху имота била установена от наследодателя на ищеца, който я упражнявал до настъпване на смъртта му като бил облагородил имота, бил засадил трайни насаждения, бил построил сграда. След настъпване на смъртта му фактическата власт била установена от ищеца, който и към днешна дата държал имота като свой, служил си с него, употребявал го явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно. Твърди, че нито ответниците, нито което и да е друго лице били предявявали претенции към него или били предприемали каквито и да е действия, водещи до опорочаване на някои от изискуемите елементи на фактическия състав на придобиването по давност. Поради което в полза на ищеца била изтекла 10-годишната придобивна давност, започнала да тече на 14.03.2002г. и продължаваща до днешна дата- 21 години. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответниците твърдят, че по силата на Решение № 8458 от 08.02.2002г. на ПК община „Витоша“, изменено с Решение № 8596 от 10.09.2002г. на ПК, община „Витоша“, изменено с Решение № 8724 от 21.11.2003г. на ОСЗ „Овча купел“ бил издаден Нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ и по наследство № **************** от 17.03.2004г. на нотариус Р.Р., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ и по наследство № *************** от 26.04.2004г. на нотариус Р.Д. и с Нотариален акт за поправка на нотариален акт № **************** от 08.06.2004г. на нотариус А.И.. Въз основа на така описаните документи С. В. като част от наследниците на Й.К.М. /Й.К.Г./ се легитимирала като собственик на 2/240 ид. части от процесния имот, равни на 4/480 ид. части. По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********************* от 08.06.2004г. на нотариус А.И., рег. № 034 на НК и чл. 21 СК със съпруга й придобили собствеността в режим на СИО върху 476/480 ид. части от процесния имот. Поддържат, че от момента на влизане в сила на решенията на ПК и ОСЗ23.12.2003г., наследниците на Й.М. били влезли във владение на имота и го владели непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно и в качеството си на собственици. Сочи, че с имота били извършвани сделки с разпоредителен характер, заплащани били данъци и такси по ЗМДТ. Поддържат, че били учредили договорна ипотека върху имота в полза на „Прокредит банк“ АД, впоследствие и в полза на „Райфайзен банк“ АД. Неколкократно били предлагали имота за продажба на пазара на недвижими имоти чрез публикуване на обяви в сайтове за продажба на недвижими имоти или чрез сключване на договори с агенции за 3 сделки с недвижими имоти / „Явлена“ ЕООД, „Арко имоти“ ЕООД, „Вики-Евро свят“ ООД, „Корта Имоти“ ЕООД, „Амика консулт“ ЕООД/. На С. В. бил съставен Акт № ****** от 13.02.2020г. за установяване на незаплатени задължения за данък и такса смет за процесния период, които тя по-късно заплатила. Въпреки че живели далеч от имота, периодично го посещавали, сложили били катинар на вратата му, който по-късно бил изчезнал, лично или чрез синовете си или други близки наглеждали имота и многократно го представяли на кандидат-купувачи. При всички случаи не бил заварван в имота нито ищецът, нито неговият баща или друго лице, което да претендира че е собственик на имота. Твърдят, че не познават ищеца, респ. не би могло той да демонстрира собственическо поведение спрямо тях.

Поддържат, че каквито и действия да са били извършвани от бащата на ищеца, са били в рамките на прекратеното с пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ през 1992г. негово право на ползване.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

По делото е прието Удостоверение № 569 от 31.05.1967г., издадено от Софийски градски народен съвет- Изпълнителен комитет, от което се установява, че на 28.05.1967г. е издадено удостоверение на П.Й. С. в уверение на това, че на същия се предава безвъзмездно за вечно ползване 700 кв.м. пустееща земя в землището на АДРЕС, при съседи: изток- път, запад- А.С.А., север- М.М., юг- П.С. от селскостопански фонд в село Драгалевци. Посочено е, че правото на вечно ползване се запазва и от наследниците на П.Й. С. при положение, че те спазват изискванията на 21 постановление на Министерски съвет от 31.01.1963г.

Приета е Декларация от 28.01.1967г. от П.Й. С., с която се е задължил в срок от две години от въвеждането му във владение на земята съгласно удостоверение № 569 от 31.01.1967г. да я облагороди с трайни насаждения и други земеделски култури, както и да не извършва строителство на жилищни и други сгради.

Прието е Решение № 8596 на Поземлена комисия, община Витоша за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Драгалевци от 10.09.2002г., с което е изменено Решение № 8458/08.02.2002г. на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ и е признато право на собственост на наследниците на Й.К.М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива от 2,658 дка, находяща се в землището на Драгалевци, местността „Рудината“, имот № *** в кад лист № *** от кадастрален план, изработен през 1950г. при граници /съседи/: И.К., Й.

Ст. П. и водопровод и е възстановена на наследниците на Й.К.М. нива от 0,756 дка, находяща се в землището на Драгалевци, местността „Рудината“, част от имот № *** в кад. лист № *** от кадастрален план 1950г.

Прието е Решение № 8724 на Поземлена комисия, община Овча купел за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Драгалевци от 21.11.2003г., с което е изменено Решение № 8596 от 10.09.2002г. и е признато право на собственост на наследниците на Й.К.М. на нива 4 от 2,658 дка, находяща се в регулационния план на в.зона АДРЕС, имот № *** в кад.лист № *** от кадастрален план, изработен 1950г., при граници: И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод, като на наследниците на Й.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0,704 дка, находяща се в регулационния план на в.зона АДРЕС, част от имот № *** в кад.лист № *** от кадастрален план, изработен 1950г., при граници: И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод. С решението е отказано да се възстанови правото на собственост върху нива от 1,954 дка, находяща се в регулационния план на в.зона АДРЕС, част от имот № *** в кад.лист № *** от кадастрален план, изработен 1950г., при граници: И.К., Й. Ст. П., шосе и водопровод.