Разпореждане № 542 от 27.03.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 542 гр. Перник, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500219 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2601003 от 08.12.2025 г., постановено по гр.д. № 885/2020 г., Районен съд - Радомир е възложил, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, следния недвижим имот: УПИ I, кв.5, находящ се в населената и старозастроена част на село Прибой, община Радомир, област Перник /спирка „Прибой 7“, с площ по скица от 625 /шестстотин двадесет и пет/ квадратни метра, при граници на поземления имот по скица: от две страни улици, УПИ X /десети/, и УПИ IX /девети/, всичките в квартал 5 /пети/ по плана на селото, ведно с построената в имота Масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 85 /осемдесет и пет/ квадратни метра.

Стойността на възложения имот е 27 332 лв. /двадесет и седем хиляди триста тридесет и два лева/.

С решението съдът осъжда В. И. Д. да заплати на З.Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, И. Б. К., ЕГН **********, а адрес: ***, К. К. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *** и К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4555.33 лв. (четири хиляди петстотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки) на всеки един от тях, съобразно притежаваните квоти (по 1/6 за всеки един от съделителите).

Със същото решение, съдът е изнесъл на публична продан следния недвижим имоти: УПИ X, кв.5, находящ се в населената и старозастроена част на село Прибой, община Радомир, област Перник /спирка „Прибой“/, с площ по скица от 625 /шестстотин двадесет и пет/ квадратни метра, при граници на поземления имот по скица: улица, УПИ II /втори/, УПИ VII /седми/ и УПИ IX /девети/ и УПИ I /първи/, 1 всичките в квартал 5 /пети/ по плана на селото, ведно с построените в имота Масивен гараж, ЗП 23 /двадесет и три/ кв.м, масивна сграда 47 /четиридесет и седем/ кв.м. и стоп. Постройка 15 /петнадесет/ кв.м., като след извършване на проданта, получените суми се разпределят както следва:

-за К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *** -1/6 /една шеста/ ид. ч.;

-за С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *** -1/6 /една шеста/ ид. ч.;

-за К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***-1/6 /една шеста/ ид. ч.;

-за В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *** -1/6 /една шеста/ ид. ч.;

-за З.Б. С. ЕГН **********, с адрес: *** - 1/6 /една шеста/ ид. ч. и -за И. Б. К., ЕГН **********, а адрес: *** -1/6 /една шеста/ ид. ч.

Стойността на този имот е 35 501 лв. /тридесет и пет хиляди петстотин и един лева/.

Районен съд – Радомир е осъдил К. К. Д., С. Д. С., К. Д. Т. и З.Б. С. да заплатят на В. И. Д., и И. Б. К. сумата от 566.83 лв. (петстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки), всеки един от тях, съобразно притежаваните от същите квоти (по 1/6 за всеки един от съделителите), като е отхвърлил иска за подобрения до пълния претендирай размер от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева).

С решението районният съд е осъдил В. И. Д. и И. Б. К. да заплатят на К. К. Д., С.

Д. С., К. Д. Т. и З.Б. С. сумата от 1 296.33 лв. (хиляда двеста деветдесет и шест лева и тридесет и три стотинки), всеки един от тях, съобразно притежаваните от същите квоти (по 1/6 за всеки един от съделителите), като отхвърля иска за подобрения до пълния претендирай размер от 23 000 лв. (двадесет и три хиляди лева).

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от К.

К. Д., С. Д. С. и К. Д. Т., и тримата чрез адв. Бл. Б., с която се атакува решението на първоинстанционния съд, като се твърди, че същото е порочно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага съображения, че районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност целия наличен по делото доказателствен материал, като е подходил избирателно. На следващо място твърди, че постановеното от Районен съд – Радомир решение не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК. Сочи, че същото съдържа схематични и бланкетни мотиви и излага подробни доводи в тази насока. В продължение, счита, че Районен съд – Радомир е постановил валидно и допустимо, но неправилно решение, тъй като при неговото постановяване решаващият съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС досежно съдържанието на мотивите към съдебното решение и по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отбелязва, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор също представлява съществено нарушение на процесуалните правила, чиято последица е отмяна на атакуваното решение. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна 2 практика. С въззивната жалба се правят твърдения, че за да уважи претенцията на В.

Д., съдът не се е съобразил с факта, че същата, за да ползва разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, по време на процеса се е освободила от недвижим имот, находящ се в гр.

Перник в полза на друга съделителка, а именно нейната дъщеря. Сочи, че в същото време съдът е изнесъл на публична продан наследствен недвижим имот, вместо да го възложи на другата страна – ищците, които са направили искане за възлагане в общ дял на процесния недвижим имот. В заключение са правят оплаквания, че във връзка с частичното уважаване на претенцията на К. Д., С. С. и К. Т. по реда на чл. 346 от ГПК съдът не се е съобразил с показанията на свидетелите, от които по несъмнен начин се доказва кой какви подобрения е правил в процесния имот. Въз основа на изложените доводи се моли съда да отмени постановеното от районния съд решение, като се постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, а процесните недвижими имоти да бъдат разпределени по реда на чл. 353 от ГПК. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В. И. Д. и И. Б. К., чрез адв. К. Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Счита, че от начина по който е формулирано искането в нея, не става ясно какво точно обжалват ищците. Излага доводи, че въззивната жалба е редовна и допустима единствено против решението на съда, в частта му, с която на ответната страна /В. И. Д./ е възложен единия от делбените имоти по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, но същата е неоснователна. Сочи, че решаващият съд в мотивите си е направил подробен анализ на всички събрани доказателства по делото, въз основа на което е достигнал до правилен извод, че В. Д. отговаря на изискванията на чл. 349, ал. 2 от ГПК. За невярно се сочи направеното с въззивната жалба твърдение, че В. Д. по време на делото за делба е прехвърлила недвижим имот, като допълва, че това възражение е било обсъдено и в производството пред Районен съд – Радомир. Намира, че съдът е постановил решенето си, след като е обсъдил и анализирал всички налични по делото доказателства и същите са обсъдени в мотивите на акта. По отношение на изложените в жалбата оплаквания досежно частта на решението по чл. 346 от ГПК, моли съда да приеме, че същата е неоснователна и недоказана, като твърди, че в производството пред районния съд са ангажирани две съдебно-технически експертизи, които са установили извършените подобрения и техния размер. За неоснователно се сочи и направеното искане за извършване на разпределение между съделителите по колена по реда на чл. 353 от ГПК. Въз основа на подробно изложени аргументи се моли съда въззивнта жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проВ., съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

3

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.04.2026 г. от 10.50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателите и препис отговора на насрещната страна.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4